За да избегнеш срама, че живееш в държава-симулакър и някак си да спреш да се впечатляваш от разпада на правилата (от граматическите, през Правилника за движение, до керваните с отсечени дървета), имаш някои възможности. Ето две.
1. Ако ти възникне проблем в мозъчни полета 8-11 по Бродман и започнеш да компенсираш чрез патриотизъм, това е лесно - отваряш джентълменския комплект и почваш: "България над всичко", "Чист народ - красиви хора", "древните българи са създали цивилизацията", "санскритът е несполучлив диалект на старобългарския" и т.н. Не забравяш и че Америка е виновна за всичко, съседните страни също, но по-малко и проч.
2. Ако мозъкът ти е ок, но си настроен решително - само маргинализацията ще ти помогне, пич. Как? Първо - няма да те закачат толкова с глупостите си, второ - ще изпитват неприятна смес от респект и боязън, което ще ги дистанцира и ще ги води към пункт първи. Трето - човек изпада в едно особено състояние на деперсонализация, при което усещането е, че животът не е точно борба, тъпотиите не са точно за теб, а се плъзгат или отъркват (без скърцане) по пътя към други клетници-мишени, неуспели навреме да се редислоцират. Значително намалява и тази свръхвключеност в социалното проституиране, но има и слабо място - трудно се ходи на работа с толкова маргиналност в джоба. Освен това, тази твоя независимост, малко пречи на околните да се влюбват веднага в теб. Но пък, след като можеш да се адаптираш към повишения радиационен фон и летящите найлонови пликчета, все ще намериш някаква шибана златна среда и за любимата си девиация - нали искаш да си почтен.
* сн.: Пьотр Ловигин
* сн.: Пьотр Ловигин
