петък, 26 февруари 2016 г.

Малки победи

1. Между лекари:
- Пациентът потеше ли се непосредствено преди да умре?
- Да.
- Това е добър знак!
2. "При китайските даоси, каза той - срещаме подобна идея - борейки се за сърцата и умовете, работниците на дискурса постоянно искат от човека да отговаря с "да" или "не". Но в реалността, възможните отговори са винаги три: "да", "не" и "върви на майната си". Когато започнат да го осъзнават твърде много хора, това означава, че в черепите им се е появил луфт. В нашата култура, луфтът е достигнал критични стойности" (Пелевин);
3. Елегантна фраза при запознанство: "Обикновено запомням лицата на хората, но за Вас ще направя изключение";
4. Според една хипотеза, интелектът при хомо еректус се е появил за да съумее да си даде рационални обяснения на налудните идеи, непрекъснато изплуващи в мисълта му, поради особеностите на физиологията и биохимията на организма. Същото, но с други термини отбелязва и Фройд;
5. Синопсис на филм: Зъл изкуствен интелект решава да пороби човечеството, но заради несъвместимост на устройствата и софта (Уиндоус непрекъснато му иска ъпдейти, Андроид иска рутване, ИОС му иска пари или джейлбрейкинг за да го пусне), намеренията му се провалят;
6. Освен широко известният бръснач на Окам съществува и бръснач на Хенлън: "Никога не приписвайте на зъл умисъл нещо, което напълно може да се обясни с глупост".

* Сн.: Грег Милър

понеделник, 22 февруари 2016 г.

Книга за похвали и оплаквания

Похвали
1. Проведох много приятен семинар за депресиите с джипита във Велинград. Горе на Юндола помакините подвикват: "Господинеееййй - от мен си купете, от мееен - кашкавааал, меееед за децатааа!" А тези до тях и те: "Господинееейй и от мен си купете нещоо, не само от неяяя". Интересен подход. И преди ме е хващал страх да не се сбият помежду си, и сега ме хвана - купихме си от едната кашк., от другата мед. На меда ми пишеше "Балкански мед", явно Балкан за тях е всяка планина, в това число и тяхната Родопка.
2. Гледах "Стажантът" ("The Intern") с Де Ниро. Един възрастен Ниро - толкова благ Ниро, толкова готин, толкова мъдър. Синопсис: младите работохолици/чки - а - у! - уратута - напред-назад - искаме всичко райт нау!, а Ниро: споко пичове, ще стане, ама не толкова бързо, ще си прецакате живота, малко ритардандо го дайте.
3. Научих "Tears" на Джанго /на китара/ до бриджа, т.е. първата част, след което загубих интерес. Ако някой каже изсвири ми го, ще му свиря само първата част и после пак нея, и накрая ще взема финала от друго парче, те и без това си приличат в мое изпълнение.

Оплаквания
4. Проблем с епископ Бъркли. Предполагам всички са наясно, че ние не съществуваме в действителност, а единствено в съня на епископ Бъркли. Не трябва ли, в такъв случай епископът да сънува и себе си, за да може епископът от съня да сънува нас за да ни има изобщо. А когато епископ Бъркли се събуди сутрин за литургия и ако тогава всички изчезват, на кого ще проповядва? Кой ще му дойде на службата? Но явно идват - не толкова най-верните му енориаши, колкото тези, успели да осъществят квантов скок или нещо подобно. Парадокс - той солипсист, а му идват материалисти. Объркан съм и не го крия;
5. После търсим лудостта по болниците, глупости - тя е сред нас: обръщения към Николае Чаушеску използвани преживе в медиите: "Геният на Карпатите", "Пълноводният Дунав на разума", "Източникът на светлина", "Творецът на епохата на невиждан прогрес", "Небесното тяло", "Демиургът", "Светският бог", "Чудото", "Утренната звезда", "Навигаторът", "Прекрасният принц", "Светецът", "Спасителят", "Слънцето", "Титанът", "Провидецът";

неделя, 21 февруари 2016 г.

Умбеко

Умберто Еко. От "Вътрешни рецензии", 1972г.

Кант Имануил. "Критика на чистия разум"
Дадох книгата на Виторио Салтини и получих отзив, че този Кант е силно преувеличен. И все пак, не ме домързя и го погледнах и аз. За нашата философска серия, тази малка книжка на морални теми, може да ни свърши работа; не е изключено да я препоръчат на студентите от някой университет. Спира ни, обаче фактът, че немското издателство ни задължава да купим заедно с нея и предишната му книга, а това са два много дебели тома и което е още по-лошо - и тази, която Кант пише, но още не е завършил. Нещо за изкуството или за съждението, не запомних, но всички тези книги са озаглавени почти по един и същ начин. Значи, ще трябва да ги реализираме в комплект, в кутия. А това, няма да е по джоба на повечето ни купувачи. Ако не ги оформим така, хората ще почнат да ги бъркат една с друга и да казват "тази вече я четох".
И за да ни довърши, немското издателство, заяви, че ще трябва да се абонираме и за малките произведения на Кант, но броят им е безкраен, а тематиката включва даже астрономия. Завчера позвъних директно на автора в Кьонигсберг, за да се договорим за отделно издание на "Разума". Нямаше го в къщи, а прислужницата каза, че не е редно да се звъни от пет до шест, защото тогава хората се разхождат, а от три до четири не е редно да се звъни, защото тогава хората спят. Общо взето, аз разбрах, че с тези любители на реда, по-добре да си нямаш работа.

Франц Кафка. "Процесът"
Много даже е хубава книгата - криминале в малко хичкоков стил. Добро убийство на финала. Като цяло - тази книга ще намери читателя си.
Създава обаче впечатление, че над автора е тегнела някаква цензура. Защо са тези неясни намеци, защо да не наречеш с имената им героите и мястото на действието? И поради каква причина все пак възниква този "процес"?
Сериозно да се осветят тъмните места, да се конкретизират описанията, да се приведат факти, факти и още веднъж факти. Така ще се оголят пружините на случващото се, ще се усили съспенса.
Младите писатели смятат, че е по-шик да пишеш "един човек", вместо "господин едикойси на това място и в този час" и си въобразяват, че така е по-поетично. Е, добре. Ако може да се  дообработи - ще го дообработим, в противен случай - ще го откажем.

Пруст Марсел. "В търсене на изгубеното време"
Безспорно, имаме любопитна идея. Текстът е много дълъг, може да се издаде в множество отделни книжки за джобна серия.
Въпреки това, нека си дадем сметка, че ще се наложи да се прередактира почти всичко или поне цялата пунктуация. Текстът не е разделен на абзаци и авторът даже не е слагал точки между изреченията (а там има фрази, дълги по две страници). Ако той сам не се съгласи да го редактира, не знам, кой би го направил вместо него. Иначе книгата няма да се получи.

Джойс Джеймс. "Бдение над Финеган"
Моля редакцията да се отнася по-внимателно с това, което ми пращате за рецензия. Явявайки се консултант по англоезична литература, не разбирам, защо сте ми изпратили ръкопис на дявол знае какъв език. Връщам ръкописа в отделна пратка.

четвъртък, 18 февруари 2016 г.

Фотография: Ромуалдас Пожерскис

Литовски фотограф. Подборката е от 1970-90 години. 24 снимки
1.
 2.
 3.
 4.
 5.
 6.
 7.
 8.
 9.
 10.
 11.
 12.
 13.
 14.
 15.
 16.
 17.
 18.
 19.
 20.
 21.
 22.
 23.
 24.

25. Авторът



събота, 13 февруари 2016 г.

Фрагм. от февр.

1. "Това е мое дядо", както Сашо /4г./ обяснява на Делян /11 мес./ - другият претендент, който все още обитава невербалния рай и само се усмихва подкупващо. Мисля, че "мое дядо" е далеч по-правилно граматично от "моя дядо", /дядо - на "о" - среден род - съотв. "едно дядо"; по същият начин е словообразуването при Кафка - на "а" - ж.р. - "моята Кафка" - правилно, "моят Кафка - неправилно/. Ако някой иска "дядо" да е за мъжки род, може да използва алтернативната форма "дяд" /примери: един дяд, моят дяд и т.н./. Езикът е много мъдър и е помислил за всички желания на потребителите и особено на децата.
2. И не ме напуска убедеността, че на романа съвсем малко му остава. Отмира, отмирааа. Дори четящите чиклит домакини не могат го спаси.  Кой от младите ще ти седи с часове да чете, като отвътре те подръпват спазми подобно надрусан с бутират жираф и бумс-бумс - те бутат към кратките визуални форми. Толкова труд и Стърн, и кой там още, все умни хора, и накрая - на боклука, клипчета искаме.
3. През 1918-та един интересен руски учен - Александър Чижевски, изследващ корелациите между слънчевата активност и световната история, изпаднал във финансови и нутриционни затруднения /както повечето живи учени след 17-та/ и решавайки да се докара на новата власт, написва интригуваща студия, за революционните движения в Русия през ХХ в. Отива при Троцки да му се похвали и ако може да получи малко средства или храна. Обаче оня, като я прочита, го изгонва немедленно и пак добре, че го оставя жив - в статията си Чижевски наслагва пиковете на слънчевите изригвания върху най-важните събития по време на октомврийската революция и всичко им съвпада повече от идеално.
4. През 1949-та Александър Герасимов, придворен художник на Сталин, след като вижда картини на Дали, споделя:
"Тук ясно са показани идеите на войнстващия империализъм с неговата расова ненавист, жажда за световно господство, космополитизъм, зоологическа омраза към човека, отрицание на културата, науката и истинското реалистическо изкуство".
И как ги видя тия неща бе, пич? Изумяваш ме.

* на сн.: Чудотворната пица от Монтекатини. На 6-ти февруари 1959г. младо италианско семейство от Монтекатини изяжда една средна пица и на дъното на кутията, се появява образът на Хитлер. Учените изследват кутията и семейството с гама лъчи, но загадката си остава.

четвъртък, 11 февруари 2016 г.

Порно с астрономи

1. Веднъж преди време се загледах в едно порно. Сюжетът ме привлече с това, че започна с астрономическо наблюдение - моето хоби тогава. Показаха астроном и неговата млада асистентка. Действието се развиваше през деня, телескопът беше лесно узнаваемият Добсън R-0644 на SkyWatcher - нелош Нютонов рефлектор, на малко странна алт-азимутална монтировка, нищо де, поне ще има автоматично гидиране и GoTo за компютърно насочване към 40 000 oбектa по NGC. Замислих се. Какво биха могли да наблюдават по това време, на тази монтировка? Могат да изследват слънчевата активност и петната през апертурен филтър - долу вляво ще видят групата AR 2396. Или могат да се съсредоточат върху короната, но ще им трябва екваториална монтировка, а и Добсънът все пак не е коронограф, нали!
2. После се сетих, че може да са решили да наблюдават ярките планети, но това би било твърде хубаво. Не, най-вероятно ще погледат намаляващата луна с терминатора или някоя базалтова равнина с ниско албедо и толкоз, въпреки че с един H-алфа филтър могат да пробват даже някоя от по-ярките мъглявини /напр. М42/. Е, най-тъпото е да сложат реверсивен окуляр и просто да надничат в прозорците на хората, но астрономи не биха постъпили така.
3. А действието продължаваше - актрисата-асистентка погледна в търсача, повъртя малко окуляра и край. Само в търсача! С неговото мижаво деветкратно увеличение. Дори не се наведе да погледне във фокусера, а там стоеше един Супер Пльосл на 7.5мм! Усещането за фалш, което не ме напускаше през цялото време, нарасна до степен да взема дистанционното и да изключа телевизора. Не обичам неистинските неща.

събота, 6 февруари 2016 г.

Кабината на чичо Том и др.

1. Хариет Бичър Стоу току да си дояде ошава, който старият Герак и бе сипнал и двамата току да обсъдят конструкта "робство", дето му беше гръмнал Фесът /Фейсът/ от него. "Само да не изхълцам" - мислеше си старият Герак - "с тези пукнати ребра altogether, болката ще е непоносима. И самата механика на тялото се промени, изчезна предишната стремглавост". И все пак изхълца - на втората сричка на думата "българщина". Ех, Стоу, Стоу, Бичър Стоу, какво видя ти, какво видя...
(ключови думи: "току да" и "стремглавост")
2. Вече час и все по-навътре в гората. Червената шапчица със сигурност се беше загубила. Две мисли я глождеха: а) да можеше да е същата тая Червена шапчица, но преди един час - още на тръгване, когато съмненията, че майка и я праща за зелен хайвер тъкмо се бяха разположили в красивата и главица и b) да можеше да е същата тая Червена шапчица, но след един час - когато проблемът щеше да се е разрешил по някакъв начин - изядена или не, но опасността щеше да е отзвучала. И колко подло - в критичен момент винаги си сегашен. Нито можеш да станеш предишен, нито бъдещ. А ти се иска, баси!. "Но пък отдавна не съм правила квантов скок", помисли си Карминената /Е120/ чаровница.
(ключова дума: Е120 - токсична добавка)
3. Какво странно усещане - сякаш черната аура се е сгъстила и омагьосаните и превърнати в жаби хора като в Андерсенова приказка, тъкмо да започнат да се размагьосват и са спрели. И така - времето си тече, аз си ходя сред тях, целувай ги, не целувай - не става и това е - жаби.

*сн.: "Океанска тоалетна", худ. Jacek Yerka

петък, 5 февруари 2016 г.

Медико идеал

1. Е, не са много експертните професии, които легално ти позволяват да променяш съдбата на хората. Например лекарската. И като всяко разрешено поведение, баналният общочовешки хубрис, винаги опитва да предозира. Както младият лекар минава през "терапевтичния хъс" /"furor therapeuticus"/, с обсесията да излекува всички, а ако не стигат - да почне и здравите /винаги ще се намери някакъв тлеещ процес, въпрос на диагностичен инат/, така старият лекар стига до терапевтичния нихилизъм /политически коректно наречен "бърнаут"/, когато си мъчително наясно с поне три неща:
- Диагностиката е вероятностен процес - реалният отговор на въпроса на пациента "Какво ми има?" е: "С висок процент вероятност, аз смятам, че имате това и това заболяване /ударенията се слагат върху "вероятност" и "аз"/";
- Медицината лекува, но не излекува, т.е. тя забавя или ускорява процеси, нормални или патологични, но не ги спира, премахва и др. подобни фантазии /изключение - някои инфекции и то доста относително/;
- Медицината може да прави чудеса, но здравеопазването не;
Дотук със статистиката и социологията. После следват психологията, философията и накрая, както при ядрените физици, стигаме до Бог /за невярващите - Случаят/.
2. Ето такива банализми ми хрумват днес, някак си.

* Карикатурата: "Сестра, влез в интернет, отиди на surgery.com, слез надолу и кликни на иконата "Напълно ли се объркахте?"