Хора, книги, Изолда

Има хора, с които докато си разказвате битово-служебни истории (например кое е най-вкусно в Хепи, ще се разпадне ли Русия) са много приятни и свойски, но когато минеш към по-абстрактни теми (иронията заменя ли морала, евристика и болест) виждаш как блясъкът в очите им угасва, достъпът спира и веднага си ставате безинтересни.

Подозирам, че нещо подобно е и с книгите. Някои книги са специално написани така, че да са недостъпни за неподходящи читатели, защото биха им навредили. Достатъчни са няколко груби стилистични импланта в първите пет страници и определен тип хора са отрязани навеки от книгата, възможно с хуманни подбуди. Предполагам това е причината да не ми тръгнат Мураками и Уелбек (Бегбеде) или е някаква друга. Не мога да ходя наоколо като русокоса Изолда с душа от диамант и да чета неща, които не ми допадат. Destined to be average (обречен на посредственост).

* На сн.: Матера, It.

Алекс Кац, живопис

Алекс Кац, американски художник (р.1925)
"Често билбордите са по-интересни от картините".

 

Първите думи

Всеки си има любими книги, но не всеки си има любими начални фрази. Значи, ще трябва да ви предложа няколко свои. Щеше да е хубаво да са в езика на оригинала, но не съм чак толкова напреднал.

Камю, “Чужденецът”
“Мама умряла днес. Или може би вчера, не знам.”

Селинджър, “Идеален ден за лов на рибка-бананка”
“В хотела имаше деветдесет и седем рекламни агенти от Ню Йорк, които така бяха окупирали линиите за междуградски разговори, че младата жена от стая 507 трябваше да чака за своя разговор от пладне близо до два и половина.”

Маркес, “Сто години самота”
“Много години по-късно, пред взвода за разстрел, полковник Аурелиано Буендия щеше да си спомни онзи далечен подиробед, когато баща му го заведе да види леда.”

Кавафис, “Итака”
“Когато тръгнеш нявга за Итака,
моли се пътят ти да е далечен…”

Кафка, “Преображението”
“Една сутрин Грегор Замза се събуди след неспокойни сънища и откри, че в леглото си е преобразен на огромно насекомо.”

Оруел, 1984
“Априлският ден бе ясен и студен, часовниците биеха тринайсет часа.”

Платонов, “Изкопът”
“В деня на тридесетгодишнината на личния му живот, Вощев го уволниха от малкия механичен завод, където той добиваше средства за съществуването си. В документа бяха написали, че го отстраняват от производството, вследствие ръста на неговата слабосилност и замисленост, сред общия темп на труда.”

Илф и Петров, “Дванайсетте стола”
“В околийския град Н. имаше толкова много бръснарници и погребални бюра, че човек можеше да си помисли като че ли жителите на този град се раждаха само за да се обръснат, да се подстрижат, да се освежат с одеколон и да умрат.”

Фото: Judy Dater