Психофизиология

1. Понякога сутрин ставам с гадене и си мисля, че ако не е рак, значи е Сартр. Това е, защото една от любимите ми думи е “поглъщам”. А нали за да ти се гади, обикновено поглъщаш нещо грешно предишният ден - развален дюнер или ненормално голямо парче гипсокартон от реалността
2. Четох, че при Метерлинк и при Чехов, героите преставали да се слушат един друг и диалозите им се водели във вакуум. Спомних си как скоро, като ядох череши, плюех костилките в един пепелник от значителна височина. Оттам те отскачаха и падаха на пода и после - айде с пръстчетата обратно в пепелника. В един по-добър свят, те щяха да отскачат от пода и да се връщат обратно в пепелника. Не ме разбирайте неправилно - и този свят е достатъчно добър.
Но напоследък странно - все по-често не искам да ме разбират правилно. Ще трябва да видя как е при Метерлинк

* сн.: Irina Polin, "Butterfly"