неделя, 29 януари 2017 г.

Технологии

1. Като чета как се конструират съвременните обективи, какви ултразвукови /?!/ моторчета има вътре и какви жироскопни датчици им слагат за да неутрализират тремора на ръцете, и как данните,  постъпват в микрочипа, вграден в обектива, и оттам, заедно с данните за фокуса - беж в централния процесор и оттам беж обратно - фийдбек към коригиращия блок лещи, който пък е в специална капсулка в магнитно поле и се мести в хоризонтална и вертикална плоскост, и всичко това за части от секундата, така че ти просто си снимаш без да забележиш нищо...
2. И как на този фон може да има някакви араби или бели, които се стрелят с други араби или бели, с неразбираема за мен мотивация, ама толкова силна, че чак се налага да убиеш човек или много хора.
3. Не може ли тези смели стрелци-дебили да бъдат изпратени в лабораториите на Канон или Никон, да се обучат да проектират и произвеждат гореописаните механизми, ама да ги правят точно като на тази снимка тука, иначе - бой, и да им кажат така: "зайо, за всеки два готови обектива до края на месеца, ти обещаваме по една девственица /след като умреш/, но не повече от 7 на тримесечие". И тихо под нос: "щом си се бъгнал в тази посока, какво да те правя, нека е по твоему, само стой спокойно". 
4. А след известно време да им зададат главния въпрос: "Сега искате ли да ви върнем в пустинята пак да се стреляте, защото това явно доста ви харесва"? И знам какво ще отговорят те: "Да! Искаме! Искаме ние от Канон да отидем да убием тия от Никон, защото и те използват подобни технологии, но нашият микрочип в последната модификация на зума EF 24-70/2.8 USM е много по-добър от техния"!
5. А като си помисля, колко марки камери има, каква стрелба се задава! 
6. Това са доста левашки разсъждения, между другото, но какво да кажа?

* на сн.: конструктивна схема на обектив /Canon/

неделя, 22 януари 2017 г.

Малко научна фант.

Техниката на "отстранения поглед" в един отличен sci-fi разказ на Тери Бисън. Преведох мъничко.

"Направени са от месо” 

- Те са месни.
- Месни?
- Да. Направени са от месо.
- От месо?!
- Грешка е изключена. Подбрахме няколко екземпляра от различни части на планетата, доставихме ги на борда на нашия кораб-разузнавач и подробно ги изследвахме. Направени са изцяло от месо.
- Но това е невероятно. А радиосигналите? А посланията към звездите?
- За общуване използват радиовълни, но сигналите не излъчват те. Сигналите се излъчват от машини.
- Но кой създава тези машини? Ето с кого трябва да влезем в контакт!
- Те самите си ги правят. Нали точно това ти казвам - месото създава машини.
- Що за глупост! Как може месо да създаде машина? Ти искаш да повярвам, че има разумно месо?
- Нищо не искам. Просто разказвам каквото е. Това са единствените разумни същества в целия сектор и при това, са направени от месо.
- Да не би да са като ортолеите? Нали се сещаш - оня карбонов интелект, който в процеса на развитие минава през месна фаза?
- О, не. Те се раждат като месо и умират като месо. Ние ги изследвахме в течение на няколко жизнени цикъла, които при тях, между другото, са съвсем кратки. Ти въобще, представяш ли си колко живее месото?
- О, не, пощади ме... Добре. А може би все пак не са изцяло от месо? Нали помниш тези, как бяха... ведилеите. Главата е от месо с електронно-плазмен мозък вътре.
- Абсолютно не! Отначало ние също така си помислихме, след като главата им е от месо. Но след това, както казах, изследвахме всеки един от тях. Отгоре - додолу. Навсякъде само месо.
- Е какъв мозък тогава?
- Мозък имат, всичко си е наред. Но също е от месо!
- А откъде тогава им идват мислите?
- Пак ли не разбра? Мислите ги произвежда мозъкът. Месото.
- Месото има мисли?! Искаш да повярвам в разумно месо?!
- Да, разумно месо! Съзнаващо месо! Обичащо месо. Месо, което сънува. Всичко е само месо. Разбираш ли?
- О, господи... Ти изглежда сериозно...
- Абсолютно. Те наистина са от месо и последните сто години се опитват да установят контакт.
- И какво искат?
- Като начало - да си поговорят... После очевидно да се помотаят из Вселената, да се свържат с учени от други светове и да крадат от тях идеи и данни. Всичко си е както винаги.
- Значи ще ни се наложи да разговаряме с месо?
- Там е работата. Виж им посланията: "Ало! Има ли някой жив? Има ли някой вкъщи?" и подобни глупотевини.
- Тоест, те действително разговарят? С помощта на думи, идеи и концепции?
- И още как.
- Но ти каза, че използват радио!
- Да, но... с какво според теб изпълват ефира? С месни звуци. Нали знаеш това шляпане, когато плеснат месо върху месо? Именно така си шляпат един с друг. И даже пеят, пропускайки през месото потоци въздух.
- Ще се побъркам. Пеещо месо! Не, това вече е прекалено...

петък, 20 януари 2017 г.

Намерих отговора

1. Понеже харесвам Магрит и отвреме-навреме си го гледам с терапевтична цел. Понякога си мисля - какво ли биха казали неговите рисувани самотници, ако внезапно заговорят?
Самият Магрит
2. И ето - на връщане от семинар в загадъчната Ичера /ударението на последната/, изгледах на телефона си два филма и в единия от тях, видях и чух какво биха казали. Филмът е  "Гълъб, кацнал на клон", на Андершон.
Ето сцената /съвсем кратка е/ и монологът на човека в бяло:
"Е, здравейте.
Възможно е ти или някой друг да ме е познал.
Аз съм морски капитан, а по-точно - бях някога.
Всъщност, аз бях капитан на един от най-големите фериботи, в течение на 15 години.
Но това е в миналото.
Наложи се да напусна, защото ми се виеше свят всеки път като отплавахме от брега.
Сигурно ще кажете: "Някаква морска болест".
Така че, сега съм тук.
Работата е там, че мъжът на сестра ми, "зет", както те го наричат, се разболя.
Той е бръснар. Това е неговият салон.
Аз обещах да му помогна, докато се почувства по-добре.
Всеки случай, ще се постарая.
Аз се учих да подстригвам, като бях войник.
Минаха много години, но някои неща си спомням досега.
Всеки случай, ще се постарая.
Ще направя всичко, каквото мога.
Какво още може да се направи"?

Сцената от филма

неделя, 15 януари 2017 г.

Парадоксът на добавките

1. Като оставим настрана дълбинните интерпретации защо хората пият хранителни добавки /предлагам термина "храндоби" - по-кратко е и звучи интересно/, основната премиса е: налагат ни да ядем боклуци /химия, ГМО, въглехидратен кемтрейлс, карбондиоксидови брашна/ и за да неутрализираме ефекта им, трябва да гълтаме противоотрова - храндоби. Обаче, интересно - ако отвсякъде ни продават боклуци като основна храна, защо би имало група хора, на които ще се доверим и които произвеждат нещо чисто като момина сълза - храндоб и то необезпокоявано стига до аптеката и ние можем да си го купим с част от заплатата си. Не.
2. Особено като видях, /очевидно не в академично издание/, как учените открили, че ние не съществуваме в действителност. Веднага спрях да чета /вероятно пак заигравка с матрици, холограми, стивънхокинзи, етц/ - как да чета, след като не съществувам? Тогава и този текст не съществува. Успокояващото е, че ако ние не съществуваме, тогава и обяснението, че ние не съществуваме няма как да съществува
3. Основната грижа на Делян /1.5 г./ като дойде на гости, е да обуе някакви мои обувки и да отиде да гали безмълвно братовчед си Сашо /4.5 г./. Последният не приема такава прекалена фамилиарност и го отпъжда от себе си, но гореспоменатият отново и отново опитва.

* на снимката: снежен цирей

неделя, 8 януари 2017 г.

Просветени

1. Един свещеник от Бачковския манастир: "Идват разни хора, чели "Уикипедия" и твърдят, че Евангелието от Йоан е написано от... Йоан. Това е все едно да очакваш, че някой работник от "Чистотата" си води дневник на английски"
2. Пелевин: "Благодарение на булевардните романи, гражданинът на новото време смътно знае за съществуването на Втория принцип на термодинамиката, а заради редното числително подозира и за наличието на Първи, но за Третия няма да узнае никога"
3. Атанас Славов: "Националният сън: Един комар хапе човек. Човекът плясва комара, убива го и кара нататък, тоест решава проблема си. Това е човек в съзнание. Сега си представи друг комар, който хапе друг човек. И него го боли. Но не убива комара, а започва да мрънка, да мърмори и най-вече да търси виновни. Например – кой остави вратата отворена да влизат комарите, нарочно ли я остави, ама той нещо мрази ли ме, или пък е от СДС, БСП, ДПС, а баща му не беше ли от ДС и т.н. Този човек е в безсъзнание".
4. В един краен софийски квартал, пътувах в автобус, за който суспектен минувач ми се закле, че ще ме "фърли в центъра". И изведнъж обявяват: "следваща спирка улица Рахманинов", и аз се ужасявам. Такова чак изгубване на тази възраст, в метрополията - срамота! Навън вали яко, стъклата изпотени, гледам наоколо - абсолютен индъстриъл, пролетарии от вси страни, етцетера, баси и естетите - Рахманинов тук - Incredibile! Какви шизоиди са кръщавали улиците тука бе, а ако по-следващата е Малер, мале, мале! Преди като бяха всичките на партизани, партизани - легендарни синове над полета, и балкани, над села и градове, беше много по-спокойно. Но като спряхме, обявиха: "Улица "Връх Манчо". Знам, слухът ми е музикален, така е.

* на сн.: Бачковски манастир, трапезарията

вторник, 3 януари 2017 г.

Грузинците

1. На Коледа ни гостуваха двама грузинци, дойдоха да снимат филм за Бачковския, защото нали е основан от братя Бакуриани и т.н. Жената си я познаваме отпреди - страхотна е, а сега дойде с оператора си - също много готин, Леван се казва, разбира се.
Пичовете долетяха с лоукост, където знаем, си доплащаш, дори ако си наклониш главата под ъгъл, различен от споменатия в билета и съобразно законите на грузинското гостоприемство, донесоха доста от любимия ни кашкавал и съответно - два кашона червено вино. А, да не забравя - и малко коняк бяха взели.
2. На 25-ти в Бачковския беше весело - доста хора бяха дошли да запалят свещ, а забраните за снимане дебнеха отвсякъде, но въпреки това, с настояване и личен чар, гостите ни успяха да си заснемат материала.
3. От мирските неща, следва да отбележа, че в Джамура /която сега се казва "Джамура-2"/, продължават да сервират най-дългите кебапчета в републиката. Впечатлиха ги едни малки камбички, пълнени с бяла субстанция и донякъде луканката. Наливното вино също признаха за годно, което доста ни забави, защото почнаха с тостовете.
4. За тостовете. Съвременното състояние на проблема при гощавка с грузинци има три аспекта:
а) всяка глътка вино трябва да се съпровожда с тост 
б) тостовете са станали доста по-компактни - няма ги вече онези 40-минутни истории с неочакван край, подхожда се стегнато, в рамките на 4-5 минути си готов и можеш да отпиеш малко, в очакване на следващия тост
в) динамиката е крайно интересна - започва се с нещо весело - колко е хубаво, че сме заедно и проч.; след това се въвежда много важна тема - за отсъстващите любими хора и необходимостта, доколкото тостът е вид молитва, чрез него да могат да ни кажат нещо и ние на тях, след това се минава към род и родина /кратичко/ и накрая - любов, случайност, космос, Среща, смирение и т.н.
5. На връщане, грузинците /на задната седалка/ запяха коледна песен, като веднага докараха оня двуглас, забиващ те директно в класически грузински филм. Не знам това какво обяснява, но хората са християни от 3-ти век. Абе друго си е.

* Нико Пиросмани, "Празник"