За книгите

1. В “Пейзаж рисуван с чай” Павич смята, че книгата, ако чакаш от нея чудо, трябва да се чете два пъти: един път в младостта, когато си по-млад от героите и втори път, когато си на възраст и героите са по-млади от теб
2. Хемингуей пренаписвал финала на “Сбогом на оръжията” 47 пъти (когато умира любимата на главния герой), за да опише онова състояние на емоционална празнота (“емоционално изтръпване”), когато нямаш ресурс да изпиташ дори скръб
3. Юрий Олеша /1899-1960/ писател, считан за майстор на метафорите (“Пих вода от емайлирано синьо канче на бели петна, напомнящо разбира се, синя крава”). Генис пише: “метафорите му бяха толкова красиви, че повествованието постоянно се разпадаше на отделни фрази обрамчващи тези перли
4. Според Набоков, най-важното умение на писателя е умението да вкара в текста сравнение, предизвикващо магическо преобразяване. Например у Гогол: когато Плюшкин предлага на Чичиков ликьор от бутилка, сякаш облечена в дреха от прах

* Това не е гара

Сляпост

Някакъв човек като станал на 60 и близките му казали, че ще му съобщят нещо важно. “Че ще умра сигурно, но това го знам и без вас”, казал той.
“Не би било зле, но не е това, отговорили те - друго е. Искаме да ти съобщим, че при раждането ти ослепя и досега си напълно сляп. Като Стиви Уондър си, но не пееш толкова често”.
- Глупости, аз ходя по улиците, женен съм, имам деца, имам си приятели, ходя и на работа - парирал той
- От нещата, които спомена, е вярно единствено първото - да, ходиш самостоятелно, защото от малък те обучиха да не използваш бастунчето и да се ориентираш перфектно по звук, мирис и допир, но останалото, което изброи не е вярно - то е изключително вътре в мозъка ти.
- Халюцинации ли? - попитал той
- Не, по-скоро богато въображение - казали те.
- Но аз карам и кола! - възкликнал той - и това ли си въобразявам?
- Тука вече ни хвана - казали те - наистина караш и ние всеки път се чудим как не блъсна някого досега.

фото: Корнел Капа

Апории

1. Прочетох интересен съвет как да постигнем светлинна скорост в домашни условия, напомни ми Зеноновите апории. Ето как: взимаме една отворена ножица и бързо я затваряме. Скоростта на затварянето в горната част на остриетата е най-малка, а колкото сме по-близо до винта, толкова по голяма става. Ако я измерим безкрайно близо до винта, скоростта ще е безкрайно голяма, т.е. 300 000 км/ч. (но не повече). От друга страна, ако следваме зеноновата логика (напр. Ахил и к-ката или стрелата на Херакъл) - ние никога няма да можем да затворим ножицата, което ме натъжава, естествено
2. Друга тъжна случка. В подлеза минах край тъмна витрина на магазин за дрехи - беше затворен, защото е неделя. Вгледах се в манекенките вътре и внезапно забелязах, че една от тях леко помръдна, и разбрах, че това е жива жена гримирана и облечена като манекенка. Стана ми неудобно да я гледам повече и отминах. Защо го правят? Дали ще я освободят в понеделник сутринта или изобщо някога?

Японска реклама

 Рекламират някакви вкусни неща, но тъй като текстът е махнат, всеки сам.

Фр. 9

1. Понякога като ми се появят неприятни мисли, започвам да ходя под лек наклон, естествено наляво. Друг път - когато имам леки мисли, се накланям надясно. Има разбира се и един тънък конец, който минава централно /сагитално/ и който ме задържа в средата
2. Откривам два вида хора: едните се лутат мъчително в рефлексиите си, а другите пребивават в нормалното митологично съзнание, където се опитват да управляват личните си магии чрез рисунки по кожата, безглутенов свят, алкохолни експерименти и др., но и те се измъчват доста
3. На един човек му се наложило временно да се грижи за Райската градина, защото на ангела-градинар внезапно му изникнал ангажимент. И този човек после се оплаквал в интервю: “Да поддържаш Градината изобщо не е толкова трудно. Неприятното е, че трябваше едновременно да се грижа и за Адската градина (за което те премълчаха). Наричаха я “Фабрика за сбъднати мечти” и твърдяха, че това било някак свързано със световната хармония"

* ил.: Фернандо Ботеро

Размисли на дакел

Е добре, най-после получих малко свинско от консерва, вместо отвратителните барабонки "със специално селектирани и балансирани съставки за малки кучета". Сега ще се чувстват адски горди, ще се държат като императори и ще ми измислят идиотски имена - "Донерветер", "Доминатрикс", "Домкрат", "Санто Доминго" (и даже особено обидното "Лайномет") вместо както съм по паспорт - Доминик. Пак ще чувам господарското: "Млъкни, стига ла на вратата!". Те така и не разбраха, че стълбите - един от малкото немаркирани от мен обекти си остават особено опасен район и често там се случват ужасни нарушения, за които те и не подозират. Както би казал Виан: “нарушават се акустическите правила на общината”. Но те не са толкова начетени, а и не са особено умни.

* ил.: Ришард Кажа, полски художник

Майлс Дейвис като художник

                                         

Фрагменти 8

1. Има филми, дето като излезеш от салона и погледнеш наоколо - виждаш, че филмът продължава и навън. По същия начин се разминават с теб, по същия начин звучат глухите интонации на минувачите, улиците - и те филмово осветени. Веднъж даже ми се стори, че чувам репетиращ оркестър на площада. И съм почти сигурен, че качественият филм започва да режисира ситуацията около себе си, поне за известно време, докато пошлата функционалност на битието върне всичко на мястото му

2. Колко е различно: ако направиш на непозната жена съвсем прост комплимент през деня, примерно: “Каква красива чанта имате, винаги съм си мечтал за такава” със сигурност ще и стане приятно. Но ако и кажеш същото нещо по тъмно, ще се уплаши и ще го приеме като сексуална заплаха. Особено ако си облякъл красивия си бежов шлифер.

Games people play

Xeltarious Mandelinus - дизайнер на компютърни игри, показва как биха изглеждали римските войници днес, ако Римската империя не се беше разпаднала.

Авторът