Показват се публикациите с етикет философия. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет философия. Показване на всички публикации

петък, 8 декември 2023 г.

Добри практики

1. В един разказ на Пелевин, студент по философия иска да се научи дискретно да спи на лекции, като при това успява и да конспектира нещо, и наблюдава колегите си, в търсене на подходящи модели. Става ясно, че всички отдавна балансират в полусън, използвайки една особено ефективна поза (отворена длан на челото, дясна ръка прикрита и др.). Докато я усвоява, студентът забелязва, че всъщност, преподавателят също спи докато говори подпрян на катедрата, като отвреме-навреме за достоверност се обръща към дъската и в такива моменти изказва поразително либерални тези, естествено, без да се събужда
2. В един друг разказ, Пелевин описва измислена непалска секта на "Желаещите да се убедят". В основата на духовните им практики е, "чрез интензивен размисъл и поклонничество да осъзнаят човешкия живот такъв какъвто е в действителност". Тези, които постигнат това, ги наричат "Убедили се" и лесно могат да бъдат разпознати по постоянно издавания от тях дивашки крясък. Обикновено ги доставят със специализиран автомобил в манастир, наречен "Гнездото на убедилите се"

* На сн.: брадати мъже гледащи нагоре

понеделник, 1 август 2022 г.

Прагматиката

1. Скоро слушах едно интервю и там човекът каза, че жанрът на мемоарите, описващи ужасните преживелици на автора (напр. затвор, война, концлагер), почиват на убеждението, че хората ще прочетат за това и ще си кажат: “Боже, какъв ужас, няма да го допуснем повече”. Усещането, че е достатъчно да им разкажеш и те вече никога няма да го повторят, се оказва заблуда. Всичко описано се случва отново и отново
2. После си помислих и за един друг жанр - книгите по философия (кой ли чете философия, вместо фийда си) - поне те, не помагат ли? И примерно, ползата от неокантианците дали е същата като от кантианците, за да избегнеш злото?
3. От друга страна, философията има поне една съвършено практическа мисия: да пречи на хората да живеят, без да идват в съзнание. Но същото се опитва да направи и мемоаристиката. И същото се опитва да направи и цялата литература. И рисунките, и музиката. И статуите, и театърът. Естествено, без телевизията

сн.: Martha Haversham

петък, 13 декември 2019 г.

Девойката и смъртта

1. Чета си разбиващия "Девойката и смъртта" на Турние от екрана и  ми е супер, но нали мозъкът е мултитаскинг (може би само моят?) - едновременно ровичкам из нета и попадам на друга девойка, но не порно, а доста по-сериозна. Глава от книгата “Теория на девойката”, както пишат - един от важните текстове на френската философска група “Тикун” - наследници на дада, Ситуационистския Интернационал и Бенямин
2. Текстът е доста налудничав - нищо не разбирам, но звучи прекрасно. Типичен текст-коан. Ето малко:

Девойката, това е най-простото социално отношение, централна форма на желанието вътре в Спектакъла.

Девойката никога не отдава самата себе си, тя не дава нищо освен това, което притежава, т.е. набор от зададени качества. Затова, девойката не може да бъде обичана, а само употребявана.
Съблазняването е вид социална работа, която девойката осъществява. Импотентността и фригидността на девойката непосредствено се проявяват в това, че собствената и еротична сила се е отделила от нея и е станала автономна дотолкова, че сега може да господства над нея.

Когато девойката се кикоти, тя все още се труди.

Сексуалността не съществува. Това е абстракция, отделен момент изведен в абсолют и станал призрак в отношенията между хората.
В света на девойката, изискването за свобода е приело формата на съблазняване.
Стремежът на девойката да се превърне в символ, не говори за нищо друго освен за желанието и да участва на всяка цена в обществото на безучастността. Това се изразява в непрекъснати опити да съответства на видимия си образ. Тази задача предполага фанатизъм.

В тялото на девойката няма място за двама.

Девойката си позволява да бъде действително близка само с "най-добрите приятели/приятелки", към които всякаква латентна сексуалност е била погасена предварително; никой не е държан на по-голямо разстояние от тези, с които тя е спала. Именно опитът с това разстояние трансформира любовника/любовницата в партньор.

“Женствеността” на Девойката означава единствено, че Спектакълът е превърнал легендарната близост на “Жената” с природата в абсолютна близост с “втората природа” на Спектакъла

Целта на двойката: да скове целия неконтролиран поток от разстояния между телата, отделяйки там приемлива територия за близост.

Девойката придава на думата “желание” крайно своеобразно значение. Нека не грешим: в нейните уста то не обозначава тягата, която едно смъртно същество може да изпитва към друго смъртно същество, а изключително, на обезличеното ниво на ценностите - разлика в потенциалите. Това не е емоционалното напрежение на създанието към своя обект, а напрежение във вулгарния, електрически смисъл, механично неравенство.

Девойката не обича нищо, освен обезличените човешки действия. Тя успява да открие Спектакъла навсякъде и където и да го намери, тя му се възхищава.
Разочарованието в любовта и позволява да отслабне с три килограма.

събота, 1 юни 2019 г.

"Казвах му аз тогава на закуска, Вие професоре..."

1. Според Харари в "Sapiens. Кратка история на човечеството", интелектуалците се появяват след като човек съумява да се запаси с храна по-задълго и не трябва всеки ден да излиза да къса насъщния от дърветата ("аграрната революция"). Сега пък, на фона на якия консумеризъм, който ни троши (че лошо ли ми е?), нуждата от този вид специалисти отново става съмнителна. По този повод, интересен текст в амер. философски блог "The Electric Agora"
2. Робърт Гресис, професор по философия в Калифорнийския университет, в есето си "Is Philosophy OK?" се пита, кому са нужни неговите занимания и ако отговорът е "Никому", струва ли си да заема тази длъжност? Гресис счита, че философът евентуално може да бъде полезен с:
- преподаване/обучение
- административна дейност
- изследванията си
3. При цялото си желание, пише Гресис, не вярвам, че мога особено да повлияя духовността на студентите си; за административните услуги няма какво да говоря, а за изследванията си: "Наистина, статиите ми се четат от други философи, но явно приносът ми е в това, малко да помогна на някои изследователи на Кант, които прекарват дните си в изучаване на "какво именно е искал да каже Кант". Ако това е всичко, не е учудващо, че не се считам за човек с принос към философията"
4. Логично е, разсъждавам си аз, ако отпаднат философите да насочим средствата към хонорарите на Роналдо, а там е истинският адреналин, ендорфин, допамин, серотонин, гиберелин, екстазин, амфетамин и др. А философът какво - само те ръчка да не си мислиш, че си велик и даже по-лошо - да не си мислиш, че си.

*На сн.: Воланд, Берлиоз и поетът Бездомни беседват за Кант ("Майсторът и Маргарита", версия Бортко)

сряда, 8 юни 2011 г.

Фуко - шофьорът на 64

1. В немалка степен съм почитател на Фуко и днес, получих подобаваща награда. Как стана всичко.
Стоя си на Хигиената и чакам автобус 64. Гледам го как си дреме на първата спирка и адски дълго не тръгва. Тъкмо реших, че съм попаднал на фалшиво 64, защото другите не стоят толкова дълго на начална спирка и той се приближи.
2. Вече вътре, убеждението ми, че автобусът е менте се засили - пичът караше странно, с резки спирания и хората, подобно малки одушевени амортисьори, майсторски пружинираха из салона. После някак с кожата си почувствах как ще се опита да влезе в забранената лента /за надясно, който познава района/, но след две-три сплашващи маневри се отказа. Тогава погледнах в огледалото за да го разгледам, този булеварден шаман и какво да видя - зад волана седеше Мишел Фуко.
3. Наясно съм, че като се обърне колата, обяснения много. Например, това можеше да е самият философ, преродил се в софийски автобусен шофьор /Божичко, що за карма!/. Можеше да е почитател на Фуко, но за разлика от мен, много по-истински - имал е смелостта да се дегизира като него, докато аз все отлагам. Но тогава, защо би карал автобус? Не трябваше ли, да потърси максималното сходство, преподавайки философия в СУ? Или поне в Пернишкия технически, с онази странната абревиатура?
4. Е добре де, най-вероятно, това бе случаен двойник на Фуко. Бръснатата глава, характерните малки, леко затъмнени очилца с дискретна рамка, които явно ползва само за четене, защото докато караше гледаше над тях, леко наболата брада, особеният, съзерцателен поглед, с който наблюдаваше колите пред него... Докато се опитваше да наруши различни правила на движението, той заплашително въртеше умните си очи във всички посоки - явно гледаше в страничните огледала и преценяваше риска /един път за себе си и втори път за пътниците/. Или може би шлифоваше поредната си оригинална теза?
5. Ето това е наградата ми за днес. Утре - сигурно ще е друга някаква.

* на снимката: Фуко в шофьорско яке