Показват се публикациите с етикет Дебюси. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Дебюси. Показване на всички публикации

петък, 2 април 2021 г.

Три пласта

Седим с един приятел в китайския докато още можеше и си мълчим. Сервитьорката донася две бири и пита:
- Защо мълчите?
Не и отговаряме. След известно време, пак и се налага да донесе други две бири. И отново:
- Мълчите. А това, че има хора наоколо, деца?
Поглеждам я, да разбера под маската дали не е китайка. Да, китайка е, но май е мъж. Мислено гадая какво би попитала още ("Каква беше последната произнесена фраза помежду ви?") за да се подготвя за странното съчуанско обслужване. За всеки случай си измислям "последна произнесена фраза помежду ни": "Борхес мрази еротиката и огледалата".
- Произнесена от кого?- пита.

***
- Сега ще изсвиря любимото ти на Дебюси. Нали ще внимаваш?
О, този огнен поглед, о, тази трипластова маска, о, този възбуждащ клапан за изгорелите газове отстрани!
- Да - казах - как няма да внимавам!
Ето в какво се превръщам - във внезапен роб на неумението и да чете мисли. Започвам трескаво да си припомням. Имам ли любимо на Дебюси? Имам на Майлс, на Сметана (заради фамилията), знаех и за Барток, (чиято внучка срещнах ненадейно в Секешфехервар през 80-те). Но Дебюси?

***
Прекарах кошмарна нощ - през цялото време с натрапливата убеденост, че значенията се сливат преди още да съм направил какъвто и да било избор. Трудно ми е да го обясня, сякаш си в дефектен екземпляр на Проп.
Но ето какво се сещам: една позната ме беше поканила на osobena кремсупа от кестени и докато вървях към osobenata кръчма от чиста симпатия към провала, знаех: ще ме обземе дребнава заядливост на фона на неизвестно откъде взел се “Най-вежлив човек на света" и те ще се слеят преди още да съм казал "гък". Това щеше да стане

* на сн.: три жени покрити с чаршафи почиват след масаж на лицето в турска баня, Ню Йорк, 1904 г.

четвъртък, 18 май 2017 г.

... на един фавн

1. Разбира се, веднага след връщането си, ми се наложи да изоставя идиотския си парижки навик сутрин да отскачам до кафенето за кроасан и кафе. Оказа се, че в Лидъл имат почти същите чудесни кроасани с нещо, което те наричат "нуга", а кафе си взимам почти същото от магазина за цигари и алкохол на ъгъла и след това, почти като там, закусвам на тротоара. Тоест, продължавам да поддържам един доста висок стандарт, добавяйки и стил с пластмасовата бъркалка от кафето.
2. Гледах една много красива котка на витрината - тъмносива, с особен поглед. Като всяка котка, не ми обръщаше внимание, защото беше заета - изкара някаква вълнена мишка от един процеп и я загледа замечтано. Не съм котешки фен /кучешки съм/, но не се сдържах и влязох да попитам каква е породата. Била "синя британка" и можело да е моя за 700 кинта. Нямах толкова, пък и - скъпо! Последният ми дакел - охреста виенчанка, струваше само 60 долара - отлично съчетание на качество и цена, но срокът на действие - 16 г. Тъжно ми е.
3. Все забравям, че транспортът в Пловдив е с кондуктор. Значи, теоретично е възможно, ако се запознаеш в автобуса с красива жена, да извикаш: "Кондуктор, бутилка шампанско с две чаши!"
В София това няма как да стане.

*на сн.: теснолинейката на Пилио както би я видял Дебюси

вторник, 28 февруари 2012 г.

Февруари - фрагменти 3


1. Търся в Ютуб "Следобедът на един фавн" на Дебюси. Не мога да слушам класика, но някои неща все пак мога. Пиша го на български, отде да знам как е "следобед" на френски. Излиза ми "Следобедът на един Годжи" в хиляди варианти. Това е някакъв тежък простак, който явно се представя за фавн или за Дебюси. Считам за неприемливо светът да е организиран така, че да ми излиза говно, вместо Дебюси. А той е точно така организиран, но уей. Ето затова се самоубиват хората - изведнъж, внезапно, ги докосва непоносимо, надчовешко и незаслужено несъответствие между очаквано и действителност и те не издържат. 
Но нека изсъхнат сълзите ми.
2. Преход ниско - високо. Лосев отново цепи мрака. От разговорите със секретаря му:
"Светът е наследник на три култури: европейската - това е личността, римската - империализма, гръцката - движението от материя към идея. Само в Европа съществува личност. Един немец обиколил света и едва когато се върнал в Европа и седнал да свири Бах, се почувствал у дома и разбрал, че само тук и никъде другаде не съществува личността. Европеецът, това е Бах: ясно начало, развитие, край. Историзмът идва от Израел. Там за пръв път са сформулирали, че всичко е създадено от Бог - единен, всемогъщ. Там е било положено началото на личността...
Младата японка, решила да стане проститутка, за да събере пари и после да създаде порядъчно семейство, сякаш не е имала предишен живот. Тук виждаме същото отсъствие на личност. Затова и японците толкова лесно са умирали на война.
Второто начало е Рим - империализма. Ние повече не можем да живеем без империализъм, все едно дали е социализъм или капитализъм. Цялата европейска държавност се крепи върху римското начало.
Третото начало е Гърция, това са идеите. Маркс казва: "идея, овладяла масите става материална сила". Тук виждаме чист идеализъм. Комунизмът се счита за материализъм, но настоява да дадем всичко за идеята.
/А. Ф. Лосев. Записи бесед. В. В. Бибихин, превод - левашки - мой/
3. Изключително качествена мисъл на Бердяев, не знам от къде:
"Адът е необходим не за това лошите да бъдат наказани, а за това, човек да не бъде изнасилен от доброто".
4. Преход високо - ниско.
Кастинг за порно-актьори. Идва красив левент. Казват му:
- Вие сте подходящ за ролята, взимаме ви. Разкажете ни нещо за себе си.
- Знаете ли, аз не го вдигам. Ама хич.
- Е, защо дойдохте тогава?
- Помислих си, че може би ви трябва и отрицателен герой.

* на сн.: замислено куче в района на бул. Ц. Борис 3