неделя, 30 юли 2017 г.

Фрагменти 07-17-2

1. Понякога си зареждам колата на едно място с много евтин бензин. Не знам какво ми наливат, но не забелязвам разлика, освен, че се появява едно особено тракане в двигателя, но като пусна по-силно радиото, то изчезва. Тази бензиностанция, освен на мен, е любимка и на тиролските камиони /ТИР-овете/. Последният път, тирът преди мен си наля 285 литра дизел. Двеста осемдесет и пет литра, копеле! Какви чудовища мъжествени!
2. Има едни ситуации, в които тъкмо решиш някакъв проблем и веднага някой ти казва: "ей, що не се обади по-рано, щяхме да го решим веднага" или "ако не бях в отпуск щях да ти помогна да свършим работата за пет минути" и т.н. Особено ефектно е, когато чакам пред лекарски кабинет. Като ми дойде редът и вляза, казват: "о, защо не каза че си колега, щеше да минеш веднага". Е как защо, защото вече съм го казвал и нищо особено не се е случвало, затова.
3. Качих си пет pdf-a на Бетълхайм в Гугъл-диска и си мълвя: рай за колекционера - трупаш си книгите някъде на сигурно, в облак и когато искаш си ги почитваш от всяка точка на света, ако искаш си разпечатваш нещо и т.н. После си мисля - какъв рай, каква сигурност - при една кибератака всички тия интернет-хранилища, облаци и т.н., ще изчезнат моменталически. А след това си казвам: какво четене, при една кибератака, като изляза сутринта, нито един банкомат няма да ми даде ст'инки - ще умра от глад като начало.

* сн: Justin Kimball

събота, 22 юли 2017 г.

Науката, Санчо

1. Не мога да си спомня от кого е, но някъде прочетох, че науката била за богатите, за бедните имало магия, гадатели, вибрации, етц. Не съм съгласен - не съм богат, но ползвам разни научни неща винаги, когато имам време.
2. Тези дни, пренебрегвайки правилата на менталната хигиена, погледах малко ТВ. Професор от БАН говореше за срещи с извънземни, Зона 51 и проч., като постепенно /сбъдвайки най-лошите ми очаквания/ построи сравнително стройна конспирологична версия за тези матинета. Разбра се, че тия хора /извънземните/ основно са се срещали с американски президенти и практически никога с руски, български, румънски и др. Бързо се отдалечих от електронната Пандора, но не достатъчно бързо, защото чух водещия да казва: "...сещам се за един фантастичен роман, "Сталкер", на Лем, ако не се лъжа, в който..." и т.н.
3. Отде да знам, възможно е тия, които гледат това да им е все едно кой е Лем, кой е Братястругацки, кой е Тарковски. Но пак предаване за бедните са направили, баси.

* на сн.: Науката /на Уилям Хелбърн/

сряда, 12 юли 2017 г.

Фрагменти 07.17

1. Да можеше хората да са безсмъртни. Но по следната схема - безсмъртни да са всички мои близки, после всички добри хора и накрая, без изобщо да е сигурно, може би просто като приятен бонус - аз. Не, обърках се - в обратен ред, за да знам дали е станало.
2. По шосетата около Трън, мога да проследя сложната за неспециалист схема на родната икономика - откъм Сърбия идат автовози накачулени със стари коли - гледат ме с фарчетата си като печални, поробени калинки - това е вносът ни, а из района курсират бодри, стари руски камиони с трупи: здравствуйте таваришч, мы снова здесь! - това е износът ни. Мисля, че се развиваме в добра посока - в края на краищата, свлачищата развеселяват ландшафта.
3. Сашо или за възпитанието. За естетиката на Сашо /5 г./ вече не се тревожа, момчето показва един добре балансиран вкус - от видеото предпочита Мистър Бийн, а от аудиото - Ричард Бона. Също така, успях да науча Делян /2 г./ да се представя като Сашо, а вече по собствена инициатива, той започна да твърди, че е на 13. Нека свикват, както знаем: "Животът е сцена, а всички ние сме актьори в нея”.
4. Е, остана само Сашо /5г./ да се съгласи да носи сандалите си без чорапи и готово.

* фото: Кристина Родеро

понеделник, 10 юли 2017 г.

Курц

1. Едно леко /и поради това противно/, фоново главоболие започна още докато спях. Отмъстителен съм и вместо да стана да мушна два седалгина, продължих в полусън. Пусна ми се нелеп сън, в който ловя врабци с капан, за да ги изтезавам и евентуално убия, след това. Станах, механично изядох един варен картоф /защо?/, изпих едно кафе и тръгнах накъм работа. Малко преди това си помислих: "защо да търпя болка, не съм длъжен" и все пак се медикаментосах с гореспоменатото.
2. Покрай НДК видях опушения кран и разбрах - пак сме нагазили в царството на магичното - класика - детето се удря във вратата и отива да я бие, повтаряйки: "Лоша врата!"
3. Междувременно, седалгинът подейства, минах през няколкото до болка познати фази и стигнах до леката еуфория накрая /кодеинът/. Вече в комфорт, поровичках из нета и попаднах на цитат от "Апокалипсис сега". Курц: "Ужасът. Той има лице... И ти трябва да се сприятелиш с него. Ужасът и моралния терор - това са твоите приятели. А ако не го направиш - тогава те са твоите страшни врагове".
4. Искам като Курц - някъде в джунглата на чист въздух и племето да ме слуша. Сигурен съм, че ще мога да им избера по-интересна игра

* на сн.: Брандо в кадър от филма