В оригинал

1. Слава Богу, има чужд език, който владея дотолкова, че да мога да чета поезия в оригинал и това е руският. Късмет - има доста поезия на този език; ако знаех шведски например, сигурно щях да наблегна на прозата. Разбира се, мога да опитам и с Шекспир, все пак знам 600 английски думи. Ето примерно:

To be, or not to be, that is the question - дотук добре. Но после: 

Whether 'tis nobler in the mind to suffer/Дали.... 'tis? (не познавам такава дума)...по-благороден в разума да страдаш/, 

The slings and arrows of outrageous fortune/камшиците и стрелите на възмутителна съдба/

Or to take arms against a sea of troubles/или да хванеш ръце срещу морето от проблеми.

Стана безмислено и поетично. Несъмнено, Шекспир пише сложно и с този староанглийски словоред, с характерното викторианско заместване на герундий с морундий и условно с преизказно-шъшкащо склонение(!)

2. Има един доста фин руски поет - Николай Гумильов, (който трябва го знае, който не трябва - не), както си му е редът, разстрелян през 1921-ва за "контрареволюционна дейност". Ето случка от живота му;

3. Гумильов избягвал музиката: не я обичал, не я познавал, не я щял. Твърдял, че за музика може да се говори каквото ти дойде на ум, все едно, никой няма да те разбере. Веднъж, разхождайки се с приятел, срещнали един мастит музикален критик - Николай Бруни и Гумильов казал:

- Сега ще си поговоря с него за музика, само слушай! Но на каква тема? За Бетховен! Какво беше написал той? А, да, “Девета симфония”, знам я, разбира се...

Приближил се до Бруни и го заговорил:

- Колко се радвам да ви видя, скъпи Николай Александрович! Знаете ли, че вчера, цяла нощ, не знам защо, мислих за Бетховен. Според мен, при него, в "Девета симфония" мистичният покров се превръща в нещо контрапунктово-трансцедентно, но едва във финала… Не сте ли съгласен? В началото, тематичната наситеност е някак иманентна… например както в ноктюрните на Шопен.

Бруни го гледал изумено. Гумильов продължил:

- Не, разбира се, не онзи Шопен, не. По-скоро един проблематичен Шопен… Впрочем, при него аз признавам само третият му период. Но при Бетховен сливането на елементи по-скоро физически с панпсихически в “Деветата”, намира окончателния си излаз в катарзиса, както при Есхил… или не, не при Есхил, по-скоро при Еврипид...

В края на тази десетминутна импровизация, Бруни развълнувано казал:

- Николай Степанович, вие непременно трябва да напишете за това! Непременно! Това е толкова оригинално, толкова ново и ще си позволя да кажа… не, не ми възразявайте!... толкова дълбоко!

Гумильов тържествуващо смигнал на приятеля си:

- Не бях ли прав? Нали чу какви глупости му наговорих!

* на сн.: прозорец в Брюж