Показват се публикациите с етикет деца. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет деца. Показване на всички публикации

петък, 31 юли 2020 г.

За децата в стил Бетълхайм

1. Малки, красиви, нежни, говорещи и движещи се свръхумни машинки, направени от истинска кожа, с малко несръчна моторика, но с бърза мисъл и брилянтни идеи, стига да си наблизо за да се вслушаш. И стига гордостта ти на всезнайко да ти позволи да ги изслушаш
2. Имат много повторения, което е аргумент да кажеш: “изнервяте ме, не сега”. Изнервят те, защото изглежда са по-умни от теб. И понеже са тотални смислотворци през цялото време докато са будни - изморителни са. Да не си стоглава ламя, да следиш непрекъснато променящата се нишка на разсъжденията им и да си вършиш и другата работа
3. Първоначално си мислех, че децата са създадени за да ти правят смешки срещу умерена грижа и шоколадов бонбон, но после разбрах, че това е само една минимална част от възможностите им, един дар, толкова ежедневен, че не си струва даже да го споменаваш
4. Докато ги слушаш и се замисляш за дискрепанса между 10-минутното чакане на тролея и твърдението на Д.(4 г.): “Чакаме тук цяла вечност” и ти просветва, че времето ти наистина си отива изпълнено със задължителни глупости, а Д. ти напомня, че той е на “ти” с вечността си и е загрижен, че пилееш своята
5. Но пък, който не се възползва максимално от тези носители на парадоксално знание и режеща протоинтуиция - просто си губи времето, честно

* сн.: Андрей Качалян

четвъртък, 15 септември 2016 г.

Тъпизми за Пътя

1. Уж го знам, но все пак ми трябваше допълнително време, за да разбера, че не е важно къде отиваш, важно е по пътя какво става. Допускам даже, че хората избират целта само за да вкусят от приключенията по пътя. Е, може би не всички хора. Или пък всички, но някои не умеят да си го опишат, т.е. да си дадат сметка, че е така.
2. Затова, по-хитро е да се избират близки, но труднодостижими цели. Да не се товари много багаж, там лодки, фотоапарати, дюшеци. Многото багаж те прави да не си сензитивен, отвлича мислите ти в тъпа посока.
3. И тази тревожност при напускане на комфорта, която те поддържа в състояние на "ужасно хубаво" - ужасно - защото те плаши с несигурността си и хубаво, защото граничи с ужасно, а ти вървиш по пътеката на хубавото. Кеф ти да си вървиш по нея, кеф ти отвреме-навреме да надникваш в пропастта и да си казваш "ау!". И тя да ти отговаря: "ау, я!"
4. А децата как обичат да играят на "ела сега да се плашим", не е истина. Понеже те знаят.

* сн.: Morten Andersen

събота, 12 март 2016 г.

Деца и старци

1. Скоро ходих по работа в съседната детска градина и още от входа едни деца-безделници ме попитаха "ти на кого си". Едно време така питаха селяните, ако се разхождаш из владенията им прекалено безгрижно. После, навътре в двора попаднах на рота стрелци - четири-пет момченца заели позиция на една пейка, ме простреляха със страшни звуци. Понеже не паднах като отсечен на земята, а само залитнах и тихо извиках, те не бяха сигурни за резултата. "Убит е", предположи един от войниците. "Не, само го ранихме", каза другият. "Не, дори не ме улучихте, глупчовци", казах им, но те вече дебнеха друга жертва и не ме чуха.
2. Напоследък се заредиха прегледи на бабички, които като им кажеш "стига с тия оплаквания, разкажи някоя вълнуваща история", споделят как като са родили преди 60-тина години, най-вероятно са им подменили бебето. Това разбира се, има нелоша диагностична стойност, но защо е тази повтаряемост? И се питах, докато не разбрах, че е започнал някъв перверзен български сериал с подобен сюжет. Не ги щадят хич тия госпожи.
3. Винаги като се върна от чужбина, известно време хората ми се струват като някакви мравки, задвижвани явно марионетно - отвън, с неясно поведение и цел. Ходят напред-назад, правят някакви неразбираеми жестове и неща без смисъл, ужасно е. Ето сега - отсреща правят нова градинка, както си му е редът - огромни празни пространства със зле поддържана трева, хилави фиданки, шейсет процента няма да доживеят следващия ми рожден ден и някаква солидна група хора се е скупчила на една от алеите. К'ви са? Ще откриват обекта ли, но той още не е готов. Или е някакво погребение - защото ходят някак бавно,тържествено и май наистина носят някакъв остронос лачен додекаедър със себе си? Хубава работа! Погребение в новата градинка! Кой ли толкова е заслужил, банкер ли е някой? Я чиба, чиба оттам!

* на сн: градска градинка в Лисабон

петък, 10 август 2012 г.

Чичо Манчо, снех те!


1. Много обичам да наблюдавам или чета за детските реакции. Освен, че е много забавно, по някакъв начин те ми подсказват защо съм такъв, а не друг и защо са такива, а не други останалите.
2. В "Естетика на фотографията" на Франсоа Сулаж /Сф, НБУ, 2012/, е описан интересен експеримент. Френският фотограф Марк Пато отива в детска психиатрия и дава на децата фотоапарати - лентови Instamatic на Кодак, без да им казва как да си служат с тях. На всяко дете, той поставя лента в апарата и прави първата снимка - на самото дете. Като оставим настрана тежката концептуализация на експеримента, виждаме седем типа поведение, които децата демонстрират:
А - отваря многократно апарата и казва: "Няма батерия", после го удря в земята разочарован;
B - не прави снимка, той връща апарата и моли да бъде фотографиран;
C - си служи с апарата наобратно, после го зарязва;
D - поднася съвсем правилно апарата към окото си, но не снима; след известно време пита колко кадъра му остават;
E - изщраква всички кадри за тридесет секунди, тя обърква механизма за заснемане с този за придвижване на лентата;
F - добре е схванал принципа на снимане, фотографира правилно, даже когато апаратът е празен;
G - не снима, F снима вместо него;
3. Много готино. Напомня ми култовия "С деца на море": "Хахаха, чичо Манчо, снех те!" 

* На снимката: чичо Манчо току що е бил фотографиран с несанкционирана блондинка, от двамата досадни приятелчета, на фона на Несебър. Малко му е напрегнато, личи си.

сряда, 14 декември 2011 г.

Замятин и съветските деца


1. Между нас казано, мисля, че антиутопията на Е. Замятин "Ние" /1920/, е по-добра от "1984" /1948/ на Оруел и от "Прекрасният нов свят" /1932/ на Хъксли, но това си е мое виждане. Сега говоря за друго. Има един много интересен текст на Замятин, писан през 1932 - "Съветските деца", в който се описва какви поражения върху психиката на младите е нанесъл болшевизмът. 
2. През 1928, Замятин пише на Сталин, че прекрасният нов живот в СССР му идва вповече и моли да го пуснат да се разкара на Запад, Вади рядък късмет - не само не го разстрелват моменталически, но дори не отива в ГУЛАГ за петнайсетина-двайсет години - разрешават му да емигрира във Франция. Е, Горки помага, иначе - жална му майка.
3. Ето началото на есето:
"В кабинета ми в Ленинград влиза моят приятел Олег, мъж на 8 години, заедно с баща си.....Облечен е в моряшко костюмче. Виждам, че на шията му липсва златното кръстче, което бях забелязал, да носи преди година. Следва диалог:
Аз: - А! Олег, ти си махнал кръстчето? Значи Бог вече не съществува?
Олег /замисляйки се/: - Не, Бог съществува, но аз вече не вярвам в него...
Авторът на тази оригинална теологическа формула е ходил на съветско училище само година".
4. Есето завършва със следния диалог между Замятин и съветски студент:
"Студентът /виждайки, че държа някакъв съветски вестник/: 
- Кажете, наистина ли преди революцията е имало списания и вестници на различни партии и всеки си е четял каквото си иска?
Аз: - Да, наистина.
Студентът: - И в тези вестници, за едно и също събитие, например за войната, са печатали различни статии и различни мнения?
Аз: - Да, различни.
Студентът: - Не разбирам, как е могло да се случи това? Нали за войната само нашето, партийното мнение е правилното, защо е необходимо да се печатат и други?
Зазвъня звънецът: начало на лекцията. Разговорът ни завърши".

* На снимката: Министерството на Истината

понеделник, 21 март 2011 г.

Статистика vs стъкмистика

1. Преглеждам една книга, в която са описани грешките, допускани при провеждане на статистически изследвания и как това се използва за манипулации на общественото мнение.
/Best, J., (2001). Damned Lies and Statistics. Berkeley : Univ. of Cal. Press/.
2. Книгата започва с много готин пример. Един студент, пишещ дисертация за Ph. D., цитира следното:
"Всяка година, от 1950 г. насам, броят на децата, убити с огнестрелно оръжие в Америка, се удвоява". Има и препратка към източника - научно списание от 1995, където е написано абсолютно същото.
3. Бест е уплашен. Ако допуснем, че през 1950 има една жертва, при удвояването и всяка година, към 1995 г. убитите деца трябва да са ок. 35 трилиона, т.е. около 5000 пъти повече от населението на земята в момента.
4. Бест тръгва по дирята и намира първоизточника - стат. сборник от 1994, издаден от CDF - фонд за защита на децата, където пише:
"Броят на американските деца, загиващи всяка година от огнестрелно оръжие се е удвоило, в сравнение с 1950 г." Има известна разлика, нали? Тук се говори за удвояване през 1995 в сравнение с 1950. Така е по-добре, възкликва авторът, въпреки че, следва да се уточнят ред дефиниции /до каква възраст са "деца", какво е "убийство", влизат ли тук самоубийствата и т.н./.
5. По-нататък в книгата има интересни критики на данните за болните от СПИН, аноректичките и т.н., но това е вече друга тема.

на снимката: метеор, минаващ през щора.

събота, 4 декември 2010 г.

Детски истории

1. Понеже обичам да събирам детски истории от 2 до 5, ето една нова:
Момичето е на 3, умно и злоядо. Сутрин, на детска градина казвало, че е закусило вкъщи и не е необходимо да яде отново. Това обаче не било истина и скоро измамата се разкрила. Родителите - двама млади отворковци, обладани от възпитателните принципи на сем. Адамс и чужди на хуманистичната традиция, дошла ни от френските преводи, му казали на момичето откровено, че ще му отрежат ръчичките, ако не яде. Детето спешно прояло.
2. В първия момент малко ми се изкълчи ухото, но после, като се замислих - ами и аз някога използвах подобни тези при моите момичета. И какво - сега са си бързи, смели и сръчни, както всички останали. Значи може.


на снимката: Бояна и Доротея - големи позьорки