Разтревожен от влиянието им

1. Заради гадния Кант, постоянно ходя неспокоен, щото нали “всеки отговор даден на принципа на опита, поражда нов въпрос, който също иска отговор и така всички физически обяснения, стремящи се да удовлетворят разума са недостатъчни”. А това, че умовете ни били така направени, че да сдържат въпросите, които поставяме и отговорите, които си издърпваме, си е мегатролинг

2. Заради гадния Бейкън се налага да приема не Платоновото “Nec plus ultra” (“Няма нищо отвъд" - предупреждение за моряците да не плават оттатък Херкулесовите стълбове), а “Plus ultra” (“Има още отвъд"), доколкото разбирам - намеква, че ще ми искат въображение

3. Така е, въображението ми напоследък остана без ласка. Махнах си сандалите, седнах и си провесих краката от скалата. От тази височина гората долу беше като пищна зелена пяна, не, като невъобразима глобална медуза-желе, покрита с мъх. Стъпалата ми се навлажниха; странно, едва ли съм могъл да я докосна. Изглежда е от мъглата. Извадих от джоба предварително приготвените камъчета и беззлобно ги занапусках долу в пропастта - занапус-занапус-занапус. “Беззлобно”

4. И внезапно разбрах целия Бейкън заедно с плус-ултрата му. При това, без да съм му чел нито ред (на Кант още по-малко). Това е нещото, което кара потресеният Форест Гъмп да бяга до края на града, а след това и още по-нататък, и да бяга докато не стигне океана. И тогава да се обърне и да хукне към другия океан

* на сн.: Херкулесов стълб изхвърлен на полуостров Пелион