Показват се публикациите с етикет Родопи. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Родопи. Показване на всички публикации

събота, 1 август 2015 г.

Кислороден глад

Юли ни беше планински месец. Кръстосахме три от петте главни - Заоблената /Родопи/, Високата /Рила/ и Агресивната /Пирин/. Не сме пипали Старата /Балкан/ и Средната /Средна гора/. Не сме докосвали и Странната /Странджа/ - шестата, но тя е много далече. Ето малко снимки; колко да са малко - шестнайсет са.

1. Родопи. Юндолски скак.

2. Родопи. Не знам защо са сложени така, но е доста ефектно

3. Родопи-Рила. Бели и седем-осем черни камъни на високопланинска поляна

4. Рила. Арсен Люпен на фона на яз. Белмекен

5. Пиринският Лас Вегас /Банско/

6. Пиринейски връх

7. Пирин. Баварски турист на х. Вихрен

8. Пирин. Паметен знак на алпинист, загинал в Хималаите

9. Пирин. Клеково окосмяване

10. Добринище. Градинка сякаш шопска салата

11. Разлог. Много любимо градче, заради реката - малка е, но се държи като възрастна.

12. Рила. Трещят гръмотевици, но това е логично - пътят към Трещеник /1695м/

13. Рила

14. Рила. Малко заснежено е към хижа Грънчар /2187м/

15. Хижа Грънчар. Красива и пуста като вселена.

16. Обичайното състояние в такива случаи

край

петък, 24 август 2012 г.

Родопи, просто така


1. Девин. Сгрешават пътя, те не са товарни автомобили, а овчици

2. Девин сутрин


3. Туристически каньон

4. Римски мост в Широка Лъка


5. Село Гела. Алиса не живее вече тук


6. Село Беден. Хапваш сливки, но после летиш в урвата


7. Роси на почивка на римския мост около Ягодинската пещера

8. Широка Лъка

9. Село Гьоврен, пейзаж с джамийка

10. Девин. Странно тролче пред музея. Орфей?

11. Наречен. Социалистическо момче яханало делфин и с риба в ръка

вторник, 23 август 2011 г.

Родопите - четири такта импро

1. Родопите са гъсто населена планина. Отвсякъде щъкат човечета, с овчици, кравички и просто така. Като погледнеш околните хълмове с накацали по тях селца, виждаш, че баща и син Божкилови не са наивисти, а едни много качествени реалисти.
Това е помашкото село Света Петка. Как ли се чувства мюсюлманин живеещ в място посветено на важна християнска светица? Аз ако живеех в частта на Будапеща, наречена Буда, щях да съм горд.

 2. Какви хубави проблеми имат хората там! Например, да гонят конете от двора си. Два коня, двама истински другари, след като цял ден са щипали трева по поляните, нощем ходят по вилите, за да си получат десерта - вкусни рози и френско грозде. Възмутената вилна общественост прави импровизо-огради със сезал, който конете с удоволствие късат на малки части. Веднъж се срещнах очи в очи с тях. Гледаха ме любопитно и игриво, като едри кафяви хулиганчета, които знаеха, какво не
бива, а какво може.
Това тук е някакъв вид френско грозде, заснет да прилича на сълза. Сълза на невинна помакиня заради несбъднати желания, за сметка на спазена традиция:
"Не посмя младата Селие да каже на баща си, че обича друг. Той вече беше избрал подходящия жених - кривоглед наплюнчен инвалид, син на богат чорбаджия от съседното село. На дъртия патриарх - баща си, Селие не възрази". 
/Откъсът е от "Ръководство по митотворчество за малки народи", Simon & Shuster, NY, 1959/



3. Родопите са естетска планина, както казва Роси. Широките  поляни са с еротични форми.  В 6.30 сутринта те са привлекателни утроби пълни с гъста бяла консистенция, най-вероятно - мляко. Затичваш се да влезеш и да се напиеш, но това се оказва мъгла, която хитро те дистанцира. Ако се захласнеш прекалено, не може да не чуеш Трети Сутрешен Петел, който ти казва: "Свестявай се, келеш!", на непознат език. Изкукуригва сто и четири пъти по абсолютно идентичен начин. Явно не разчита да те спечели с разнообразие. Той те грабва със сериалност. Този Родопски Филип Глас. Хитрец. Споменах ли за естетизъм? Копеле, той е навсякъде!


4. Помакините зад сергиите с пирамидално наредени медове и сладка те подканят да им обърнеш внимание с доста двусмислени интонации. Изглежда става дума за изгубване в превода, защото знам, че не са такива хора. Бе точно те няма да те прелъстят. Пък и с този дрескод, ясно е, че са майстори в скриването на тялото. Един обърнат навътре ексхибиционизъм. 
Светът е създаден така, че медът и сладката да са плавно преливащи от съвсем светло жълто /акациевия/ до почти черно /боровинковото/.