Показват се публикациите с етикет Рим. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Рим. Показване на всички публикации

събота, 28 март 2020 г.

Рим, забележителности

1. Има толкова интересни неща по света, а хората са склонни да се фиксират на най-тъпите. И ако не ги отлепи някой, така си и остават като красиво преливащи на слънцето тюркоазени мухи
2. Ето например - който е бил в Рим и не се е оглеждал достатъчно или не е имал читав гид да го изведе извън обсега на ди Треви и Стадиона за колизии, не е видял триумфа на канализациите - Голямата Клоака (Cloaca Maxima). Чудото е построено в интервала VII - IVв. пр. Хр. и е представлявало 800-метров открит канал между два от хълмовете (Палатин и Капитолий) и вливащ се в Тибър. При император Август го покриват изцяло и става практически подземен, а го ползват и сега
3. Както всеки сериозен проект и Клоаката се е нуждаела от небесен покровител и римляните решили това да е Клоакина - едно от имената на Венера ("Пречистваща", от cluere — чистя)
4. Мястото където Великата клоака се влива в Тибър се нарича "Устата на истината" (итал. Bocca della Verita) по аналогия с известен барелеф (там има друга история). Наричат го "най-фотографираната канализационна шахта в света". Може да се види до моста Емилиус (Pons Aemilius) или Ponte Rotto ("Разрушения мост") както го наричат сега. Така някак си.

* всички снимки са от интернет

четвъртък, 18 юли 2019 г.

Книга: "Един ден в Древния Рим"

1. Много готина книга на Алберто Анджела - историк и антрополог. Избрал е 115 г. от н.е. (при император Траян - Рим е в зенита си) и ни развежда по улиците, надникваме в къщите, проследяваме минувачите, пазаруваме, поръчваме в кръчмата, etc. Авторът дава и куп полезни съвети - как да извикаме древноримска полиция, къде е най-близката древноримска поликлиника, как да си купим роб/робиня, къде са добрите древноримски кръчми, как да се оиентираме на древноримската автогара, как да се държим при среща с весталка и т.н.
2. Впечатлява, че всичко, което имаме и ползваме днес като баси великите цивилизационни достижения на 19-20-ти век, съществува и тогава, в малко по-различен вид. При милион и половина жители, градът има: 28 библиотеки, 11 големи терми и около 1000 по-малки, 11 акведукта и 1352 улични фонтана, 3500 паметници, 2 цирка за състезания с колесници, 2 амфитеатъра за гладиаторски боеве (Колизеят е с 70 000 места), 4 театъра (най-големият с 25 000 места), стадион за атлетика (30 000 места). Не е зле.
3. От главата за правораздаването. При Траян било прието за най-малък повод да се обръщат към съда. Съдебната палата е била в базиликата на Юлий. Отпред, на широките стълби стояли адвокатите, чакащи да хванат и омаят клиента, още по пътя към съда. Отстрани стояли наемни свидетели - хора, които лъжесвидетелствали срещу заплащане. Съдийската колегия (центумвири - сто и осемдесет човека) се разделяла в четирите съдебни зали. Във всяка зала имало претор (председател), 45 съдии, ищец и ответник с адвокатите си. Имало и публика - обикновени безделници, привлечени от увлекателните спектакли, в които се превръщали заседанията - нещо като съвременните любители на съдебни и крими сериали. Почвали сутрин и можело да приключат на залез. Адвокатът не импровизирал, неговият помощник му показвал табличка с предварително разработен план, като следвали съветите на Цицерон: "Ораторското изкуство се състои от: умение да развълнуваш, да доставиш наслада и да убедиш". Когато речите били особено ефектни, публиката аплодирала. На първия ред обикновено имало наети от адвоката клакьори. Ако делото било скучно (примерно селяни се съдят за кражба на две кози), публиката се изнасяла към друга зала, където е по-интересно.

P.S. Да не забравяме все пак, че на Крит, през 1700 г. пр. н. е. вече строят триетажни дворци с канализация, водопровод и басейни.

* сн. Charles Traub, Рим, 1982

сряда, 4 април 2018 г.

Темпорално

1. Като се замисля, човек не прави нищо друго освен да отмерва времето. Ту му минава твърде бързо, ту му се точи мъчително, обсаден отвсякъде от големи и малки часовници, цъкат, някои мигат, други се разтичат като джелато плеснато на римски зид; някой бърза, друг закъснява, един пита гледачката, колко му остава, друг недоволства, че му е толкова много и решава да го редуцира, трети иска повече, отколкото се досеща, че му се полага и пълни уста с киноа, тежки метали или храндоби*, та дано го елонгира.
2. Всъщност, един добре поставен, лонгитудинален въпрос за времето би бил: "ще ме надживее ли кристалната ваза на перваза зад пердето и ако да, с колко?" Невърмайнд.
3. Не стига тия лимити, ами и заради странните хрумвания на вавилонските жреци преди 40 века, с тяхната 60-тична система, се налага всичко да ми е кратно на 6, вместо много по-близкото до западния ми разум - на десет. Защо часът да не е сто минути, минутата - сто секунди, денонощието да е примерно, 20 часа и т.н. Добре поне, че векът не е 60 години, или не дай си боже 72 години. Е, англичаните поне са останали доволни.А на Рим не му пука.

*храндоби - неологизъм за "хранителни добавки"

* сн.: Charles Traub. Рим, 1982

вторник, 28 февруари 2017 г.

Urbi et Orbi

Малко Рим без много думи и снимки /16 сн./

1.

2. Двете кутийки са с храна за рибки


3.
4.

5. С малко повече упоритост и по сто лева от семейство, и можем да си поръчаме такава врата за входа

6. Не е желателно да се катериш и драскаш по Колизеума
7.

8. Две снимки на асфалта

9. В Рим, като кажеш "Бонджорно" на случайна минувачка и тя си прави ръцете така. В София - по друг начин


10.

11.

12. Стандарт 360

13. Да си изпиеш глътката кафе, седейки на малко кожено носорожче и веднага да се попиташ на коя планета си

14. Едно паркомясто /Боргезе/

15.

16. Последен детайл и се вдигаме


финита

петък, 27 април 2012 г.

Римски нощи

1. Според преданието, етруският цар и пълководец Ларс Порсена, сключил мир с Рим, след като Муций Сцевола, който е трябвало да го убие, доказал мъжеството и предаността си към Родината, овъглявайки ръката си над огъня.
Всъщност, историята е по-заплетена и е от плевенски тип.
2. През 507 пр. Хр. етруските са обсадили Рим и положението е доста сериозно. Римляните решават да действат вабанк и в една тъмна нощ пускат през тайна вратичка младия Муций Сцевола, с мисията да намери и убие етруския цар - Ларс Порсена. 
3. Муций бил смел войн, но много лош физиономист, поради което в тъмнината се заблудил и левашки убил не Порсена, а оръженосеца му. Отгоре на всичко, го хванали и завели при Порсената. Той го попитал за какъв дявол е трябвало да трепе оръженосеца му.
4. Муций изобщо не му цепил басма - направо казал, че етруските са големи идиоти и всеки римлянин си мечтае да ги избие до крак и после да танцува на гроба им. Предполагайки, че е предизвикал неизгладимо впечатление и за да го подсили, Муций си пъхнал ръката в огъня и я държал там с гордо вдигната глава. Когато ръката му се овъглила напълно, Муций презрително погледнал Порсена.
5. В отговор на това, Порсена си отрязал челюстта с меча и я хвърлил в краката на Муций. Римлянинът се стегнал и с гордо вдигната глава извадил нож и си отрязал крака. Тъкмо мислел, че етруският враг е сломен, когато Порсена извадил малка сабя и внимателно, и прецизно си отрязал главата.
6. Тука вече, Муций се отчаял, махнал с ръка и натъжен запрепускал на единствения си крак към своите. Римляните, като чули какво се е случило, признали, че Порсена е истински мъж, вдигнали бяло знаме и подписали капитулацията си.

* на сн.: малка вратичка в крепостната стена, колкото да изпълзи Муций Сцевола