събота, 30 октомври 2010 г.

Да не четем Достоевски

Ахматова в спомените на А. Найман:
От тоалетната излиза синът на нейна позната с "Престъпление и наказание" под мишница. Ахматова казва: "Безпокоя се за него. Маяковски също не прочете ни една книга в живота си, накрая прочете Достоевски и всички знаем как свърши това".

четвъртък, 28 октомври 2010 г.

Хърби Хенкък

1. Снощи - концерт на Хърби Хенкък. Ухааааааааааааа!
Имаше всичко - и акустика и електронни клавири и семплирани гласове на отсъстващи музиканти. Това за техниката. От музиката - също имаше всичко, аз лично си открих мотиви от The man I love, и Maiden Voyage. Накрая - два смразяващи биса, без много настояване, единият - "Хамелеон".
2. Цялата вечер бях сигурен, че няма да поискам нищо повече от живота. Днес отидох на работа и веднага поисках, за съжаление. Е, от мене поискаха, аз поисках, тъй върви то.
3. От едно Бг интервю с Хърби научавам, че и в САЩ парите за култура не стигали в момента. За Хърби, слава Б., са стигнали.
Предполагам, че Хърби си е казал: "О, тъп въпрос! Чакай да им дам тъп отговор".

понеделник, 25 октомври 2010 г.

Eкология на разума

1. С помощта на езика ние взаимодействаме в едно поле на описания, в което оставаме по необходимост, когато правим изявления за света или за нашето знание.
2. Това поле е ограничено и в същото време - безкрайно. Ограничено е, защото всичко, което казваме е описание, и безкрайно, тъй като всяко описание създава в самите нас, основа за нови ориентационни интеракции и произлизащите от това нови описания.
Ф. Матурана, Г. Варела, The Tree of Knowledge

* на снимката: Дърво на познанието в Борисовата градина

четвъртък, 21 октомври 2010 г.

Банкирам славно

1. Стоя си пред една банка ДСК да изтегля малко кинти и мозъкът ми в полусъзнание регистрира битовизмите наоколо, под формата на въпроси: защо чакам на улицата, защо вътре има само една служителка, защо интранета им ту се губи, ту се появява, защо пред мен има две баби с метални бастуни и те на крак горкичките, защо някакъв млад работар изказва обичайните възмущения от качеството на услугата и се опитва да ме включи /но аз не съм вчерашен - напъхал съм си слушалки в ушите/ и т.н.
2. Докато чакам да "банкирам" идва един възрастен мъж, надниква вътре и казва правилната реплика:
- Даа, това не е Рио де Жанейро.
Въпросите ми веднага секват и започвам да мечтая.
3. Ако президент на Бразилия стане българката Дилма Русев, положително ще има някакви улеснения за българи, желаещи да попаднат във въжделената страна /аз съм един от тях/. Това биха могли да са евтини чартъри, дискаунти за хотели, плаж и проституция и не знам какво още.
4. Но това са дреболии, главната придобивка ще е, че при слизане на летището в Рио, ще мога тихо да промълвя:
- Даа, това е Рио де Жанейро.

понеделник, 18 октомври 2010 г.

За оргазма

1. Знаех си аз, според едно изследване на Индиана юнивърсити, 85% от мъжете смятат, че техните партньорки получават оргазъм по време на секс, а 64% от жените казват, че действително е така. (http://abcnews.go.com/Health/Sex/sex-surveys-masturbation-sheets-america/story?id=11776702)
2. Не знам нищо. Само ще добавя, че жените може и да симулират оргазъм /в 20% от случаите, dude!/, но мъжете пък, симулират чувства, а това е къде по-съвършено.
3. Трябва да се гледа спокойно на нещата. При старите автори например, няма драма, те направо декларират:
"Общество, в което всеки един не е обезпечен конституционно с право на оргазъм, не може да се счита за свободно." - Вилхелм Райх

* на снимката: случайна композиция

Руски виц

Пиян човек влиза в аптека и настоява да му продадат водка. От прозорчето отговарят, че това е аптека и не продават алкохол. Пияницата казва, че всичко разбира, влиза им в положението, знае, че не е евтино, но той има пари - и показва няколко банкноти.
Зад щанда възмутено го молят да спре и да се маха.
Пияницата, пребърква джобовете си и вади още няколко смачкани банкноти.
-Имайте страх от Бога – казва той, това са всичките ми пари!
-Нямаме водка, отивайте си, ще извикам милиция! – крещи разярената аптекарка.
Най-накрая, пияният си тръгва.
Връща се след два часа и вижда на витрината лист хартия, на който е написано с трепереща ръка: „Водка няма”.
- Значи все пак е имало - казва пияницата с тъжен глас.

неделя, 17 октомври 2010 г.

Беноа Манделброт - 20.11.1924-14.10.2010

"През по-голямата част от живота си, не успях да намеря място, където това, с което се занимавам да интересува поне още някого."
Б. Манделброт

Това състояние ми е странно познато.




* на снимката: фрактал на Манделброт - фрагмент
/взето от Wikimedia,Mandel zoom 11 satellite double spiral/

сряда, 13 октомври 2010 г.

Руиниране

1. И аз си имам своите радости. Снимах едно изоставено хале в района на Зах. фабрика. В дъното имаше две стаички, едната затапена с голяма ламарина, на която пишеше "Welcome to Нell", там не влязох. От другата стаичка се донасяше странен артефактен шум, при все, че наоколо цареше пълна пустота и разруха. Надникнах и какво да видя - вътре самотно цигане ровичкаше с пръчка из боклуците. Диалогът ни беше:
- Здрасти, приятел.
- Здрасти бате.
- Снимам тука съборетините.
- Добре, бате.
- Някои руини са много красиви.
- Много, бате!
2. На коловозите след гарата стоеше леля с оранжева жилетка и радиостанция. Разговорихме се някак. Обясни ми, че стои тук, за да даде чист път на влака.
Влакът се зададе и профуча през гарата. Жената силно се учуди, че е минал по друг коловоз, а не по който трябва. "Сигурно не е сработила стрелката", обясни ми тя.
Аз се учудих по-малко.
3. Пак ще трябва да разлистя Кафка.


* на снимката: халето, за което си говорихме

вторник, 12 октомври 2010 г.

Платонов - "Котлован"

"...Вощев захватил свой мешок и отправился в ночь. Вопрошающее небо светило над Вощевым мучительной силой звезд, но в городе уже были потушены огни, и кто имел возможность, тот спал, наевшись ужином. Вощев спустился по крошкам земли в овраг и лег там животом вниз, чтобы уснуть и расстаться с собою. Но для сна нужен был покой ума, доверчивость его к жизни, прощение прожитого горя, а Вощев лежал в сухом напряжении сознательности и не знал — полезен ли он в мире или все без него благополучно обойдется? Из неизвестного места подул ветер, чтобы люди не задохнулись, и слабым голосом сомнения дала знать о своей службе пригородная собака."

Платонов - кой би посмял да го преведе? И въпреки това - посмяват, няма как.


* на снимката - старинен градеж в Бистрица

понеделник, 11 октомври 2010 г.

Три английски филма

Три много добри английски филма, които някак си съм пропуснал. Има ги на Замундата.
Не съм толкова лековерен, че да ги рецензирам, в такива случаи strongly recommend тандема Б. Колев/Я. Терзиев
Филмите са:
"Банковият обир"/The bank job/:
2008, реж. Роджър Доналдсън
- добре пипната криминална история със замесени висши политици.

"Спомените на неудачника" /Flashbacks of a fool/ 2008, реж. Бейли Уолш
- тежко английско носталгиране по детството

"Това е Англия"/Тhis is England/ 2006, реж. Шон Медоус
- този е много добър, стилът напомня Трейнспотинг.

неделя, 10 октомври 2010 г.

Мъжкият, женската

1. При животните забелязваме, че мъжкият винаги е по-нагизден, пъстър, перест и златогерест. Женската е тихичка, сивее, скромнее, сякаш е дошла случайно и нищо не иска да ни съобщи. Стои си, гледа надолу /дано поне мисли за голо!/, докато ония се избиват за нея. Козлите например - засилват се от 50 метра и си блъскат главите със страшен трясък. Това много ми харесва, но въпросът ми беше друг.
2. При хората - точно обратното. Мъжът - скромен, сдържан, чак дрънчи. Единственият намек за възможен оргазъм - чувството му за хумор и някоя по-шарена вратовръзка. Жената трябва да се конти, да ходи с неописуемо поклащане, да се пръска с аромати /първоначално произведени от половите жлези на някои мъжки животни/ и да е адски привлекателна. Това страшно ми харесва, но питах за друго: какъв е този скрит разум, който така забавно инвертира нещата?

* на снимката - София, Зона Б5 - оптически инвертирана

петък, 8 октомври 2010 г.

Рошънбърг и Кейдж

През 1951 Робърт Рошънбърг открива в Ню Йорк изложбата си "Бяла живопис".
Специално това платно, вдъхновява Джон Кейдж да напише прочутата си пиеса 4:33.
Картината:



Пиесата

Witz

Една нещастна жена, толкова искала да провежда интелектуални разговори с мъжа си след вечеря, а вместо това, като хапнел, той извиквал: «Жена! В леглото!»
А веднъж колко гадно я измамил /тя никога няма да му го прости/!.
Хапвайки /и ракийка, и салатка, и вкусна манджа, и кремче-десертче/, той я попитал:
- Жена, ти чела ли си Ван Гог?
- Какво?! – не повярвала на ушите си тя
- В леглото! – зарадвано изкрещял съпругът.

сряда, 6 октомври 2010 г.

Момченце с автомат

1. На едно момченце дядото, му купил играчка автомат. Като истински - свети, шуми, гърми, само дето е от пластмаса. Колко се зарадвало детето! Стреляло, изпозастреляло всичките си плюшени играчки, даже мечето си.
2. На втория ден, започнало да се опитва да стреля по минувачите през прозореца. Близките не му обръщали внимание, но понеже автоматът произвеждал страшен звук и светлина, му забранили да го ползва след 20.00 ч.
3. Както си му е редът, момченцето си стреляло стандартно по цели дни, но надвечер, към 20.01 желанието да даде поне един откос ставало неудържимо и то започвало с молбите.
4. На третият ден, бабата, като най-слабо звено, му разрешила един изстрел и детето с радост обявило, че отива да застреля дядо си, след което просто ще си легне. Бабата казала: "Аа не, по живи хора не. Застреляй някоя играчка, по-добре".
Детето предложило сделка: първо ще го застреля /дядо си/, а след това ще го лекува. За доказателство, че намеренията му са сериозни, извадило китайското си комплектче - детска реанимационна чанта - стетоскоп, спринцовки, амбу /за изкуствено дишане/ и т.н.
5. Бабата усетила, че я манипулират и ако се навие на всичко това, разстрелът, заедно с реанимационните мероприятия ще продължат до дълбока нощ. Решила да откаже.
6. В този момент влязъл дядото и като разбрал какво ще става, се навил да участва в играта. "След като има оръжие, казал той - трябва да има и труп. Но щом се предлага лечение, значи детето все още показва някаква хуманност. Очевидно трябва да се заложи на нея, повече от това - едва ли".
7. Дядото бил мъдрецът на семейството.


* на снимката: разстреляни детски играчки и аксесуари

понеделник, 4 октомври 2010 г.

Случаят Краев

1. Към по-задълбочено обмисляне на "Случая Краев" ме подтикна любовта ми към психолингвистиката. Не знам точно с какво се занимава тя, но това, което съм чел досега, доста ме възторгна.
2. Най-често, те взимат един съвсем банален израз, напр. "Мери намери двама умрели в гарсониери", кръщават го "речев акт" и започват да го мачкат и усукват, докато той издъхне в ръцете им. Методът е тежко словоблуден, резултатът е, сякаш си влязъл да си вземеш вана и там си напипал нещо ужасно. Ениуей.
3. Случаят Краев: един път си вървя из квартала и на една стена виждам надпис: "Краев няма член". О, мисля си - всички признаци за успешен ден. Написаното излиза абсолютно от групата на мръснишките баналности и явно идва да ми подскаже нещо важно - за мен или за света, не знам.
4. И така, с какво разполагаме? Това явно бе констатация, а не удивление или въпрос /завършваше с точка/. Веднага отпадна романтичната хипотеза, че някаква жена е имала дружба с Краев и в резултат на това е разбрала ужасна подробност за него. Толкова е било нетърпимо, че тя веднага е изтичала до калкана на бл. 222А, за да я сподели със света. Щеше да сложи поне една удивителна, нали?
5. Втори вариант: Краев е важна персона /например политик/ и надписът цели да го злепостави, давайки храна на таблоидите /заглавие: "Извънземни отмъкват члена на Краев". Подзаглавие: "Казаха ми: взимаме го временно, ще ти го върнем, май"/. Не чета вестници, но все щях да чуя за такава личност - Краев; мисля, че го няма сред вип-персоните в Бг.
6. Надвечер, истината внезапно затрополя в главата ми като градушка от ледени инсайти.
След Краев /както подсказва и фамилията му/, няма нищо, само хаос.
7. Ако Краев имаше член, би могло да се допусне, че след него е останал поне той. Но истината е доста по-страшна: Краев не е оставил нищо след себе си, пълен вакуум.
8. Тук често се прави една логическа грешка по типа на Кирилов от Бесове: "Ако няма Бог, то аз съм Бог", казва той. В случая с Краев и члена му, това не е истина.
9. Сега видях в речника: Психолингвистика- наука създадена от лингвисти, посещавали психиатър.


* на снимката: подлезът до бл. 222А. Нощ, дъждовно е.

неделя, 3 октомври 2010 г.

Witz

Тълпа добре облечени мъже стояли на агората и обсъждали жените. До тях се приближил дрипав странник, при това сляп и казал:
- Приятели, позволете и аз да споделя своето мнение.
Те се развикали:
- Едипе, махай се веднага оттук.

* останки от гръцки храм, впоследствие превърнати в останки от цех в захарната фабрика в кв. Захарна фабрика, Сф. Заснето преди 2 дни.

събота, 2 октомври 2010 г.

Град Пржибор, Моравия

1. Гледах един проспект за град Пржибор, Моравия - родният град на Фройд. Централният площад се казва Зигмунд Фройд, има кръчма "При Фройд", има и "Алея на учените З. Фройд". Най много ми хареса, че имат и фолклорен фестивал "З. Фройд".
2. Ако попадна някога там, веднага съм готов с дневното си разписание.
Първо - разходка и снимки на площад Фройд. От будките си купувам сувенири - черна фанелка с надпис "Oedipus - the real mother fucker"/въпреки че, точно такава си купих от Атина/ и комплект пет фигурки от слонова кост - Дора, Малкият Ханс, Човекът плъх, Човекът вълк и Шребер. После - кратка разходка по алея Фройд, докато изпуша една пура, после завой и бам! - в кръчма "При Фройд". Там: а) разказвам интересен сън на кръчмаря, в който майка ми и баща ми въоръжени с калашници ме разстрелват, защото не съм си изпил млякото, б) изслушвам неговата интерпретация и в) се освинвам с кнедли и бира Козел.
Веднага след това, залитайки се насочвам към Фолклорен фестивал Фройд, където попявам малко олари-о и други тиролски напеви и разбира се, си показвам новата фанелка.
3. Да не забравя: отдолу съм с къси кожени гащи с презрамки, с апликации на еделвайси.
Като някакъв Хитлерчо, буквално.

* снимах в Съдебната палата

петък, 1 октомври 2010 г.

Девет признака, че сте нежелан гост

1. При появяването ви, всички лягат с лице към земята и без фокуси!
2. Домакините разглеждат подаръка ви дълго, тъпо и внимателно.
3. Домакините изпиват бутилката, която сте донесли, още докато си сваляте палтото.
4. Домакините закачат палтото и шапката ви на звънеца.
5. Добродушният бултериер на домакините цялата вечер виси на крака ви.
6. Домакинът през цялата вечер ви гледа подозрително през шпионката.
7. Още с влизането ви, се нахвърлят да ви бият, а някой крещи: "Не, не е той!"
8. На вратата домакинът ви пита: "Надявам се, не са ви проследили?"
9. След позвъняването ви, зад вратата се чува: "Господи, пак оргия!"

/от Рунет/