петък, 29 юни 2012 г.

Случаят с Екзюпери


1. На 31 юли 1944 г., Хорст Риперт, немски пилот патрулиращ района си над Средиземно море, докладвал, че е свалил невъоръжен разузнавателен Локхийд - Р38-Лайтнинг. Луфтвафе не му признало бройка, защото свидетели нямало, а парчета от самолета така и не намерили.
2. Точно такъв самолет управлявал Сент Екзюпери. Доказателство, че Екзюпери е намерил покой на дъното на Средиземно море, били получени едва през 1998 г., когато местен рибар извадил с мрежата си гривна, принадлежала на писателя.
3. 88 - годишният Риперт, потвърдил, че именно той е свалил подобен самолет в този район, но не е видял лицето на пилота. Ако знаел, никога не би стрелял в Екзюпери.
4. Няма как, всеки си е изпълнявал задачата. Проблемът според мен е, че някой допуска писатели да пилотират военни самолети.

петък, 22 юни 2012 г.

Ако няма бог, всичко е позволено


1. През Втората световна война, немски офицер си свил малко експонати от взривена църква някъде в дълбоката руска провинция - някоя старинна икона там, църковна утвар,  археологически фрагменти - все дребни, но ценни неща. Война е, щом можеш да убиваш безнаказано, защо пък и да не си вземеш нещо? За спомен, дето се казва.
И понеже е немец, ги опаковал грижливо с марля, в красиви кутийки, датирал ги, надписал откъде са и ги изпратил в Германия, на съпругата.
Малко след това, нали е война, го убили някъде по бойните полета.
2. Съпругата, така и не пипнала тези кутийки. Очевидно се сещала откъде и как са придобити. Може и малко да се е гнусяла, знам ли.
Синът на тези хора също не пипал кутийките, докато наскоро не му хрумнало да ги върне там, откъдето са взети. Руснаците ги приели с благодарност и ги сложили в местния музей.
3. Тази история ме натъжи. Представих си какво е ставало във военновременната глава на офицера. Ясно е, че в родното му Хале-ам-Заале, е било абсолютно недопустимо да се промъкнеш в двора на съседа хер Калтенбрунер и да му гепиш градинския маркуч или гнома, примерно. След смяната на цивилните забрани с военни позволения и мейби след кратък иванкарамазовски размисъл, офицерът сметнал за приемливо и логично да събере малко трофеи от разбишканите с танкове къщи, църкви и други артефакти.
4. Обаче, за вярната, едрогърда Брунхилда, това би трябвало да е шок, въпреки че, пропагандата е велика сила и крадените нещица могат да бъдат подадени с различни сосове - "те не умеят да си ги пазят, ние ще (им) ги съхраним по-добре" или нещо подобно.
5. Синът пък, възпитан с Кестнер и Ремарк, явно се е притеснявал от подобна история и е направил, според мен най-добрият ход - лустрирал е семейството и себе си в него, връщайки нещата на собствениците им. Предполагам, че доста му е олекнало.

* На сн.: Отлична месомелачка

четвъртък, 21 юни 2012 г.

Фрагми от юни - 2


1. Синопсис. Невинен еколог е нападнат от разюздана журналистка. Неиздържал на дебелашкия и подход, той изпада в контролирана кома. Зрителите са приканени да пипнат ангини за да се почувстват тия от БТВ виновни.  Каналът става ненагледен след чейн-летър във ФБ /"изпрати това писмо на 1000 човека, иначе те чакат едни особено упорити хемороиди"/. Застинал в соцреалии таргетен сегмент призовава за най-висшето наказание за журналистката /смърт не съществува, значи - доживотна/. Тъй като мисълта на журналистката става ясна само когато се кара с някого, тя не успява да се извини ефектно.
Негледането на БТВ принуждава ръководството да въведе сателитно шоу "Слави-2" за да привлече отново зрителя. То е същото, но монтирано по друг начин. След седмица въздържание, измъчван от абстиненция и с мушички пред погледа, зрителят отново проглежда БТВ. Каналът спасен!
2. Притча. Веднъж при един дзен учител дошъл странник. През годините, той видял много и твърдо знаел, какво иска да пита учителя.
- В какво се състои смисълът на живота? - попитал странника.
- Не ми задавай тъпи въпроси, нещастник! - викнал Учителя и му зашлевил сериозен шамар. Помислил малко и му шибнал и един юмрук. След това казал:
- Живей, обичай, работи. И не мисли за глупости.
На изпроводяк, мъдрецът му добавил такъв ритник, че странникът веднага почувствал как посланието прониква в мозъка му. През задника, както обикновено.
3. Древен Рим. Когато се готвели за война, римляните изпълнявали обряда "евокация". Той се състоял в молба към боговете на врага да оставят народа си и да минат към римляните. Те се задължавали да осигурят спазването на необходимите ритуали и редовни служби на тези богове. Сигурно малко или много е помагало.

* На сн.: Средновековен червен стол за мъчения

сряда, 20 юни 2012 г.

Фрагментации от юни


1. Подслушах малко старци по пейките за какво си говорят. За някакъв прозорец, който бил отворен, всички видели, че е отворен и после някакъв човек го затворил и започна едно мъчително уточняване кой е този човек. Колко жалко, хората станали на 80 години и мислите им, вместо да са леки и обхватни, като есенен полъх, те се натрошили, удребнили, кълват си ги на мънички застойни фрагменти, като трънчета под кожата и няма кой да им ги махне и те циклят и циклят. Абе хора, времето ви изтича, напрегнете се, кажете нещо важно, дайте финалните, най-добрите си инсайти. Вместо това - "днес е горещо, водата е мокра, млякото е по 80 стотинки". Цял живот без фантазия.
2. Д. Хармс: "Мнението ми за пътешествията е кратко: като пътешестваш, не отивай твърде далеч, защото може да видиш такива неща, че после не можеш да ги забравиш. А когато нещо се загнезди в паметта ти, отначало ти става лошо, а после ти става невъзможно да поддържаш бодър дух". Напомня ми Платонов.
3. Един човек в Трън си купува вестници - "Шоу" и "Труд".
Продавачът:
- Ето ти трудът, ето ти шоуът.
Прекрасно е, не се бях сещал.
4. Фуко, разцепва, както обикновено:
"Човешкото тяло е вкарано в една машина на властта, която го дълбае, разчленява и съчленява отново. Една "политическа анатомия", която е същевременно и "механика на властта", е в процес на зараждане; тя определя как могат да бъдат владени телата на другите, не само за да правят това, което желаем, но и за да действат така, както искаме, с техники и с бързината и ефективността, която им определяме. По този начин дисциплината произвежда подчинени и обучени тела, тела "покорни".
стр.147-148, "Надзор и наказание"

* на сн.: Посред бял ден

понеделник, 18 юни 2012 г.

Мекицата


1. Тези дни си купих една мекица. Продавачката ми я подаде и веднага заговори по мобилния си. Разговорът беше важен -- тя отказваше някаква поръчка, а оня отсреща правеше така, че тя да се чувства виновна и да трябва да се оправдава.
На този фон, аз поисках да ми даде и ръсилото за захар - как ще ям мекица без захар, бе? Нали трябва след това фанелката ми да е цялата в лепкава пудра?
2. А дебелата мекичарка си говори, говори, говори и не ми дава захарницата. Казвам и: "Захар!" Нищо. Казвам и: "Дайте захар!" Пак нищо, говори си по телетайпа. Тогава гневно и казах: "Дай цукерман!" - Веднага ми го подаде, без да си прекъсва разговора. 
3. Хората реагират на немски език, не защото го знаят, а защото им звучи командно. А това не беше и немски, а най-обикновена еврейска фамилия. Сигурно на идиш означава "човек от захар".

* на сн.: Случай с филия черен хляб, маслини и портокалови корички

събота, 16 юни 2012 г.

Още две метафори за мозъка


1. Като лежиш на канапето и гледаш тъпо в тавана, мозъкът ти работи едва-едва, а ако седнеш да решиш теоремата на Ферма, заработва като бесен. 
Как пък не. На снимката виждаме мозък в пик на активност във всички дялове /ЯМР/. Човекът явно мисли, пише, изчислява, ре/цитира Буковски, пее джаз стандарт и не знам какво още едновременно. Съответно - мозъкът бачка като доменна пещ.
Ако трябва да сме честни - на снимката е показан мозък на човек, надрусан с кокаин. Което си е занимание самотно, интелектуално, etc. Изънт ит?
Мисля си, че мозъкът работи във всеки един момент както си реши - ту е на нула, ту ускорява до 100 като Месершмит. Така че, е тъпо да кажеш - е с'а работи със 120 защото човекът чете Витгенщайн, опаа - с'а спря - човекът отиде да пикае. Не, не и не.
2. Brain fitness. Ако някой е водил интелектуален стил на живот, не го заплашва Алцхаймер /или друг вид слабоумие/. И да има такъв ефект, той не е линеен. И както навсякъде, всичко е до метафората. Ако си представим мозъка като харддиск - да, колкото повече е запълнен, толкова по-бавно ще се трият файловете. Но той не е харддиск. Не е и Джомолунгма - колкото по-високо си се качил, толкова по-дълго ще слизаш. Алцхаймерът или идва или не идва и толкоз. Учене наизуст, физическа активност, диета - пуркоа па? Но при мозъчна дегенерация, каква изуст, каква активност, каква диета? По-малко алуминий, повече салвия и канела? Хахааа, може.

петък, 15 юни 2012 г.

Фотография: Уиногранд

Красавиците на Гари Уиногранд /Garry Winogrand 1928 - 1984/
Серията е Women are beautiful.

1.
 2.
 3.

4.

5.

6.

 7.

8.

9.

10.

11.

12.

13.

14.


15.

16.

17.


18. От друга серия, но пак изключителна.


Авторът

сряда, 13 юни 2012 г.

Фотография: Кертеш


Aндре Кертеш /1894 - 1985/. Andre Kertesz
Унгария - Париж - Ню Йорк.
Велик!

1.


2.


3.


4.


 5.


6.

7.

8.

9.

10.

11.


12. 

13.

14.

15.


16.

17.

18.

19.

неделя, 10 юни 2012 г.

Разграбени тела


1. Джон Далтон /1766-1844/ - провинциален английски учител, направил множество открития в областта на химията и физиката, но останал в историята като първия описател на цветната слепота или далтонизъм, от която страдал.
Далтон не забелязвал проблема си, докато не започнал през 1790 да изучава ботаника. Голяма мъка му били описанията и илюстрациите на цветя - в книгата пишело, че са с пурпурни, розови или червени цветове, а той ги виждал всичките сини. Тъй като усещал, че нещо не е наред, постоянно питал колегите си, а те много му се чудели. Само брат му проявявал разбиране, защото и той страдал от същото. 
Далтон подробно описал разликите в своето цветовъзприемане и това на другите хора. Даже  хипотезирал, че в очите му има вграден син филтър и завещал на лаборанта си да му ги провери след смъртта му.
Речено-сторено, през 1844 лаборантът му взима очите и разбира се, не открива никакъв син филтър в тях. Очите се пазят в стъкленица в Манчестърското литературно-философско дружество.
2. При Айнщайн е друго. Той не искал да му ходят на поклонение като умре, затова помолил да го кремират в подходящия момент. Е, патоанатомът на Принстън успял да му гепи мозъка, да видят какво толкова има вътре, а офталмологът на Айнщайн, д-р Хенри Абрамс успял да му избоде очите. Ето какво разказва:
"При аутопсията, всички лекари се спуснаха долу, движени от любопитство или желание да се простят с гения". 
Абрамс помолил административния директор на болницата за разрешение да си вземе за спомен очите.
"Трябваха ми само ножици и пинсети, и след петнайсет минути бях готов".
Абрамс пази очите в банков сейф в Ню Джърси до ден днешен, в малка стъкленица. Той счита, че по този начин е осигурил безсмъртие на гения.
Когато го попитали за впечатлението му от очите на Айнщайн, той казал: "Когато погледнете в тях, виждате цялата красота и всички тайни на света". 
Баси извратеняка!

* на сн.: експресно извадено око.

понеделник, 4 юни 2012 г.

Източна приказка /3/

9. Един объркан търговец, изпитващ смесени чувства, е добра почва за взривяване на закостенелия театрален език и експерименти с нови сценични форми, поток на съзнанието и т.н. Вместо да задвижи подобен процес, елементарната старица казала:
- Мисля, че мога да ти помогна.
- О, върни ми любимата съпруга и получаваш хилядарка в злато!
- Дийл! – изскърцала досадницата и хукнала нанякъде.
- Само не ми казвай, че се готвиш да направиш добро – прошепнал дяволът.
- Айде, много те моля! – бил грубият отговор.
10. След този игрив диалог, дяволската конкурентка стигнала до градската тъмница, където били затворени съпругата на търговеца и безценния внук.
Работата била там, че в резултат на деликатната шариатска юрисдикция и с милостта на Аллаха, съпругата, дръзнала да остане насаме с чужд мъж, я очаквала екзекуция, а внукът-подлец - 50 часа психокорекция при специализиран имам. /Забел.: Преди години, внукът би претърпял кастрация, но сега правосъдието било либерализирано/.
Видяла-невидяла надзирателя, сбръчканата пенсия закършила ръце и заопявала:
- О найблагородний ключарю, Велики везирю на тъмничарите! Сигурно няма да можеш даже да си представиш, каква несправедливост ми се случи и то на почтена възраст! Само ти можеш да спасиш честта ми, о страже на реда, бодигарде мой!
Секюрито хич даже нямало да и слуша глупостите, но в артритната и длан блеснала жълтица. Това го ободрило и той промълвил срамежливо:
- Тази монета дали няма сестрица, също така приятна като нея?
Бабата добавила жълтица.
- Ами виж, искам само за минутка да вляза в тази гостоприемна институция, да окуража любимия си внук, който /не ще и дума – справедливо!/ е затворен тук.
Старицата-монстър се втурнала по коридора към килията на виновната двойка.
- Бързо сваляй дрехата, обличай моята и се връщай при мъжа си – изсъскала на жената.
- В къщи имам хиляда денара, ще ти се отблагодаря! – извикала отчаяно щастливката.
Съпругата хукнала към къщи, оставяйки дегизираната старица вместо себе си.
11. Забравих да спомена, че в тази страна имало закон, според който, точно тази вечер в тъмницата пристигал инспектор да проверява справедливостта на наказанията.
Дошъл той и като стигнал до килията на славната старица, попитал за какво е там.
- Нарушение на параграф 22, ал. 5 от Наредбата за нравствеността от 1307 г. сл. Хр. към Закона за морала от 1077 г. сл. Хр… – докладвал надзирателя.
Царицата на епизода свалила воала си и занареждала:
- Благородни Прокуроре /това била прокурорска проверка/! Аз съм на деветдесет и три  години, а този тук е внук ми, който е само на осемнайсет. Седяхме си с него тихо и мирно и обсъждахме някои подробности около бала му, когато някакъв мошеник заблудил стражите и ето ни сега хвърлени несправедливо в тъмницата. Моля ви, заповядайте да ни освободят, стига страдахме заради простотиите на други!
12. Прокурорът вбесен викнал на началник-стражата:
- Ето как раздаваме правосъдие! Веднага да се освободят клетата баба и очарователния и внук! На вас и подчинениете ви – по десет върбови пръчки немедленно!
По пътя за вкъщи, към морбидната двойка се присъединил Дяволът.
- О, много си добра, no doubt! – извикал весело той – такова нещо дори аз не бих могъл да комбинирам.
После размахал крила и бавно и величествено полетял към дома си в Джендеман.
Оттогава, в Багдад и да се случи нещо дяволско, то е свързано изключително и само с нискобюджетните изпълнения на бабата-актриса, но не и с Дявола.
/край/

неделя, 3 юни 2012 г.

Източна приказка с прод. /2/


4. Като се отдалечила, Дяволът и замрънкал в ухото:
- Не бих нарекъл това висш пилотаж, не. Е, ти му предизвика лек шок, но му даде толкова пари, че той сега те възприема като изкуфяла, богата старица.
- Дали да не млъкнеш поне за малко? - изсъскала дъртушата - Запаси се с търпение и внимателно следи стъпките ми.
След това, тя разпитала в чайната къде е домът на търговеца и скоро те се озовали пред една разкошна къща.
Старицата постояла, постояла, а после запяла дълга молитва – с отровни извивки и всякакви мелизми, а после почукала на портата.
- Коя сте и какво искате?
- Велик е Аллах и нека Пророка му донесе сто и седемнайсет хиляди мирни дни на този дом - изграчила бабката. - Аз съм една бедна жена, дошла в града да навести сина си. Сега е време за специалната ми молитва, но не мога да намеря тихо и достойно местенце за да си я промълвя.
5. „Тая сигурно е някаква ортодоксална откачалка. Талибанка?”, помислила си жената на търговеца, но все пак пуснала вътре коварната богомолка, въвеждайки я в просторна тиха зала.
- Добра жено, трябва ми само още нещо съвсем дребно - молитвено килимче, върху което да се отдам на благочестивото си занимание. Жената се огледала и като не намерила подходящо килимче наоколо, измъкнала мъжовото и го подала, след което се оттеглила да не и пречи. Старицата уж се молела, но след малко сложила копринения къс в килимчето, внимателно го навила на руло и го върнала на домакинята с благодарности за добрината.
Като излязла навън, Дяволът учудено попитал старицата  що за представление е изнесла, но получил същият отговор както и преди.
6. Когато търговецът се прибрал вкъщи и взел молитвеното си килимче да удари някой и друг намаз, оттам паднал същият този лекедосан и прогорен къс коприна, който бил предназначен да еротизира до невъзможност жената на някакъв богаташ. Гневният търгаш веднага изгонил невинната съпруга-страдалка от къщи, не приемайки никакви доводи на резонд'етр или поне на комънсенс.
- Тук вече има малко повече професионализъм - доволно се подсмихнал Лукавият.
7. Отвратителната интригантка проследила жената и видяла, че тя се насочва право към дома на братовчед си, където се хвърлила плачеща на леглото, без никакви обяснения.
Следващата сутрин, бабичката прекарала с внука си, който се оказал пъпчив, похотлив малоазиатец, човек без качества, с ужасна ценностна система.
- Ела, момчето ми, да те запозная с една самотна красавица, която се нуждае от утеха.
И тя отвела внук си при страдащата съпруга и използвайки, че е в стрес, направила така, че двамата да останат насаме в една от стаите. Те седели и се гледали без да помръднат – изглежда били хипнотизирани.
8. Сега пък, дъртата вещерка отърчала при търговеца. Само като я зърнал, той започнал да стене и да се бие с юмрук по гърдите.
- О нещастен аз! Какво е това коварство, с което ме вкара в тази недостойна и печална история! Какъв е този твой ужасен внук, притежаващ такива умения или инструменти за развращаване на достойни съпруги? Дали да не отида да се удавя!
И още доста в този дух. Бабата изчакала депресивния търговец поне малко да се успокои и казала:
- О Султане на всички търговски работници и консултанти! О повелителю на мерчандайзърите! Не разбирам съвсем смисъла на гневните ти речи. Аз дойдох само за да те помоля да ми върнеш онази коприна, която купих от теб и която забравих у вас.
Дявола едва сдържал кикота си.
- Какво? Искаш да кажеш, че коприната не е била за жена ми!?
- Ее, what the f…., как можа да си го помислиш! Просто влязох у вас да се помоля на спокойствие и си забравих покупката там.

Има прод. Stay tuned!

петък, 1 юни 2012 г.

Източна приказка с прод. /1/

1. Веднъж една старица тръгнала към Багдад да навести внука си. По някое време из пътя, настигнала зловеща мъжка фигура обвита в черно.
- Добрутро - казала жената, тъй като нямало какво друго да каже, пък и нали на село като се видят и се поздравяват непрекъснато.
- Зло утро! - гневно отговорил пътникът.
- Даа, интересен начин да поддържаш разговор - ехидно отбелязала бабичката. - И кой си ти, че си позволяваш така да се държиш?
- Аз съм самият Дявол и ти страшно ми досаждаш в момента - изръмжал онзи.
Старицата изобщо не се изплашила и го попитала:
- И каква точно работа имаш във великия град?
- Я, че си нахална! В такъв град за мен винаги ще се намери нещо интересно - отговорил Лукавия.
- Не ми приличаш много на дявол - казала старицата. Струва ми се, че и аз мога да направя всичко това, което би направил ти, в който и да е ден от седмицата.
- Поврага! - възкликнал Мазният злобил - наглостта ти расте в геометрична секвенция!
- "Прогресия" - поправила го просветената баба. В краен случай - "прокрастинация". Олрайт, дай ми три дена и аз ще сътворя нещо, по-лошо от което не можеш да направиш даже ти. Но тогава ще ми обещаеш, да не се появяваш в този град никога повече.
- Окей! Кога започваш? - попитал Дяволът, който вече едва се сдържал да не извърши някоя простотия.
- Е-са, отговорила старицата на тинейджърски жаргон - само моля те - стани невидим, за да не ми замърсяваш експеримента.
2. След този разговор, бабунът се насочил към магазина на най-богатия търговец на платове и разполагайки се отпред, помолил да му донесат най-хубавата коприна.
- Само че, искам нещо наистина изключително, казала тя - внук ми се влюби в съпругата на един богаташ и смята да и поднесе ценен подарък, за да я направи по-отстъпчива. Тя му казала, че идеята не е лоша, но ще трябва първом да и подари къс от най-скъпата коприна, която може да се открие в царството.
- Да ви кажа, предисторията Ви изобщо не ме интересува, но специално за коприната - извадихте късмет – отбелязал търговецът. - Имам точно каквото търсите. Те бяха две парчета, но едното го купиха от Двореца, така че, нали си представяте за какво качество говорим!
Старицата разгледала плата и казала:
- Май ще го взема. А ти с всички клиенти ли се държиш така?
- Как ма? - попитал търговецът раздразнено.
- Ами да беше ми донесъл лула да пробвам твоя опиум, докато обмислям решението си.
Лулата се появила мигновено, натъпкана с най-качествена дрога, заедно с малко сандъче с въгленчета, да може старата жена да си я разпали. Нещо повече, донесли и поднос с онези миниатюрни сладки с мед, пъпеш и карамел, дето няма как да се опишат, защото са неописуеми.
3. Мърморейки си нещо, бабката опипвала плата, пушвала си мека дрога и хапвала сладка изненада.
Изведнъж, търговецът с ужас забелязал, че дъртофелата е омазала плата с мед и дори му е прогорила дупка с въгленче от лулата си.
- Леле, колко си проста! - недискретно се възмутил той - повредила си плата!
- Абсолютно не - точно тук ще го отрежем и няма да се вижда нищо, освен това, нали ще го купя, ху кеърс? – възкликнала дъртата билингва. - Колко каза, че струва?
- Сто денара - казал търговецът, надявайки се да слязат до петдесет, но нито денар по-малко.
- Взимам! - изкрякала бабата, платила и бързо се отдалечила по нажежената улица.

Има прод. Stay tuned.