Показват се публикациите с етикет инициация. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет инициация. Показване на всички публикации

петък, 24 юли 2020 г.

Джаз и инициация

1. Почти единодушно приемат, че пиесата "Giant steps" ("Гигантски стъпки") на Колтрейн не е създадена за публика. Това е "музикантско парче" - музиканти си го свирят, те му се кефят, те му се чудят. Някои дори смятат, че това е пиеса-инициация - джазмените от 60-те насам, е трябвало да могат да я свирят и импровизират върху темата, т.е. да минат през "ритуала GS", за да бъдат признати от Динозаврите (които естествено са мъже - свирещи жени в джаза практически нямало)
2. Звучи хуманно - стига вече онези ужасни обреди дето те водят в гората, живееш там месец в скотски условия, правят ти боди арт, обрязват те и т.н. за да се върнеш обратно в племето с права на половозрял и възможност да пипаш жени и те теб
3. Като става дума за жени (винаги са наоколо), критиците отбелязват колко силно тази пиеса привлича мъжете-джазмени и по никакъв начин не успява да грабне вниманието на жените изпълнителки. Имах някои догадки, но в един текст за Колтрейн го видях съвсем изчистено, без смрадливи психологизми. Авторът - пианист и преподавател, беше питал две свои колежки-саксофонистки какво мислят по въпроса и беше получил кристално чист отговор:
„Това е нещо мъжко“ (‘It’s a guy thing’). „GS“ не ме привлече емоционално. Става въпрос за чиста техника. Това е типична композиция, служеща за състезаване с други музиканти, за да се види кой е най-добрият. Тя задейства конкурентния инстинкт, който е много по-силен при мъжете, отколкото при жените. Личното ми мнение е, че жените по-често се състезават със себе си, отколкото с другите. С мъжете е обратното.”
4. Сега се замислих, кои ли са парчетата-инициации в рока? Едно от тях, за кварталните китаристи по мое време беше "Магистралата" на Пърпъл ("Highway star"). Отказвам на "Smoke on the water" и на "Stairway to Heaven", търсим сложност, все пак. Сега инициациите са други

* горе: рисунка на Колтрейн, докато композира GS. Кварто-квинтовият кръг, превърнат в мандала

неделя, 7 ноември 2010 г.

Медицинската инициация

1. Докато пациентите издивяват от ритуалите, необходими за да получат достъп до помощ /не говоря за пари или за усмихнати предложения да влязат в програма - т.е., да станат лабораторни животни за нови лекарства/, лекарите не стоят без работа и измислят още процедури за инициация.
2. Властта никога не е достатъчно - аксиома. Предполагам, че има рефлексивни лекари-непсихиатри, които си дават сметка, че по дефиниция са във властта - малко ли е - владеят информация за това колко ще живееш, какво по-страшно от това? Разбирам, необходими са и външни властови атрибути. Вече всички се обзаведоха с големи бюра, столове тип "Президент", плоски монитори, ходят с невъзможни фирмени престилки и елеци с тайнствени надписи по тях /вариант на уличната сандвич реклама/. А табелите пред кабинетите? Джелезо! В смисъл - металните се котират най-високо /Пак Фройд, няма как/.
3. Добре, всичко това е вече описано /например у М. Балинт/ и поради това - банално. Да видим сега, някои по-фини прояви на медицинска магия. Скоро влязох в кабинета на един колега. На стената - мамсиджейс колко дипломи. Красиви, шарени, със златни печати. А рамките - нямам думи - хвърлят медните си оттенъци и сякаш ти казват: "Ти къде бе, Петров?", цитирайки класическия виц.
4. Завидях моментално. И понеже не вярвам, че количеството води до качество /не съм хегелианец, не/, а само до натрупване на бездънна скука, реших и аз да си окача, но не десет, а една-две, които сам ще си изработя.
5. Грижливо си избрах университетите, /американски разбира се, други не признаваме/, изкарах картинки на техни примерни дипломи от Гугъла, включих Фотошопа, премахнах надписа "Sample", вписах имената си и измислих няколко курса, които биха ме заинтригували. Стана супериорно. След това веднага загубих интерес, както често става с мен.
6. Сега тези дипломи тъжно седят някъде по дисковете ми. Скоро попаднах на една и реших да напиша тази история.
7. Извинявам се, ако съм обидил някого.