Фрагм.

1. Прекрасно е, да наблюдаваш как администрацията постепенно се отдалечава от задачата да обслужва професионалистите, редефинирайки я така, че те да започнат да обслужват нея. Това несъмнено се отразява на две неща:
- на психиката им - расте самочувствието - телата им силно се увеличават отпред
- на соматиката им - адинамия - телата им силно се увеличават отзад
Красотата, този основен критерии при кастинг на администрация, започва да отстъпва, пометена от възраст, хормонални промени, усещане за безмислие и компенсаторна сляпа вяра в значимостта си.
Да не говорим пък, че се нарушава и принципът на Парето “80/20”.
2. Влязох в някакъв магазин на Аспарух да попитам какво предлагат и две дупнишки мадони-мерчъндайзърки ми казват: "Имаме само бизнес-поли, господине, над коляното". Що за глупости, аз като нямам семеен бизнес и искам под коляното, какво да нося? Но това само си го помислих, а им казах нещо много по-обикновено: "Нали знаете, че способността на човек да извлича щастие от естетически съвършени обекти или материални ценности е в пряка зависимост от удовлетворяването на много по-важни психологически потребности, сред които са емпатия, способност за селфпрезентация и селфистийм?"
Мислех да добавя още нещо, но те почнаха да изваждат поли и някак вдървено да ми кимат към пробната. Щях да цитирам едната от двете латински сентенции, които знам ("Алеа якта ест" и "Сапиенти сат"), но си замълчах.