Непротивоваксинационствувателствувайте

1. Хората гледам, се боят от чипирането повече отколкото от смъртта. Респект за такива екзистенциални докосвания. Явно разбират - не стига, че си в матрицата, а отгоре на всичко и чипиран - такова двойно натоварване е обидно и нетърпимо. От друга страна, това би могло да е “pensee sauvage” (“мисленето на дивака”) на Леви-Строс, а би могло да е някакъв средновековен обскурантизъм, а може да е вследствие фрапантно късия радиус на доверие към властта и здравеопазването. Или пък е най-обикновено невежество?
2. Но пък объркването е тотално: първо - ваксини нямаше да се появят по-рано от година, но първата се появи 3 месеца след началото на пандемията, после - ваксинираните нямаше да се разболяват, но се разболяваха, после - ваксинираните нямаше да са преносители, но те са, после - бустерната ваксинация отначало беше лоша, после стана добра, сега пак /по версията на Ланцет/ е станала съмнителна. Ограниченията ту ги сваляха, ту ги качваха, вече няколко пъти се радвахме на относителна свобода, после се разбираше, че било рано и т.н.
3. Сега преобладава тезата, че като се ваксинираш, ако заболееш, ще го прекараш по-леко, което звучи хем психотерапевтично, хем е близко до наблюдаваната от мен реалност. Естествено, ваксинирането, като всяка инициация плаши хората, но ако го погледнем като лекарство срещу един по-голям страх, (всъщност - последният възможен страх) става много приятно

* сн.: Paul McDonough