Показват се публикациите с етикет Сафо. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Сафо. Показване на всички публикации

петък, 23 октомври 2020 г.

За Сафо

1. Чувствах леко неудобство, когато преди години попаднах за пръв път на Лесбос. Всяка втора лодка в Митилини се наричаше “Сафо” и аз с надежда се вглеждах в очите на рибарите да доловя някакви двусмислени искрици, но не - хората си ловяха ципурите и отникъде не прозвуча:
“Но аз, щом отдалече те съгледам,
в уплаха — бледна — изведнъж изтръпвам.
Сърцето трепва във гърдите,
гласът ми става сух и сякаш спира.”
2. А може и да е звучало, но като нямаш сетива... Ерика Джонг в “Скoкът на Сафо” ("Sappho’s Leap") споделя от името на Сафо: “Казваха, че нашите поети са толкова велики, защото отдавна отрязаната, но продължаваща песента си глава на Орфей е доплавала до нашите брегове. Това, че Орфей продължава да пее, след като е бил разкъсан на части от менадите, ни говори за силата на песните му. Даже лирата му продължавала да звучи, въпреки че пръстите му били разхвърляни сред хълмовете и се превърнали в прах.”
3. Несъмнено най-желаният сюжет за художниците посегнали на Сафо, е фаталният и жест от левкадските скали заради несподелена любов към рибаря Фаюм. Очевидно говорим за злокачествен партньор, който пропускал срещи, не звънял, държал я на "seen", с други думи - бил зает повече с ципурите си
4. В такъв финал няма нищо необикновено - любовта те лишава от избор и подобно на живота, постоянно клони към печална развръзка (Бродски за живота: "Не съм във възторг от него - ти само му виж края"). В една алтернативна легенда, жената си е живяла спокойно до шейсетгодишната си възраст, със съпруг и деца, държала е елитен литературен салон и поетичният и дар е бил високо ценен приживе и до днес. Солон, (атински политик и поет, 640 г. пр. н. е.), чувайки на един пир стихотворение на Сафо, тутакси го научил и признал, че “не би желал да умре, без да го знае наизуст”. 
Да не е това:
Дъждът прохладен
шушне в клоните на ябълката.
А от листата, нежно тръпнещи,
полека сън дълбок се стича…

* преводите са на Борислав Георгиев
** картината е на Charles Lenoir, "Смъртта на Сафо" (1896)