Възхищавам им се по махленски

1. Понякога, като прочета или чуя някого и така ме докосне, че чак се отърка до кръв и ми се иска да пофамилиарнича с автора, като смугла лейди от есе на Де Куинси (или просто задъхан таралеж), а някак си не е прието. Ето например, Бердяев казал: "Интелигенцията не може да живее в настоящето, тя живее в бъдещето, а понякога и в миналото" и ми се иска да кажа възхитен: ей, Бердяйка, как си го казал, копеле! Но, първо ще е проява на неуважение и второ - на невъзпитаност (Николай Бердяев 1874 - 1948)

2. Или примерно, Бродски (1940 - 1996) в "Похвала на скуката" (пред американски абсолвенти, 1989): "Значителна част от това, което ви предстои, ще бъде породено от скуката". И да му кажа: Бродски! Позна, пич! Но пак ще е проява на онова горното и се въздържам.

3. Или Пол Валери бил казал: "Бог създаде всичко от нищото. Нищото обаче прозира". И да му кажа: Пол, нито те знам, нито те познавам, но много яко си го казал, наистина прозира, братле! Или по-учтивото "Да, мосю Валери, железен сте!" и т.н. Но какво братле ми е Пол Валери, какъв железен ми е той (1871 - 1945)

4. Или Колтрейн (1926 - 1967) в Giant steps - още докато го слушам и му казвам - Джон, дай да се разберем, ако ще свириш, свири за нас тука, а не за жителите на съседна галактика, плийз. Това смятам, че даже е комплимент, но пак не смея да говоря така с него.

5. Тази нерешителност и даже страх, да се обръщам към гении, сякаш са ми приятели от махалата, предполагам ми е остатък от комунизма, не виждам от какво друго ще е.

* На рисунката: жена, за пръв път чула пиеса на Джон Колтрейн

Когато Вселената има по-важен план

1. Една от досадните особености на възрастта е, че щеш-не щеш, пред очите ти са се извъртели критичен брой жизнени цикли на хора, които познаваш или незнайно защо си запомнил и започваш да виждаш поведението им някак сценарно - като завършени леки пиески.

Например, ето - съседът излиза от входа куцук-куцук, да си купи малка бутилчица и понеже си представяш процента на антифриза (етиленгликол) и метанола вътре, знаеш, че му остава още малко и след смъртта му, русата леля /жена му/ ще поживее известно време сама и когато тъгата премине в облекчение, ще и дойде някой "да си помагат". Или ето - един познат всеки момент ще си смени жената с доста по-млада и вече точно знаеш как приятелите му /просто вече ги чуваш/ ще коментират неодобрително, а пичът ще си казва: "завиждат, копелетата", а те ще си казват: "абе ние дали не завиждаме?", а психологът (А.Т.) ще обяснява: "мъжете се страхуват от смъртта, жените от живота"

2. Всичко това е малко странно, в първия момент си казваш: да няма грешка? Защо да съм длъжен да ги виждам така? Защо най-прости събития ми се оформят като:

а) повтарящи се сценарии;

б) нежелани приливи на мъдрост;

в) внезапни квази-вангични (от Ванга) прозрения;

3. И докато си играя социалните игри като "отивам на работа", "празнуваме семеен празник", "отиваме на вилата", "отиваме на гости при приятели" и т.н., постоянно дискретно се оглеждам, защото знам - има някой, който пък наблюдава мен и ме вижда по същия начин -  като малък скрипт - в перспектива, смалявайки се чак до точката наречена екзодус;

4. Буквално като някакъв господин Хроноцид - гледа едно такова особено и мълчи. Кажи нещо де! Не, мълчи. Досада, честно;

* сн.: Marjorie Salvaterra

Ностимон и др.

1. Понякога човек, попаднал в чужбина се чувства особено и не може да си обясни защо, а то е, поради запушване на канала емоция/вътрешен глас. Разбира се, че съм имал подобни преживявания и аз (Боливия - Изт. Кордилиери, пуловер от викуня за $800! или месарницата в Принстън - свинско за $4.99/lb - каква либра, защо 453г ?). Но за това друг път, в раздела mockumentary;

2. Нещата се подобряват, ако сме запознати с емоционалните реалии на съответната страна и правилно назовем чувствата си, оказвайки се на локацията. За късмет, имам списък на такива думи по страни.

Гърция - Nostimon. За пръв път при Омир - Одисей мъчително очаква завръщането си и изпитва ностимон. Предтеча на “носталгията”, появила се през 17 в. В съвременна Гърция ностимонът е по-скоро очакване на нещо приятно, например поръчал си кафе, а към него ти носят малка, безплатна баклавичка

Португал и Бразил - Saudade. Смес от лекокрила южна тъга, носталгия по нещо отминало, съжаление за бързопреходността на плажния сезон, плахи реминесценции за предишна любов

Германия - Sehnsucht. Предварителното вълнение в очакване на нещо хубаво. Например, много хора изпитват зинзухт при мисълта, че след работа ще се приберат домани (“вкъщи”, от итал.), ще наденат чехли и халат, ще запалят лулата (при жените - пурета с дъх на гнила вишна) и ще отворят “Критика на чистия разум”

Румъния - Dor. От латинското dolus - мрънкам постоянно и не мога да се спра. Хем ти е тъпо, хем си спомниш за нещо тъжно и ти става още по-тъпо, т.е. сам си усилваш Дора за да се удавиш (flooding) в сладостно страдание и съвсем да се влошиш

Япония - Mono no avare, буквално - “печалното очарование от нещата”. Японците ползват четири вида МNA: очарование от душевното движение, от хармонията, от тъгата и от изящното

Русия - Тоска. Огромно духовно страдание без видима причина (Набоков), страстно желание при отсъстващ обект на желанието. На по-ниско ниво - особен вид скука от пресищане (ennui). Хандра - нещо подобно, но е въвлечена вегетативната нервна система със съответната симптоматика (напр. след запой)

Има още много (сплин, taedium vitae), но не са ми интересни.

* Знам за думата “копнеж” и специално я избягвам, поради реална опасност от вомитус

** сн.: Marjorie Salvaterra

Trivia 2

1. Като си търсех веднъж морален императив, внезапно ми хрумна чудна формула - "щом може - нека го прави". Хем дава мечтаната дистанцираност, хем емулира известен ангажимент към събитията, макар и чисто визионерски. Някой написал хубаво есе - щом може, нека пише, някой убил омръзнала му приятелка - щом може, нека я убие. Някой ме шибнал по главата и ми взел портофела, поставяйки ме в глупаво положение на "министър без портфейл" - щом може, да ме шибне, да ми вземе.

2. Има един симпатичен ефект на компресиране на миналите събития и след известно време човек си казва: "защо съм се мо́рил толкова, не видях ли, че не си е заслужавало?" Еми не, не си видял.

3. Споделих с Н., че ми се ще да отида в някоя морга да погледам малко трупове.

- Бих дошъл и аз - толкова отдавна не съм виждал труп, че взех да си мисля, че смърт не съществува - довери ми Н.

4. Прочетох полезни медицински съвети:

- при депресия: "я се стегни малко и всичко ще ти мине!"

- при гнойна пневмония: "я спри малко да кашляш гной и всичко ще ти мине!"

5. Някаква двойка край Майчин дом носеше две бебета в ярки пухени якета. От разговора им долових, че ги носели да ги върнат, защото станала грешка и им ги били сменили. Пълни глупости, според мен;

* сн. Кристина Родеро

Импосибъл

1. Не е възможно, казвам си понякога зимъска, през февруари някъде да не шумят листа, да не духа откъм скалите топъл мистрал, да не е +16 и водопадите да не искрят на краткото, но топло слънце. Не е възможно.

2. Веднъж стоях край морето долу, на Левкада и му броях оттенъците. Докарах ги до седем и един осми, за който не съм съвсем сигурен. На Бахамите (или още Бахмаами, както са по-известни тук), били дванайсет, но как да стане да ги преброя и там - nie viem (от полски: не знам)

3. Пак ме тегли към блатата в делтата на Аксиос/Вардар. Понякога си мисля, че съм негър, поддал се на аболиционистки внушения да избягам от плантацията си и да одя да се крия в храсталака. И вместо да нося разни обективи и др. тежки глупости, да взема китара и да вия делта-блусове там, в пущинака. И като повия достатъчно, да ме усетят хедхънтърите или както там се казват ловците на роби и да дойдат да ми вземат китарата и да ме върнат да им бачкам. А тъкмо си купих винетка. Специална, за роби - робовинетка. Като си тръгвах от бензола, пожелах на момичето успех. Какъв успех се има предвид, никой не знае. Аз имах предвид успех в продажбите на винетки, тя - да си хване най-после подходящ приятел. Но може и да е точно обратното. Не, никой не знае, както някъде отбелязах.

Инфинити за героите

1. Веднъж един приятел предложи да си направим вечен огън, по аналогия с някакъв видян от него такъв. Той беше доста по-интелигентен от мен - знаеше думи като "хекатомба" и "Геена" и разказваше интересно как протича усреднен полов акт, като го помолиш, та затова го слушах. Изкопахме яма на поляната в Борово, дето сега е Била и се заехме с обичайните задължения на хора поддържащи вечен огън. 

2. Времето беше есенно, влажно и кално. Наблизо минаваше пътеката за 121-во училище и родителите развеждащи децата си, постоянно ни се месеха в личния живот с досадни забележки, от простонародно-фолклорното "не си играйте с огън, ще се напикаете", до по-интелектуалното "ей, че запалите нещо, веднага го загАсете!"

3. Някой по-простоват би се смутил, но ние бяхме подготвили нелош работническоселски отговор: "няма да загасим вечния огън на героите!". Беше някъде 74/75-та и битовият сюрреализъм пулсираше неудържимо в дискурса на ежедневието

4. На другата сутрин, тъй като не осигурихме нощно дежурство, имаше мъничко жар, но вече нямаше какво да горим. Приятелят ми, донесе отнякъде огромна розова кукла и предложи да я жертвопринесем. Жарта беше едва-едва и за да не я задушим, първо откъснахме главата и я метнахме. Първоначално нищо не се случи. После пламна косата, отдели се черен дим и огънят обгърна кукленската глава. Тя започна да се топи и неочаквано смени няколко мимики, преди да изчезне в дима.

- Ей, каза приятелят ми - направо Геена бе!

5. После той отиде да учи седми клас в друго училище и пътищата ни се разделиха. Запомних "Геена" за всеки случай.