X-Men

Като всяко ново откритие, в началото му се възлагат големи надежди /а!-у!-уау!-бау! - открихме нов начин - само плюсове, никакви минуси! - излекуваме, спасяваме, съживяваме!/ и след време се оказва, че отново са открили един голям, възможно силно засенчваш трезвата мисъл, полов член. Така и с радиацията. Тук съм подбрал малко полезни за бита радиоактивни продукти използвани по различно време през 20 век.

1. Радиоактивен шоколад. Произвеждал се е в Германия от Burk & Braun от 1931 до 1936 г. Рекламирали са го като шоколад, който подмладява.

2. Също за младост - хранителна добавка "Радитор" /тройнодистилирана вода, с добавени два изотопа на радий - 226 и 228. Произвеждано от 1918 до 1928, викали му "Вечно щастие". Лекувало е рак, психични заболявания и е усилвало сексуалната енергия при мъжете.

3. Паста за зъби с радий.

Произвежда се в Германия в годините 1945 - 1951 г. Рекламират я така: "радиоактивното излъчване усилва защитата на венците и зъбите, зарежда клетките с нова жизнена енергия, нежно полира емайла, придава на зъбите блясък и белота".

4. Таблетки с радий 

/Щатите, 1920г./. Помагат при грип, настинка, безапетитие, "възвръщат всички телесни функции към нормата".

5. Радиоактивни супозитории за мъже

Разтвор на радий в кокосово масло. Хвалят го много, цитирам в оригинал, защото е поезия: 

"if you have begun to lose your charm, your personality, your normal manly vigor - certainly you want to stage a “comeback.” The man who has lost these precious attributes of youth knows how to appreciate their value. He realizes that happiness depends on his ability to perform the duties of a REAL MAN. Sweet, glorious pleasures of life".  

В риъл мен те превръща радия, копеле!

6. Вода за офиса.

/Щатите, произвеждана 1925 - 27 г./ Вътре има цедка в която се слага радиоактивно вещество /радон/, за обогатяване на водата с радий. "Неоценима за поддържане на здравето".

Домашен реактор

1. В градчето Голф Менър, на 25 мили от Детройт, живеело любознателно момченце на име Дейвид Хан, а след като му подарили детска енциклопедия по химия, станало свръхлюбознателно. Следват обичайните детски увлечения - синтезирал нитроглицерин, който избухнал в мазето и майка му го накарала да се разкара оттам.

2. Тогава, за да не го закачат, а и за по-голяма безопасност, Дейвид се преместил в бараката на двора и променил концепцията – решил да построи домашен атомен реактор. В началото на 90-те, в Щатите не било лесно да получиш информация за ядрени технологии. Нуклеарният тинейджър засипал с писма фирми и организации, представяйки се за учител по физика. Чичковците явно се умилявали и му изпращали подробни обяснения по темата. Например, Доналд Ърб, шеф на лаборатория в Комисията по ядрен контрол /NRC/ му дал ценни съвети как да получи радиоактивни изотопи, за да ги бомбардира с неутрони и да задейства ядрена реакция. Друг интелектуалец, му казал какъв да му е източникът на неутрони и т.н. Скоро любознателният тинейджър бил напълно наясно с технологиите и знаел какво да напазарува, за да получи радиоактивен материал.

3. Като начало, той поръчал в някаква фирма 100 повредени димни детектора /всеки по 1 долар/, уж за опити в училище. От тях настъргал Америций-241, завил го в алуминиево фолио, направил дупчица и го сложил в оловна тръба. Така получил простичко неутронно оръдие – алфа лъчите от Америция отчеквали неутрони от алуминия. След това, трябвало да намери вещество, което да бомбардира с неутроните и Хан решил това да е Торий-232. Той пък, бил съвсем достъпен, стига да знаеш къде да го търсиш - в чорапчетата на газовите фенери. Наложило се да поръча 1000 фенера, да изгори чорапчетата им и да смеси пепелта с литий от обикновени батерийки. Така получил Торий, 170 пъти по-чист от стандартите на NRC. Дотук всичко вървяло чудесно.

Сега вече, използвайки неутронната си тръба, можел да получи Уран-233, т.е. нормално реакторно гориво и да стартира верижна ядрена реакция.

4. Оказало се, че неутронния поток от Америция бил твърде бърз и Дейвид го заменил с радий, /имало го предостатъчно във фосфоресцента от часовникарските заводи през 30-те/. Пак разходи - много, стари часовници. За да се финансира, Дейвид зарязал училището и започнал работа. Купил часовниците, остъргал цифрите и стрелките, и номерът станал.

5. После, по съвет на специалист от NRC, намерил и източник на неутрони - парче берилий, краднато от училищната лаборатория. Конструкцията била готова и Дейвид започнал да обстрелва някаква гривна на майка си. За да забави неутроните, сложил филтър - пудра, но не станало нищо. След още опити, той открил правилното вещество /не казват какво, вероятно – графит/ и реакцията тръгнала.

6. Потопен в увлекателните си експерименти, Дейвид се сетил да измери радиоактивността наоколо, ей така, за купона и с учудване установил, че фонът превишавал допустимия 1000 пъти. Станало му неприятно и той решил временно да спре. Разглобил реактора и част скрил вкъщи, а консумативите - в багажника на колата си.

7. На 31 август 1994, крадец-несретник се опитал да свие резервната гума от Понтиака на Дейвид и като видял контейнерчета със знак за радиоактивност, ужасен се изнесъл на пределна скорост. Съседите обаче, услужливо се обадили в полицията. Посрещнал я Дейвид, който казал, че няма проблем. Полицаите обаче, се усъмнили, претърсили колата и работата станала дебела.

8. Дошли хора в наметала и противогази и изнесли всичко заразено – 45 контейнера, да го закопаят в пустинята. Дейвид бил задържан, но скоро го пуснали. Той казал, че просто искал да получи още една скаутска значка „атомна енергетика”. През 2007, Хан е арестуван за кражба на 16 димни детектора /очевидно, пак Америций/, след което се отправил към дранголника. После, съдбата му е неизвестна за мен.

* на снимката: Дейвид Хан. Лицето му е в рани, поради честия досег с радиоактивни материали.