Показват се публикациите с етикет Бредбъри. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Бредбъри. Показване на всички публикации

събота, 31 октомври 2020 г.

451F

1. През 1979 Бредбъри пише статия, нещо като епилог към романа си "451 по Фаренхайт". Ето.
<< Преди около пет години, съставителите на антология за ученици събраха в една книга четиристотин (примерно) разказа. Питам се - как успяха да вкарат 400 разказа на Твен, Ървинг, По, Мопасан и Биърс в една книга?
Много лесно и просто. Свалете от тялото на разказа кожата му, махнете костите, мозъка, стопете ги, унищожете ги и ги изхвърлете. Всяко количествено прилагателно, всеки глагол и метафора по-тежки от комар - вън! Всяко сравнение, което ще накара даже идиот да се засмее - да се маха! Всякакви отстъпления, разкриващи авторовия светоглед - вън!
    Всеки разказ, съкратен, изсушен, цензуриран, изсмукан и обезкръвен заприличва на всички останали. Твен се чете като По, който се чете като Шекспир, който се чете като Достоевски, който се чете като Едгар Гест. Всяка дума по-дълга от три срички безжалостно се изхвърля. Всеки образ изискващ малко повече от миг за да бъде разбран е застрелян и изхвърлен. Започвате ли да осъзнавате чудовищната картина?
    Как реагирах на всичко това?
    Разкарах ги всичките. Разпратих им откази - на всички и на всеки. Издадох на тази група идиоти еднопосочен билет в пъклената жарава.
    Смисълът е очевиден. Да се горят книги може по най-различни начини. И светът е пълен със суетящи се хора със запалени клечки кибрит. Представителите на всяко малцинство били те баптисти, нападнати от молци хуманитари, дзен-будисти, ционисти, адвентисти, феминисти, републиканци, членове на обществото Матачине, петдесетници и т.н., смятат, че имат право задължение и воля, да облеят книгите с газ и да поднесат клечката. Всеки скудоумен редактор, считащ се за източник на цялата тази досадна, безвкусна и приличаща на грисова каша литература, сладострастно облизва острието на гилотината, поглеждайки към шията на автора, който се е осмелил да говори с пълен глас или да използва сложни рими.
    Защото този свят е безумен и ще стане още по-безумен, ако позволим на малцинствата, били те гномове или великани, орангутани или делфини, привърженици на надпреварата във въоръжаването или еколози, компютърджии или неолудити, прости или мъдри, да се намесват в естетиката.
    Реалният свят е обща площадка за игра за всички и за всеки, за всякакви групи, определящи свои правила. Но под обложката на моята книга, техните закони приключват и започва моята територия с моите правила. Ако на мормоните не им харесва пиесата ми, нека напишат своя. Ако на ирландците не им харесват “Дъблинските разкази” - пишещата машина е на тяхно разположение.>>
2. Братче, 1979-та! Бил съм на 20 когато етиката на малцинствата е удряла поредния ритник на естетиката и здравия смисъл. Няма-няма и хоп! - блеклайвмaтър. То и аз се събудих една сутрин и пациентите бяха станали клиенти, психопатите - личностово разстроени и др. Щадящо до неузнаваемост. Но това, че махалото се люлее, не знам защо, но ме прави спокоен

петък, 18 май 2012 г.

Пътуване във времето - теории


1. Кошмарът на фантастите - при пътуване в миналото правиш минимален гаф и като се върнеш, нищо вече не е същото /Бредбъри, разказът със стъпканата пеперуда/.
2. Още по-готин е "Парадоксът на убития дядо"/Тhe grandfather paradox/". Ако си представиш, че връщайки се във времето, срещнеш дядо си и го убиеш /в момент преди да е срещнал баба ти/, един от родителите ти няма да се роди, следователно и самият ти няма как да се родиш, следователно няма да осъществиш това пътуване и следователно няма да убиеш дядо си. Епично, а?
3. Как се разрешава този парадокс? По много начини, научните хипотези са 3-4, а тези на sci fi авторите /паралелни вселени и всякаква подобна плява/ - десетина.
4. Като ги четох, открих няколко много красиви. Според Дейвид Дойч /физик/- съществува несъответствие между миналото, което пътешественика във времето помни и миналото, което е преживял в действителност. Следствие: можеш да помниш, че си убил дедко, а всъщност - да не си го извършвал.
5. Или пък теорията на MTI /Маss. Tech. Institute/ - при опит да убиеш дедуна си, започват с максимална честота да ти се случват малковероятни събития, правещи самото убийство невъзможно. Например, пистолета ти пада на земята и се поврежда или засича, в окото ти влиза мушичка или прах и не можеш да се прицелиш и др. подобни. 
6. "Принципът на самосъгласуваност" на Новиков /Novikov self-consistency principle/, с прости думи - при пътуване в миналото, вероятността за събитие, променящо вече случилото се с пътешественика клони към нула. Ситуацията вече е обиграна в мита за Касандра. Тя обещава на Аполон, че ще отговори на любовта му и е наградена с прорицателски дар. Обаче, го поизлъгва и той прави така, че никой да не и вярва. Става кофти, защото тя предсказва точно нещата /напр. падането на Троя/, но никой не я взима насериозно и лошотиите се случват.
7. Има една още по-лудешка - теория на дървесната корона. Не мога да я обясня, но примерът е следния: пътешественик насочва пистолет към дядо си. За това събитие се създава "времево дърво", в което ще има "времеви клонки" за всички възможни събития, напр. - дядото е убит, дядото е ранен, дядото не е улучен, дядото убива внука си и каквото там се сетим още. Това малко напомня за паралелни вселени, апропо.

* сн.: Time traveller by xetobyte