Показват се публикациите с етикет депресия. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет депресия. Показване на всички публикации

сряда, 14 ноември 2018 г.

November

Както прочетох някъде, ноемврийската депресия е задължителна за всеки порядъчен човек, както Коледният пост за християнина.

* сн. Doug DuBois


събота, 4 август 2018 г.

Топлина и умножение

1. Колко е хубаво, че човек е топъл - като му пипнеш ръката и тя топла, и си представяш какви интересни химически процеси протичат вътре (особено на микрониво - в клетките), и се отделя топлина, и ти става приятно. А като е мъртъв, ръката му е студена и неприятна за докосване. А в горещ летен ден, като хванеш някого за лакътя - ръката му е хладна
2. Ако дойде някой и ми каже: "сменяй си вярата, иначе ти отрязваме едната ръка" - веднага казвам: "добре, ей сегичка". В края на краищата, те наблюдават само външните прояви, вътре какво си мисля, не знаят. Вярваш си мълчаливо в каквото ти е кеф и толкова. Съгласен съм, хората искат да са информирани, т.е. така да вяваш, че да са наясно и да им е спокойно. От друга страна, аз вярвам и в таблицата за умножение, но никога не го показвам. Просто нямам пряка необходимост да ходя по улиците и да заговарям минувачите вярват ли те, че 7х8=56, до каква степен са го осъзнали и колко дълбока е вярата им? Или: мислят ли достатъчно за Таблицата през уикенда и дали не искат да се срещнат с едноверци, да дискутират по въпроса. И най-готиното - дали не биха дарили 7% от доходите си за пропагандиране и популяризиране на таблицата за умножение, в която вярват?
3. При среща с реклама на "Нескафе с дъх на ягода", мога да реагирам по два начина:
- Даа, светът вече доста се е променил
- Даа, ебавката с мен става все по-извратена
Първият води към депресия, вторият - към параноя. Кой да избера?

* сн.: Robert Gotzfried

събота, 17 май 2014 г.

Депресия, Челентано, Кеч 22, луфт в разбирателството ни

1. Учудващо е, колко много хора си мечтаят, вместо да погледнат към проблемите си психологически, да се опитват да ги редефинират като химически, т.е. да се натъпчат с лекарства. Става бързо, лесно и евтино. Не е задълго, но то пък и животът не е задълго. Това го приемам, дразни ме, когато подхождат така и към децата си. Посланието е: докторе, минете проблема като болест /най-често си умират за думата "депресия"/, натъпчете го с лекарства, че да мирясаме. Че иначе си ейбълмейч - ще трябва да се опитваме да си говорим с него.
2. Челентано казал на журналистите, че сегашният му образ е изцяло плод на естетичната хирургия. Попитали го, как е изглеждал преди. Той извадил и им показал снимка на Ален Делон.
3. Винаги, когато поискат да участвам в някаква налудна комисия или някакво полубезумно обсъждане с колеги, се опитвам да се скрия, но ако не мога, мобилизирам резоньорския си ресурс /прочее, доста мощен/ и попътно, за утешение, си спомням пасаж от "Параграфа". Ето този:
"Всъщност имаше много офицерски клубове, за построяването на които Йосарян не беше помагал, но той бе най-горд с клуба на Пианоза. Този клуб представляваше здрав и сложен паметник на неговата непоколебимост. Йосарян ни веднъж не отиде да помага, докато не го свършиха. След това ходеше често, тъй като много му харесваше голямата, хубава, проточена, покрита с шинди сграда. Беше действително великолепна постройка и Йосарян тръпнеше, дълбоко развълнуван от постижението, винаги щом го погледнеше и си помислеше, че не е взел никакво участие в този строеж".
4. И за един весел уикенд, реплика на спортния ни министър от колекцията ми:
"Моля ви много мъжки да слушате и онова, което ви взривява, защото то мен не ме взривява, но мен ме притиска и затова е луфтът в разбирателството ни." /от 15.05.2014/

* снимка: Ян Саудек "Читател на Достоевски" /2000/

неделя, 11 декември 2011 г.

Набоков meets Depression


1. Разбира се, има и по-мрачни писатели от Набоков, но толкова фин депресант, не се сещам да съм чел скоро. Сега попаднах на "Знаци и символи" /"Signs and symbols"/, разказ писан през 1948 в Америка, на английски, впоследствие преведен на руски, не от автора.
2. Възрастна двойка отива на свиждане при психично болния си син. Как започва само:
"За четвърти път, и за също толкова години, те се изправиха пред проблема какво да подарят на младеж с неизлечимо болен ум. Желания той нямаше. Творенията на човешките ръце му изглеждаха или като вместилища на злото, тресящи се с пагубно оживление, което само той можеше да възприеме, или като груби приспособления негодни за употреба в отвлечения му свят. Изключвайки множество предмети, способни да го изплашат или обидят /всякакви механизми например, бяха забранени/, родителите му избраха нещо елементарно, невинно и вкусно: кошничка с десет бурканчета различни плодови желета."
/преводът е мой, за съжаление/
3. По нататък, следва перфектно описание на налудните възприятия на момчето, в момента, в който си убеден, че всичко, случващо се около теб представлява знаци, правещи и най-интимните ти преживявания достояние на всички, без възможност да се скриеш или поне малко да ги контролираш или поспреш.
4. Краят също е великолепен, но е тъпо да го преразказвам.
5. Руският превод:

* на снимката: гледат те отвсякъде.