петък, 27 декември 2013 г.

Пушенето? Елементарно, Уотсън.

1. Нали не е наркомания?
Е, как да не е? Никотинизмът си е обикновена наркомания, като всяка друга, но с три липси - няма изразено опиянение, не променя личността и не води до социална деградация. Затова традиционно го приемаме за вреден навик.
2. Винаги мога да ги спра! В превод: "Зависим ли съм"? Е, как да не си?
Ето критериите за зависимост към психоактивни вещества /МКБ-10/
- Силно желание или чувство на вътрешна принуда да се приема - да
- Затруднен контрол върху приема /кога и колко - в офиса не пушат и ти незабелязано отиваш в тоал. за една цигара, където в приятна наркомпания се оформя толкова задушевен разговор, че изпушваш четири/ - да
- Абстиненция - /сутрин изръмжаваш на жена си, че преди месец си е купила пак чанта, но тя интуитивно се сеща, че снощи те е домързяло да тичаш за цигари и мълви: "оди си вземи цигари, молим те, на всички ще ни олекне"/ - да
- Повишен толеранс /"трябва да ги спра, брато, напоследък пуша по две кутии"/ - да
- Прогресивно отпадане на алтернативни интереси, поради употребата на веществото - не
- Продължаваща употреба, при осъзната вреда - да
Необходими са 3 от 6. Хероинът е пълно 6, тютюнът - 5/6. Не е зле.
3. Никотинът е вреден, нали? Не, практически безвреден е. Нещо повече - прекрасен стимулатор на когницията - памет, мислене, концентрация на вниманието, намалява тревожността, ускорява реакциите /глезейки мозъка с глутамат и допамин - вид удоволствени медиатори/.
Никотинът е супер, само че, ако си го набичиш венозно. Но тъй като това е затруднително, а и липсва такава традиция, използваме вдишване чрез медия - тютюн. И точно в това е гадорията - той съдържа ок. 4000 вещества, до едно токсични и канцерогенни, /вредни са/. А като го запалиш - нека чудото на органичния синтез започне сега! Истинска вълшебна лаборатория на пет сантиметра от устата ти и само за 5 кинта!
4. Физиология. От светлите тютюни /цигарите/ - получаваме никотина в йонизирана форма в белия дроб. От тъмните /лула, пури/ - го абсорбираме в устата. Затова цигарите вдишваме /"гълтаме"/, пурите - не. До мозъка стига за около 10 сек /при пластирите и дъвкателния тютюн - половин час/. Организмът усвоява 90% от никотина, полуелиминацията е 2 часа, пълното преработване - 6 часа.
5. Има нещо дяволско в пушенето. И даже знам кое. Никотинът стимулира N-холинорецепторите само в малки дози. При увеличаване на концентрацията му, чувствителността им рязко спада, до блок. Затова, пушачите нe умират от свръхдоза, както е при тежките наркотици. За 10 часа без никотин /докато спим/, рецепторите се връщат към изходно състояние. И така, първата сутрешна цигара "удря в петите"/девствени рецептори/, а всяка следваща няма особен ефект и я пушим единствено за да избегнем абстинентния синдром. Затова липсва опиянение /промяна на съзнанието/ - рецепторите се насищат много преди никотина да стане психоактивен и по-нататъчното увеличаване на концентрацията му води само до соматични ефекти - едни съдове се свиват, други разширяват, повишава се арт. налягане, учестява се пулса, etc. Субективният комфорт от пушенето нараства до един момент, след което напълно се маскира от неприятните усещания на соматичната свръхстимулация /вследствие нор/адреналиновите реки/.
6. Малко стана като "читателите питат, ние отговаряме". Драга редакцийо, може още много да се пише, но кой ще ти го чете?

неделя, 22 декември 2013 г.

Терапевтична шега

Как реагират различните психотерапевти на въпроса: "Как да стигна до гарата"?

Бихевиористът: "Вдигнете десния крак, придвижете го напред, стъпете с него. Ето ви бонбон".
Аналитикът: "Вие имате предвид онова дълго тъмно здание, в което постоянно влизат и излизат влакове"?
Гещалтистът: "Позволете на себе си да стигнете гарата".
Данс-терапевтът: "Искате ли да танцуваме танца на срещите и разделите"?
Биоенергетикът: "Кажете "Шшшшшшшш". Какво чувствате"?
Семейният: "За кого от семейството ви е особено важно, вие да стигнете до гарата"?
Системен семеен: "Питам се, какво би отговорила майка ви, ако този въпрос беше задал баща ви"?
Екзистенциалният: "А какъв е смисълът, да стигате до гарата"?
Хуманистичният: "Ако наистина искате да стигнете до гарата, вие ще успеете".
НЛП-терапевтът: "Представи си, че вече си там. Какво предприе за да стигнеш"?
Коуч-терапевтът: "Ако ви кажа решението, това няма да реши основния ви проблем".
Тиймбилдерът: "Сега нека скачаме на един крак, докато тялото ви не освободи идеята".
Реинкарнационният: "Върнете се във времето на раждането си. Каква е кармата, която ви принуждава да търсите гарата"?
Хипнотерапевтът: "Затворете очи и се отпуснете и нека вътрешният глас ви води към гарата".

Психиатърът: "Гарата е там. Кой влак ви трябва? Билет взехте ли? Обикновен или спален вагон"?

* на сн.: разкошна врата в гръцки манастир един.

събота, 21 декември 2013 г.

Популярна лингвистика

Руски, френски и китайски лингвисти, решили да си напишат имената, всеки на своя си език.
- Фамилията ми е Ге - казал французинът на китаеца.
- В китайския има два йероглифа "Ге", но за съжаление, нито един не е подходящ за фамилно име.
- Защо?
-Защото единият означава "колело", а другият предава звука, с който се пука пикочен мехур на магаре.
- А защо не "колело"?
- Мъжкото име не може да е кръгло, ще те помислят за педал. За теб ще изберем йероглифа "Шъ", означаващ "клавиатура", "кореноплоден", "страница" и прилагателното "безснежен" и ще допълним с "Нгу", маркиращ мъжки род. Накрая, пишем йероглиф "Мо" - девствен.
- Но... това някак си не е съвсем вярно.
- Никой няма да те помисли за девствен, просто без "Мо", йероглифите "Шъ-Нгу" означават "бръснещ мустаците на майка си".
- Добрее, аре сега да напишем твоята фамилия - казало франсето.
- Казвам се Го.
- Прекрасно, започваме с буквата "G".
- Тя какво означава?
- При нас, европейците, буквите сами по себе си нищо не означават, но за да покажа уважението си към теб, пред "G", ще сложа "H" - във френския, тя все едно не се чете.
- Отлично. После "О", нали?
- Не. За да покажем, че "G" се произнася като "Г", а не като "Х", трябва след "G" да сложим "U", а също и "Н", за да покажем, че "U" не се чете, а само показва как правилно да четем "G" и буквите "EY", показващи, че думата не е дълга и скоро ще свърши.
- Hguhey... И след това "О"?
- Не. Във френския,"О" се произнася като "А" или "ьО", в зависимост от съседните букви, ударенията и годишното време. Твоето чисто "О" се записва като "AUGHT", но думата не може да свършва на "Т", затова, ще добавим непроизнасящото се съчетание "NGER". Воала - Hguheyaughtnger.
Руският лингвист, оставил чашата си на масата, взел лист и написал "Го" и "Ге".
- И това ли е всичко?
- Да.
Френският и китайския лингвист се почесали по главата.
- Добре, а твоята фамилия каква е?
- Шчекочихин-Крестовоздвиженский.
- А не искате ли просто да пием - първи се ориентирал китаецът.
Руснакът кимнал облекчено и вдигнал тост за шушкавите дифтонги.

автор: http://artemg.livejournal.com/193048.html
на сн.: велосипед PEUGEOT /дизайн на Старк!/

вторник, 10 декември 2013 г.

Буря в чаша пепси

1. Винаги силно се кефя, когато някоя много сложна система, проектирана да е безгрешна /йеп!/ елементарно се прецака. Умирам си. Хиляди хора адски внимават никъде да няма издънка. Екипите проиграват всички негативни сценарии. Отвсякъде бликат доказателства, че всичко е пърфъкт. И хоп! Някъде вътре, някакво колелце отронва зъб и системата бъгва.
2. През 1992 Пепси провежда на Филипините банална рекламна кампания - оня фокус дето гледаш под капачката и ако откриеш щастливия номер, тичаш да си прибереш парите. Всяка седмица обявявали по един печеливш номер и някой пепсихолик прибирал нелоша сума - около 40 000 долара. Щастливото число на 25 май било 349. Обаче се случила малка неприятност -  в завода нещо се объркали и напечатали 800 000 капачки с този номер.
3. Сега вече настанал същий ад. Както можете да се досетите, Пепси се въздържала да изплати на печелившото филипинско население 32 милиарда долара и то се вдигнало на бунт. Около 30 фургона за безалкохолни били унищожени, пепси-късметлиите хвърляли бутилки със запалителна смес и хендмейд-бомби по офисите на Пепси, а по-интелигентните пишели до фирмата хиляди писма със закани за убийство и съдебни искове. Компанията изтеглила от Манила всичките си сътрудници, оставяйки само двама, с опит в пепси-освежаването на Бейрут.
4. Войната с Пепси за пръв път консолидирала трите постоянно воюващи сили в страната - комунистите, въстаниците и армията.
В крайна сметка, компанията изплатила на всеки от спечелилите по 500 песо = 20 долара. Пак е нещо.

* на сн.: Кратко филипинско слънце

вторник, 3 декември 2013 г.

Дай пари за пасти

1. Нали се преместихме и в новия ни вход /6 етажа/ отбелязвам 30% здрависване. Т.е. около трийсет процента живущи отговарят "Добър ден" на моя добърден при стълбищно-асансьорен контакт. Подобни /но без статистическа обработка на данните/ наблюдения срещнах и у Бояна Ламбер. 
2. Лицата и пантомимиката на останалите 70 от сто, при разминаване с мен изразяват континуум от дебилоподобни нюанси /пардон май френч/, като главното е страх. Като си мислех и реших - боят се от следните неща:
- щом ги поздравявам, явно съм девиантен и дали няма ги удари по главата с бутилка шампанизирано вино
- дали след като се разминем няма да им забия отвертка-тресчотка в гърба, непредумишлено
- дали не съм сирийски бежанец, преоблечен като униат-средноевропеец /ще трябва да ми дадат хуманитарно одеало, като едновременно ме бият и гонят от входа/
- дали "Здравейте" не означава "ей с'а влизам у вас и докато не ти изпия алкохола и не ти изям бидонвилското зеле, няма да напусна"
- да не им поискам заем, примерно: "Здрасти, мъжки /ако е жена: "здрасти, женска"/, можеш ли да ми дадеш 10 000 лева в нови банкноти, с поредни номера и 500 евро в банкноти по 5?"
3. Няма какво да се правим, както във Франция, ако пиеш бяло вино, ще те заподозрат в неизлечима болест, така и тук, ако поздравяваш непознат /и не си в планината, където си лудей на воля, плийз/, значи нещо ужасно ти се е случило. Което си е опасно.
4. В предишния ми вход /8 етажа/, всички поздравяваха, но доста време мина, докато ги обуча, че "здрасти!" и евентуално по-разгърнатото "дай пари за пасти", не е повод за стълбищни запознанства и романтични пътешествия в миналото - моето и на семейството ми.
 5. Ако пък знам какво искам!

* на сн.: из творчеството на Вася Ложкин

понеделник, 2 декември 2013 г.

Синигерът жълтопоен

1. Сякаш нищо не предвещава опасност, този мрачен следобед в Южния. Крача си практически сам, /майки с колички в този час - 2 на 10 000/, слушам си нещо много досадно /Impressions на Колтрейн/, асоциирам си свободно.
2. И изведнъж съм нападнат от гигантска пойна птица. Пише, че е символът на София - жълт синигер, но няма да ме лъжат - това е нещо на Магрит, нали виждам. Общината е откупила Магрит и го експонира в Южния парк - не е зле.

петък, 29 ноември 2013 г.

Интригуващи начала за разкази

- Разбира се и тя си мечтаеше за големи гърди, така че като легне в морето и те да станат като два благи острова. Хем знаеше, че това е мъжката визия и пак.

- Не от това - каза той и с жест на застаряващ педераст си наля от другата бутилка.

- Често казваше: "Като работех в Кремиковци", но никога не беше стъпвал там. Веднъж насън, му прозвуча целотонна гама и глас: "Отиди го виж с е г а, Кремиковци, щом ти е толкова важно."

- "Толкова наконтена не съм те виждала от бала". Чу го в тролея и се обърна да види за кого става дума. В тая блъсканица, никого не видя. Пък и нейният бал беше нисък.

- Да пазя тишина ли, нервира се ватманът - а за позитивния ми фийдбек мисли ли някой? После го и повтори.

- Отдавна не съм употребявала зарзават - каза домакинята. Все зеленчуци, зеленчуци. Филологът се засмя разсеяно, но премълча. Той беше погълнат от "зарзала".

- Винаги питат какъв искаш и като им кажеш: "какъвто Ви хване ръката", винаги ми дават без пълнеж. В Хале-ам-Заале не беше по-различно.

- Не искате да я прегледате, защото е дебеличка, знам! - извика гневно съпругът и. Разбрал е, че днес ми е слаб ден, помислих си уплашено.

- Имам страшно много празни туби от минерална вода, празни и прашни - сподели съседката, докато пътувахме в асансьора. Защо ми го казва, нима нещо е заподозряла? Параноясвам.

На сн.: посетител в Музея за модерно изкуство - Ню Йорк, фотограф: Ева Арнълд, 1959

понеделник, 25 ноември 2013 г.

четвъртък, 21 ноември 2013 г.

Ноември - фрагм. 2

1. Малко тъжно, но гледах как една муха си търсеше място за зимен сън в пределите на остъкления ми балкон. Толкова и се спеше, че явно и беше все едно къде е - лети и току се шибне в някой ръб. По едно време даже падна по гръб - явно летеше с изключен радар - доста грубо нарушение на Правилника /на ЦМККП - Централна Муша Комисия за Контрол на Полетите/. Но се съвзе де, изправи се на крака и отново набра височина. Пак започна да бръмчи и мързеливо да оглежда винкелния хоризонт. Ех, мухо моя, централна.
2. Франк Запа разказва: "...към мен се приближи момче с костюм от еленова кожа /беше юли/, с рядка черна брадичка и щръкнала коса. Каза: "Искам да свиря в групата ви". "На какво свириш?" - попитах. "На нищо" - отговори той. "Великолепно, казах му - взимаме те." Името му беше Сал Ломбардо."
3. Виктор Ерофеев: "Ако родината ти не те обича, ти и отговаряш с едно меко безразличие, общо взето - преструваш се, че приемаш насериозно всичко, с което тя ти се стоварва на главата - закони, идеологии..."
4. Венецуела. Новият президент, с вдъхновяваща фамилия Мадуро, /по-нататък го давам като Мъдуро/ задължил търговците на битова техника да започнат да продават на 10% от цената. Ето така: от понеделник, много моля - нови цени. Телевизорът вече няма да е 1000 боливара, а 100. Съответно, огромни опашки, бой, хората изпразват магазините, влачат всичко, което могат или е останало. Мъдуро, както сочи и фамилията му, въвежда пряк комунизъм - т. нар. мъдуризъм.
5. И как да не заобичаш комунизма /мъдуризма, в случая/, като ти казват: "Ей с'а ще вземем парите на богатите, ще си ги поделим поравно и ще заживеем еднакво добре", а демокрациите мълвят: "Ще трябва да поработим здравата и тогава, много е възможно някои от нас да заживеят добре, а други - още по-добре." Няма да им работим бе! Мъдурист съм аз!

* на сн.: Гражданин в състояние на меко безразличие

събота, 16 ноември 2013 г.

Ноември, фрагменти

1. Тихо Брахе, /1546 - 1601/ е велик датски астроном, направил много точни наблюдения и измервания на небесните тела, с които, неговият ученик Кеплер малко по-късно извел законите за движението на планетите. Като всеки уважаващ себе си учен от онова време, Брахе отричал въртенето на земята, за което представил доста по-съвършени доказателства от колегите си. Комбинирайки Птоломей и Коперник, Тихомир предложил и своя космогония, за която смятал, че освен всичко друго е и по-красива - всички планети се въртят около слънцето, а то, задно с тях плюс звездите и кометите, се въртят около земята. Тихо е кристален.
2. В Исландия няма армия. Но тъй като постоянно се появяват мъже, жадуващи да размахат стоманен фалос, вместо нежна пишчица, правителството им предлага да послужат в норвежката армия. Това е недостижимо pour moi. Представям си - явявам се в Министерството на отбраната с налуден блясък в очите и молба да стана войник. "Ех, какъв войник тука, какви пет лева?, казват те тъжно - "съветваме ви да се насочите към най-близкото натовско поделение - за София, това се пада в Турция."
3. Нещо ме заболя глава и дръннах един Паракофдал. Интересното при него е, че съдържа и кодеин /морфин със заместена метилова група/, но интелектуалците от "народен контрол" или както се казва там институцията им, все още не се усещат да го сложат в списък Б. Обаче, по наркоманските форуми момчетата отдавна му се радват, само че в едни по-особени дози - от 25 таблетки нагоре. Представям си тънкия писък, който надава черният им дроб, но те си знаят.
4. Две девойки бутат детски колички с по една кукла в тях. Съвсем мънички са, още не говорят. Едната е с по-скъпа количка, оформена малко като дилижанс, бих казал. Отива до другата с по-нормалната количка и я дръпва. Назрява конфликт. Една от майките с морна досада:
- Е айде играйте си, дееее.

*на сн.: Тихо Брахе

сряда, 13 ноември 2013 г.

Хитлер и слабите /1/

1. Германия при Хитлер демонстрира перфектен модел за масово унищожение на специално нарочени малцинства.
Процесът протича постепенно, на три етапа:
- стерилизация /Закон за стерилизацията на баластните същества (ballastexistenzen)/
- евтаназия /Акция Т4, Диета Е/ 
- индустриално унищожаване /концлагерите/
2. Интересна особеност е силно застъпеното участие на медиците и особено на психиатрите. Това е обяснимо:
а) лекарите работят с големи групи хора, които диагностицират, т.е. филтрират по определени признаци и ги насочват към специалист, следва лечение. Разбираемо е, че няма проблем, филтрацията да се извършва и по немедицински признак, напр. да се отбелязват с кръстче в документацията всички мъже със сключени вежди или всички жени с писклив глас.
б) лечебните институции предоставят здраве, т.е. живот, но процесът е лесно обратим - същите процедури, с лека модификация могат да предизвикват смърт.
А защо и психиатрите - отделно обяснение, не сега.

Стерилизация
През 30-те се заражда идеята, че психично болните изсмукват твърде много пари от бюджета. Защо точно те? Сърдечно болните са повече и също струват скъпо на бюджета. Да, но те могат да бъдат контролирани, поради което не се налага въдворяването и отнемането на правата им.
Немските лекари, които по това време силно се увличат от негативна евгеника /там целта е да се прекрати възпроизводството на хора с генетични дефекти/, предлагат проект за насилствена стерилизация на непълноценните. Хитлер идвайки на власт, го приема.
1933 - закон за стерилизацията на "баластните същества" (ballastexistenzen- Кранц). Практикува се 1934 - 37г. На насилствена стерилизация се подлагат лица със следните заболявания: вродено слабоумие, шизофрения, циклофрения, наследствена епилепсия, хорея на Хънтингтон, наследствена слепота и глухота, тежки наследствени недъзи. Освен това: деца родени от чернокож баща и възрастни престъпници-рецидивисти.
За една година /1934-35/ са стерилизирани 56 000 човека, 3000 умират по време на операцията, а за цялото време са стерилизирани около 400 000 човека. Интересно, но програми за "стерилизация на непълноценните" по това време има и в нормални страни - Дания, Швеция, Норвегия, САЩ.
Експериментира се със следните техники /хронологично/:
Преди 41-ва - инжектиране на йод и сребърен нитрат венозно
1941 - д-р Шуман - лъчева стерилизация /рентген/ - при жените слабо ефективно, при мъжете - висока смъртност /което не е желателно/
1943 - Ферингер - стерилизация с екстракт от каладиум - за мъже - много ефективно, но растението вирее в Бразилия и през войната трудно го доставят
1943 - д-р Лукас - стерилизация на мъже - проста хир. операция /каква?/
1944 - д-р Клауберг - стерилизация на жени - убождане на шийката на матката с нестерилна игла - просто и ефективно


Плакат от това време. 
Текстът тревожи: "60 000 марки струва на хората от общността този психично болен /букв. "с генетично заболяване"/ за целия си живот. Сънароднико, това са твоите пари."

петък, 8 ноември 2013 г.

Толерантност

1. На един човек в червата, се събрали глистите на конгрес. Първа взела думата Аскаридата. Тя отбелязала, че прогресът не стои на място, въпреки, че на някои това хич не им харесва. "Отдавна отминаха времената, подчертала тя, когато са ни унищожавали жестоко и безчовечно. Трябва решително и окончателно да се спре дискриминацията на глистите в организма. Процесите на глобализация ни налагат едно ново мислене, на основата на толерантността и приемането на другия." Всички възторжено аплодирали, а Описторхите даже скандирали за равни права с чернодробните клетки.
2. След това, думата взела Говеждата тения. Тя обърнала внимание на някои исторически аспекти. "Имаше едно златно време - казала тенията, когато хората не ни познаваха и проблемът с правата ни не съществуваше. После дойде мрачното Средновековие, откриха микроскопа и започнаха вероломно да ни унищожават. Социумът обаче, се развива и в днешно време, вече никой не би се усъмнил в правото ни на храна и самоопределяне. Вече никой не би посмял да потиска глистната общност с медикаменти! Аз ви призовавам, с всички сили да изкореняваме глистофобията, и да се борим за равнопоставеност с всеки човешки орган." Тази искрена и дълбокопреживяна реч, развълнувала делегатите.
3. Реформаторският блок на протозоите даже внесъл предложение, да се обяви имунната система за антидемократична, а човешките организми не притежаващи глисти, за изостанали и реакционни. Това предложение било единодушно подкрепено от участниците. Тенията, заедно с описторхите лобирали, да се определи глистна квота при кръвоснабдяването и за равни права с главния мозък.
4. След това, взел думата Чернодробният метил. Той изтъкнал, че шовинизмът по отношение на глистите е съвършено недопустим, тъй като нарушава консенсуса в организма и води до непредсказуеми последствия. Метилът предложил поправка в закона, забраняваща неполиткоректни /в оригинал: "глистонекоректни"/ изказвания. "Отсега-нататък, казал той, вместо "глист", следва да се употребява "мобилен човешки орган", а вместо "паразит" - "симбиотик от втори род". Идеята за глистокоректност, била приета с нестихващи аплодисменти.
5. Изведнъж обаче, делегатите почувствали, че става необичайно студено. Започнал да намалява и кислородът. Президиумът веднага излязал с гневна декларация, срещу такова въпиющо нарушение на глистните права. Човекът, в чието тяло се провеждал конгресът, не издържал на паразитната инвазия и умрял. Малко след това, издъхнали и делегатите.
6. Извод: отде да знам?

по iov75.livejournal.com/2721321.html

четвъртък, 7 ноември 2013 г.

Лейтенант Спартакус

1. BBC News разказват интересна история. Уилям Потс, който преди 30 години отвлича самолет с 56 пътници и ги приземява в Куба, на 6-ти т.м. е бил репатриран, а на летището в Майами естествено, тутакси се е видял с белезници. Разширявайки търсенията си зад телеграфния стил, научаваме следното.
2. През 1982 г. Потс членувал в "Черните пантери" - марксистко-маоистка, а по същество - терористична организация, бореща се за правата на черните, потъпкани от белите капиталисти-експлуататори. Когато омразата на Потс към несправедливото американско общество станала нетърпима /1984г./, той отвлича самолет и каца в Куба. В това прекрасно време, пътниците не се събували и разпасвали по летищата и пичът си внесъл пистолет на борда, с който заплашил пилотите. И което съвсем ме довърши - представил се като "лейтенант Спартакус".
3. Във фантазиите си, клетият цветнокож очаквал кубинците да го обучат на бойни изкуства /салса?/ и да го десантират обратно с революционно поръчение да вдигне поробения американски народ на въстание и след победата, да стане евентуално втори Че Гевара.
4. Кубинците обаче, на които явно към момента им било писнало да приемат с хляб-сол и да даряват пешкир на всеки откачен терорист по света, го насочили директно към местния затвор, за срок от 15 години. По този начин, Потс се озовал в килията сред недружелюбно настроени местни бандити, знаейки на испански само "Но пасаран", което едва ли качвало популярността му.
5. Излежал си присъдата, излязъл на свобода, оженил се за кубинка, получил жилище в покрайнините на Хавана, родили му се две дъщери. Потапяйки се в ежедневието на победилия социализъм, Потс почувствал странни промени в организма си. Особено когато поотрасналите му дъщери заминали да учат в Щатите.
6. "Погледнете само, казвал той - две поколения кубинци са пожертвали всичко и въпреки това, ние не можем да дадем на децата си добър обяд, нито да нахраним старците си. И това, след 50 години революция!"
7. Потс опитал да преговаря с американските власти, да му приспаднат петнайсетте години, защото там го чака присъда от 20 г. до доживотна за въздушно пиратство /няма давност/. Американците явно са казали нещо като "Уау!", защото, от мъка, Потс приел исляма, спартакът му ниеден, след което - виж т.1.

* Потс на летището в Майами. Снимката е от сайта на BBC News

сряда, 6 ноември 2013 г.

Американски психари

1. За Коледата на 1964 г. Лари Канкъл получил подарък от майка си - кожени панталони. Поносил ги, но открил, че в студа те се вкочанясват /зиме в Минесота е клинч/. На следващата Коледа ги опаковал красиво и ги пратил на шурея си Рой Колет. После Колет му ги върнал обратно и така, подаръкът започнал да курсира между двамата, превръщайки се във весела новогодишна шега.
2. След това, на всяка Коледа, пичовете си правели да им е още по-весело:
- Колет сгънал панталоните, напъхал ги в тръбичка с диаметър 2.5 см, дълга един метър и ги дарил отново на Канкъл.
- Последният не се дал - върнал му ги в 17 сантиметров куб, омотан с тел
- После си ги получил обратно в 60 сантиметров сандък с камъни, обшит със стоманени ленти
- Канкъл запоил подаръка в буркан от кафе, който запечатал в 23 литров контейнер с цимент и го укрепил с арматура
- По-нататък, Колет опаковал панталонките в прозоречен стъклопакет с 20 годишна гаранция
- Канкъл му ги върнал в стокилограмов хендмейд пепелник, направен от 20 сантиметрова стоманена тръба
- Колет му ги дарил заварени в 270 килограмов сейф, на червени и зелени райета
- Канкъл му ги пратил в жабката на еднотонен Gremlin, модел 1974г., пресован в куб със страна 1 метър
- Колет сложил панталонките в гума с диаметър два метра и ширина 60см, която запълнил с три тона цимент
- Канкъл ги скрил в една от 15 еднакви туби пълни с цимент, които сложил в петметров катер, залян с цимент и тежащ 6 тона
- Колет пъхнал панталона в 4-тонно кубче на Рубик от цимент, обшито с 5 куб. м дъски
- Канкъл го сложил в стационарен вагон, пълен със 170 стоманени генератора, заварени един за друг
- Колет му го върнал в бетонобъркачка, доставена с влекач и кран.
3. През 1989 Колет планирал да запечата панталона в 5 тона стъкло и да го остави в двора на Канкъл. "Щеше да е страхотен номер", споделил той. Контейнерът обаче, не издържал и разтопеното стъкло овъглило панталоните. Сега те са в урна на камината на Канкъл.
4. Аз пък, през зимата на 89-та си веех панталона пред Ал. Невски и виках "Койнескачаечервен". Това дали беше по-смислено?

Оригиналът


понеделник, 4 ноември 2013 г.

Музикална загадка

1. "Бога ми", както се казваше в старите американски преводи, в рейс 74 видях една бабка със слушалки в ушите. Веднага ме загриза: какво би могла да слуша? Ами нека пресметнем. Приех, че е на 70 години, /защото съм добър, иначе удряше 77/. Възрастта, в която се формира що годе музикален вкус я слагаме 20. Бабата е била на двайсет през 1943 г. Пишем в Гугъл "top hits 1943". Излиза следното:
Бинг Кросби, Глен Милър /охо!/, Хари Джеймс, Фред Астер, Франк Синатра, Бени Гудмън /охо!/. Евала, бабке, качествени неща слушаш, няма ищар-мищар тука. 
2. И все пак, методът работи при някои допускания: да не слуша радио, да не слуша класика /тя нали вечна/, след двайстата си година, вкусът и да не е претърпявал фатални промени /примерно, от Синатра към Лили Иванова/
3. Методът ми има някои недостатъци, но хайде, предложете друг, де.

* на сн.: от прозореца на авт. 74

неделя, 27 октомври 2013 г.

Гръцко импровизо

Септемврийско Вурвуру. Влязох само до кръста - бързах, а тази скала ме привличаше

Спокойствие с лозови листа


Атон - оригиналът. Висок е 2033 м, апропо.

Атон сутрин


Атон вечер

Лагуната. Вляво - детски морски мини нанизани на специален Бикфордов шнур

В търсене на нови заливи, нахлухме в някъв къмпинг. Вляво е кръчмата му. Вдясно - типична морска река - устието е засипано и тя тече назад. Сега е замряла и чака

Малко по-надолу в късния следобед. Изгря светило N. 2


Гръцките кошери са странни. Разноцветни, да не се объркват пчелите като се прибират по тъмно


Спирам, но край няма.


събота, 26 октомври 2013 г.

Неврозата на Арънсън

1. През 2007 Скот Арънсън /р. 1981/, талантлив преподавател по квантова механика в Мass. Тech. Inst., съди японската фирма Рикох, защото разпознал части от своя лекция в техен рекламен клип. Рикохците се оправдават засрамено, но делото отива към лошо и за да не го загубят, те се уговарят с Арънсън да дарят крупни суми на две учебни заведения, по негов избор.
2. Клипът е следният. Модно ревю. Два модела, брюнетка и блондинка си говорят в гримьорната.
Брюнетката: "Но ако квантовата механика не е физика в общия смисъл, ако тя не се занимава с материя, енергия или вълни - тогава с какво се занимава?"
Блондинката: "Виж, от моя гледна точка, тя се занимава с информация, вероятност и наблюдаемост и как те се съотнасят помежду си."
Брюнетката: "Това е интересно!"
Появява се снимка на принтер Рикох и финален надпис: "Един по-интелигентен модел."
Злополучната реклама може да се види тук: http://www.youtube.com/watch?v=saWCyZupO4U
3. Но Арънсън ме плени не точно с това. В блога си, той описва много интересен невротичен ритуал:
"Когато гледам трилър и идва една от онези напрегнати сцени, в които героят разбира, че всичко, в което е вярвал досега е било лъжа, в такъв момент, аз си казвам наум доказателството на теоремата на Карп-Липтън. Това винаги ме успокоява. Даже, ако цялата вселена е нечия зла шега, все едно е вярно, че от NPcP/poly следва колапс на полиномиалната йерархия и аз мога точно да ви обясня защо. Все едно ще е невъзможно да се разбие псевдослучайната функция на Голдрайх-Голдвасер-Михали, без да се разбие алгоритъмът на псевдослучайните числа, на които тя се базира."
4. Не му е лесно на момчето.

* на сн.: Скот Арънсън в аула 272, но в MTI

петък, 25 октомври 2013 г.

Земя - джаз. Странна връзка

1. Като слушам спора за "лайно си давам, земята родна - не!" /ямб?/ и се сещам за следната история. В Англия, в началото на трийсетте /XX в./ имало много голям интерес към джаза. Музикантският профсъюз обаче, успял да прокара в Министерството на труда забрана за американските джазмени да работят на Острова, без специален лиценз. Той се издавал много трудно и без никаква искреност в желанията.
2. Забраната действала 22 години /до 1957/ и позволила на местните свирачи необезпокоявани да се вихрят из кръчми и клубове. В резултат, днешната английска джазова сцена е майка плаче, грамофон свири. Няколко гении /да кажем, Джон Сърман/ се състезават с Джейми Калъм и легион подобни, Джос Стоун се нарича "джазова певица", а най-великият им джазмен е Джордж Шиъринг /1919-2011/. Който бе блестящ, но в никакъв случай не гениален и освен това, се изявяваше основно в Щатите. Апропо, описан е в "По пътя" на Керуак.
3. Както виждаме, тази история няма връзка със земята, която чужденците щели да изкупят, а ние, аборигените да заживеем на наколни жилища в района на Тюленово, не. За музика става дума.

* на сн.: земя в района на с. Смолско

четвъртък, 24 октомври 2013 г.

неделя, 20 октомври 2013 г.

Апартаментът

1. Нали като правиш ремонт и се пренасяш, използваш да изхвърлиш някои неща, които в друго време не смееш - свива ти се сърцето. Табуретка от баба ти, енигматични детайли от стар лампион, кичозен самовар, намерил покой в забутан шкаф, други вещи-спомени, прибрани в пристъп на вехтошарски драйв.
2. И така - двайсетина пъти до кофите. А там кипи живот - различни екипи цигани ме гледат въпросително, някои ми искат прогнозни данни за количеството на боклука ми, други желаят да си дружим и т.н. При поредния рейд, най-харизматичният от тях - Боби, ме сломява и след кратък контакт, за 30 кинта се навивам да дойде и да отнесе всичко, което му предложа.
3. Насочвам го към Роси, сумата веднага пада на 25 и операцията започва. От ужас, тя първоначално загубва ключа си, после го намира; после матовият харизмат и споделя, че съм се бил уговорил и за мазето, което не е възможно, защото не знам, че имаме мазе и ангажиментът отпада; после блокират асансьора.
4. Слизам долу и виждам, че пред входа има паркирани две каруци и доста цигани. Припламва ми надежда, че този бенефис някак си, не е свързан с мен и с моя ремонт. За всеки случай си придавам вид на случайно минаващ през София датски турист, но пичовете безпогрешно ме разпознават. Усмихват ми се приятелски, един ме нарича "деде" /за "бате" вече не мечтая, но поне "чиче" можеше!/, имат уточняващи въпроси. Малко съм уплашен от тази популярност и с метален тон ги пренасочвам към "госпожата". Матерналистичният ход ги успокоява и те се откопчват от мен.
5. Изфирясвам с колата към старата бърлога, подобно мимоза пудика. Ентропията намалява.

* на сн.: когото виждате, той е /в Трън/

събота, 19 октомври 2013 г.

Фрагментини от окт.

1. Четох някъде, че в Япония, в кръчмите не било прието да оставяш бакшиш. Не само това, ами и се обиждал адски келнерът, ако му дадеш. Приемал го като намек, че не си доволен от него и искаш да си доплатиш, за да те обслужи още по-добре. Тия хора, как обръщат логиката! Извратеняци са, явно. Нали бакшишът означава, че неочаквано за всички, си обслужен добре. Толкова си изненадан, че добавяш още пари, само и само да не ти направят някой номер в последния момент.
2. През 1953 Чърчил получава Нобелова награда. Когато му позвънили да го информират, той казал: "Надявам се не за мир?"
Не за мир, "за високо майсторство на произведения от исторически и биографичен характер и за блестящо ораторско изкуство", както е дефинирано в решението.
3. Марк Захаров, важен руски режисьор за юбилея си: "осемдесет години е възраст, в която се замисляш - някой, поради неизвестни причини ти е продължил живота. Трябва да се разбере защо."
4. От интервю с професор Георги Фотев /2008/:
"...Разказвал съм вече този епизод, ще го спомена и сега. Става дума за деня, в който бе обявена кончината на Сталин. Помня, че биха даже камбаните за него. В училище една от учителките, която много ме обичаше, обяви точно така: ученици, починал е Бащата на всички ви... Помня, че едно дете някъде от първите редове се провикна: е, не е моят баща, той е жив и ме доведе до училище сутринта. И започна да се смее. Смехът му зарази останалите. След малко целият ни клас хихикаше вече. Учителката, която беше много мила и добра, започна да ни умолява да спрем. А аз изпитвах голяма жалост към нейния объркан и умолителен вид..."
5. Две млади, гъвкави риби срещат две възрастни. Рибабичките питат: Госпожици, как е водата там откъдето идвате, да не е много студена?
Младите риби отминават без да отговорят. След малко едната казва: "Какво питаха тия бе, какво е това вода?"

* на сн.: нечия кариера

сряда, 16 октомври 2013 г.

Хран. добавки - сеанси на черна магия с пълното и разобличаване

1. Това, че не съм завършил медицина с отличие и благодарствено писмо от Президента /тогава генерален секретар на БКП/, не дава право на никого да ръси медикоидеални глупости в мое присъствие. Попадам на реклама за хранителна добавка: "пречиства черния дроб от всякакви токсини", "пречиства и възстановява клетките на черния дроб". Аре да видим.
2. Измамата при добавките е поне двойна:
- тъй като не са дефинирани като лекарства, не е необходимо да се провеждат клинични изследвания за ефективност и безопасност. Вместо това, виждаме крайно интересен подход: питате дали са ефективни? Сега ще ви покажем лелички, които са убедени, че са ефективни. Ако много ни досаждате, ще накараме тези лелички да доведат още лелички, които също мислят, че добавката е ефективна. Това си е метаанализ, брато!
- могат да ги рекламират свободно по медиите, което е забранено за лекарствата. Трикът е, да не споменават, че са добавки, за да си мислят хората, че се лекуват. А както знаем, по-възрастните и обладаните от някоя здравословна концепция или мултилевъл-зомбитата, си умират, боклуците, които употребяват, да са им на растителна основа.
3. И така: ще си чистим дроба. Който не е учил анатомия, да му светна: всичко, което изядем не отива в циркулиращия кръвоток, а първоначално, по вратната вена попада в черния дроб. А там дебне най-върховитият, измислен някога от природата филтър - хепатоцитите /специализирани ч. дробни клетки/. Те са създадени именно за това - да чистят кръвта от токсините. Освен това, се възстановяват много бързо - малко са клетките в организма ни, които регенерират така бързо и качествено.
4. При здрав черен дроб, хепатоцитите се справят с добавките отлично, разграждайки ги по общоприетия начин, стига някой да не си е купил хранителна добавка с тежки метали /жална му майка тогава/. Така че, нека не се опитваме да вършим работата на хепатоцитите, няма да стане.

* на сн.: приличат на хепатоцити под микроскоп, но всъщност са странни същества на гръцкия бряг

неделя, 13 октомври 2013 г.

Кобилкина killing me softly

1. Като влязохме в някакъв магазин с Роси и аз останах пред един голям телевизор да гледам, докато тя се плъзгаше по артикулите. И какво гледам - първо хикс-фактор - един пее лошо и две мацки танцуват лошо. После внезапно - ужасен ужас - една жена се показа и взе да говори на странен език. В амок ли съм? - разбирам какво казва, а не мога да схвана на какъв език е. Аха, появи се и надпис - някаква Кобилкина- рускинче! - на ужасяющ български, в едно студио, те я питат и тя компетентно генерира страшни глупости.
2. Баааси, това ли гледат и слушат хората, бе? Че то тогава няма надежда никаква. Кобилкина каза, че хората са като магнити - излъчват вълни, но докато магнитът излъчвал еднопосочно, хората го правели многопосочно. Леле майко.
3. Стоя си обаче - един очарован фен на Захер-Мазох, е къде да отида - чакам Роси. И какво дочаках? След първите няколко въпроса, органично превключиха към секса. Но не да го правят по естествения начин в ефир, а чрез въпроси към Кобилкина. Ама наистина, какво интервю ще е това, ако липсва онанистичен компонент. Кобилкина да не ти е Кант, че да я питат за нравствения императив, не, тя давала интересни сексуални съвети и съответно я попитаха дали ги прилага и на себе си.
4. Не дочаках да им отговори, защото, ако пак кажеше нещо за магнити, щях да се хвърля в реката /наблизо има някаква река/. А тя това щеше да каже, сигурен съм. Уби ме нежно тая девойка.

* на сн.: Непреходни и непредадени ценности на касата

събота, 12 октомври 2013 г.

Думи за мечка

1. Всички знаят /който не знае, сега ще научи/, че названието на мечката, във всички култури е табуирано и вместо него се използва някакъв евфемизъм. Причини: митологични. Мечката е най-опасният звяр в Северното полукълбо и ако я назовеш по име, може да те чуе и да дойде на гости. В повечето култури се счита, че мечката разбира човешки език, съответно трябва да се внимава, ако например се скараш с жена си и я обидиш на мечка, да не дойде гореспоменатата да ти прави семейна терапия.
2. Попаднах на крайно интересна студия от Ървин Холоуел в American Anthropologist от 1926 г. със заглавие "Мечешки ритуали в Северното полукълбо"Изследователят групира думичките за мечка по следния начин:
а) описателни парафрази на реални или въображаеми характеристики на мечето /"Късоопашатия", "Черната лапа"/
б) метафорични изрази /"Стареца облечен в козина"/
в) термини по подобие
В много от случаите, мечето се назовава различно в бита, по време на лов и когато звярът е вече убит.
3. Ето ги названията, както са в текста: 
Той, Братовчеда, Дядото, Бабата, Черната стъпка, Късоопашатия, Великата стъпка, Нервния човек, Кавгаджията, Дъртото прасе, Котката, Коткоподобното създание, Животното, Стареца, Стареца облечен в козина, Сина на вожда, Старшия брат, Четирикракия човек, Великата баба, Влажната уста, Собственика на земята, Скъпото малко божество, обитаващо планината, Любимия чичо, Господина, Многоуважаемия, Горската ябълка, Ядящия мед, Златния приятел от блатото и гората, Гордостта на гората, Широката стъпка, Големия косматко, Малкия чичо, Знаещия къде е медът /медведь/. 
4. Както виждаме - голямо подмазване пада, явно шубето е значимо.

* на сн.: Дружелюбно гризли с децата на излет

четвъртък, 10 октомври 2013 г.

Комуникация и нарцисизъм

1. Прочетох интересно обяснение за възникването на нарцисизма. Човек говорел средно със скорост 100-160 думи в минута, а мислел с 600-800 думи в минута. Представяме си ситуация с двама говорещи: докато единият фъфли с някакви си 100 думи в минута, слушащият го, с неговите 800, отдавна вече е уловил схемата, прогнозирал е /понякога обезпокоително точно - избирайте си приятелите/ какво ще каже оня по-нататък, съставил си е спектър от възможни отговори, преценил е последствията от тях, готов е с подходящата реплика и докато чака, за да не губи време, е минал на фоново слушане, мислейки си за нещо свое. А оня още бърбори - "виж сега", "дефакто", "в смисъл".... изяснява, копелето. Как в този случай да не получиш усещане за величие? Успокояващото е, че в усреднена ситуация, ролите се редуват - като му дойде редът и слушащия ще стане бърз и яростен, а говорещият - ще банализира.
2. Оттук вече може да не четете. А как точно измериха скоростта на мисълта? Вътрешният език е сложна амалгама от думи и образи, затова, предлагам нова единица за измерване - "мислун" (1 мислун =  100 думообраза/мин). Така че, нека сме коректни: човек говори със скорост 1 до 1.6 мислуна, а мисли с 6 - 8 мислуна. Приключвам с глупостите.
3. Някои твърдят /след лека концептуализация/, че мисълта е най-бързият акт във Вселената. Ако пак поискам доказателства, ще кажат: "Представи си мъглявината "Конска глава" в Орион. - Добре, представих си я. - Там ли си? - В известен смисъл, да. - Такаа, тя е отдалечена от теб на 1500 светлинни години. Нали бързичко пристигна?" Спорно е, но идеята е добра.
4. Ф. Достоевски, от любимата ми "Грозна история" /"Скверный анекдот"/: "Известно е, че цели сюжети минават понякога в главата ни мигновено, като някакви усещания, без превод на човешки език, още повече на литературен. Но ние ще се постараем да преведем всички тези усещания на героя ни и да представим на читателя поне същността им, така да се каже, най-необходимото и правдоподобното в тях. Защото, много от усещанията ни, преведени на обикновен език, ще ни се сторят съвършено неправдоподобни. Ето защо, те никога не се и появяват на бял свят, а ги има всеки."

* на сн.: flow по Чиксентмихали