1. Мислех си, че по случай 24 май, Празник на славянския лингвист, ще могат най-после да разчетат, т.е. преведат ръкописа на Войнич. И наистина, някъде в средата на май, учен от Бристълския университет със съмнителната фамилия Чешир, публикува статия, че е разгадал текста. Бил написан на мъртъв, проторомански диалект и както се очакваше, бил популярна алхимическа енциклопедия за любознателния читател от Късното средновековие
2. На когото не му се рови: ръкописът на Войнич е трактат, написан през 15 в. на неизвестен език и неизвестна писменост. Открит е от американския библиофил Уилфрид Войнич през 1912 г. в един италиански замък
3. Но не, веднага излязоха критики на превода и даже медиевистката Jennifer Ouelette направо си го казва: "No, someone hasn’t cracked the code of the mysterious Voynich manuscript. Sorry, folks, 'proto-Romance language' is not a thing."
4. Очевидно ще мина отново на кирилица и на старославянски, както съм си свикнал. И както казваше Къмито, легендарна личност от варненската бохема на 70-те: "Може ако искаш да седнем да почерпиш една супа и един джин".
* На сн.: из трактата. Вляво ясно се вижда думата "Почва" на кирилица
