Показват се публикациите с етикет Бургас. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Бургас. Показване на всички публикации

неделя, 2 октомври 2016 г.

Дизи - президент!

1. Някъде четох, че през 1964-та, джаз - легендата Дизи Гилеспи се кандидатирал за президент на Щатите от независимите. В случай на победа, той планирал да прекръсти Белия дом на "Блусарски дом" /Blues House/. Съгласно намеренията му, Дюк Елингтън щял да е Държавен секретар, Майлс Дейвис - шеф на ЦРУ, а Библиотеката на Конгреса щял да възглави Рей Чарлс. Останалите членове са: барабанистът Макс Роуч - МВР, Чарли Мингъс /бас/ - секретар по въпросите на мира, Луис Армстронг - министър на земеделието, Мери Лу Уилямс /вокал/ - посланичка във Ватикана, а Телониъс Мънк /пиано/ - пътуващ посланик. Не станало, защото на изборите победил Линдън Джонсън от републиканците.
2. Като бях в Бургас сега /и то с летни дрехи, а там - студ!/ и с едни колеги от Геодезията правехме маркшайдерски снимки по триангулачни точки, т.е. измервахме наклона на улиците, с лазерен теодолит, като разбира се, въвеждахме корекциите в радиани - ръчно /ха-ха!/ и видях плакат за концерт на Миле Китич. Самият Миле беше облечен като образцов джазмен от късния кул, а всъщност, знам, че е сръбски фолк-певец и едва ли е сменял жанра през последните петдесет години /оттогава съм го чувал/. Това е неприятно - ще отидат млади джаз-фенове на концерта, подведени от екстериора му, а той като им запее "Чаши ломим..." или подобен сърбеж, няма да им стане хич добре. А може и да им стане, какво пък, жива музика, туй-онуй.

* Рис.: Дизи Гилеспи, by Kevin Geary

понеделник, 19 май 2014 г.

Поетизъм

1. Имам един много готин приятел в Бургас, който спомням си, ако надушеше, че майка му се кани да ходи на концерт на Недялко Йорданов /там пеят с един арменец/, моментално и даваше двайсет кинта, с условието да не ходи никъде. За тогава, това си бяха пари, както и за сега. Веднъж, обаче, тя го беше издебнала и отиде на поезията. Той разбра твърде късно, скара и се, известно време и се сърди, но на майка как да се сърдиш?
2. Към Недялко Йорданов съм неутрален, т.е. избягвам срещи с него, но към Тоника - ух! - пасивно-агресивен съм, както би казала една позната психоложка, понастоящем разсърдена. Особено обичам, като карам дълго из републиката и за да не заспя на някой завой, да пея тонически песни с измислени адхок текстове. Стилът го хващам лесно: "момче, здравей, бе - на пясъка ли си, къде си - налей ми нещо, де - как е хавата? - абе зле ли ти е, то и аз ще повърна - да не емигрира бе, к'во стана? - аз те срещнах, ама ти така се пудреше - или не ме позна ли? - вследствие бургаска вечер ли? - чаймалко, че вятър ме подгони по площада" etc.
Някои мои тоник-текстове са доста добри, макар и крайно черногледи. От бърнаута е, иначе съм позитивист - знам пози.

* на сн.: Костенец, непосредствено до водопада