Показват се публикациите с етикет Сократ. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Сократ. Показване на всички публикации

събота, 11 август 2018 г.

Разсъждение за метода

0. Временно бях спрял да се занимавам с личните си розенкранцове и гилдънстърнове, но ето че внимателно започвам отново
1. Някакви в подлеза се стреляха преди време. Всъщност, един собственик на магазин стрелял по друг собственик на магазин, защото кучето на втория се било изпикало пред магазина на първия. Вербалният дискурс е отстъпил на огнестрелния
2. Досущ двете нива в схемата на Лотман - на горното, ограниченията в поведението налагани от културата се поддържат от чувства на срам и вина, на долното (в подлеза) - започват да ни управляват страхът и принудата. С други думи, морал vs юрисдикция. Кога и защо се осъществява този преход, Лотман обяснява малко мъгливо, но си го знам и сам
3. И докоснал вселенската релевантност, тъкмо четях книга по етика и какво да видя: в ранния елинизъм (Сократ, etc.), се приема за невъзможно човек, който знае що е добро, да реши да върши зло. Нямало как някой искрено да твърди, че нещо е добро и едновременно да пречи на доброто. Следователно, злото може да е само едно погрешно съждение за доброто и толкоз. Злото е хтонично, т.е. земно, телесно, първично, близко до първоначалния хаос. Злото е външно слаба позиция, но вътрешно съдържа в себе си силни страсти и жестока разрушителност ("безсилието на мощта" на Киркегор, "Страх и трепет")
4. Значи, Собственик 1 е бил овладян от една хтонична злост и погрешно е отсъдил, че стреляйки в корема на Собственик 2, прави добро. Честа грешка при ранните елинисти, бих казал. Особено при тези, дислоцирани в подлеза

* сн.: Дания, замъкът Елсинор. Ранна пролет, затова и малко мрачно излезе
** Оригиналното заглавие на това есе е: "Разсъждение относно метода за правилното ръководене на разума и търсене на истината в науките"

петък, 6 юли 2018 г.

Любими теми: еротика и аутопоезис

1. "Еротичният коефициент съпътства всички човешки дейности, доколкото те вънполагат субекта на дейността и представляват по принцип стремене към другия и другостта. Еротично може да бъде философстването, говоренето пред аудитория и занимаването с политика, възпитаването, колекционирането, страстта по вещи, правенето на изкуство, вярата в бога и участието в ритуали. Еротиката се поражда не само поради принципната устременост навън, а от постоянната необходимост да се справям с вътрешния проблем, че бидейки тяло, ставам нещо различно от него и отново, станал нетелесен, имам нужда да се уплътня и да си възвърна усещането за действителност. В този смисъл, еротизмът не е друго, а парадоксално стремене към нова телесност, която задоволява стремежите ни към същностност и обектност".
(От: Б. Богданов, "Промяната в живота и текста")
2. Много често се забравя (Матурана, естествено), че аутопоетичните системи могат да общуват взаимно, докосвайки се една друга в своите актуални когнитивни зони, като при това се образуват консенсусни области. Така например, при среща на две аутопоетични системи, ако едната каже: "Здрасти, здрасти, дай пари за пасти", за нас е ясно, че се прави опит за комуникация в консенсусната област на пастите и доброто времепрекарване в сладкарница. Впечатлява също, че доколкото системата може да се самоописва, при все нови и нови рекурсии, тя формира феномен, който ще наречем "самосъзнание". В случая с пастите, две взаимноописващи и взаимноопипващи се системи, могат да влязат в състояние "в сладкарница сме и вероятността да получим паста (джин?), клони към единица ", за което Фьорстер, сполучливо перифразирайки Декарт, казва: "ние мислим, че съществуваш, следователно съществуваш"
3. Но нека гневната премиса на Витгенщайн ("Поне веднъж не мисли за разбирането като за "душевен процес"! Защото начинът на изразяване е това, което те обърква"), срещнем със Сократовото питане: "Ами разполагащият със знание за справедливото, красивото и доброто според нас, по-разумно ли се отнася към своите семена от земеделеца?" И ултимейт-отговорът на Федър: "Дума да не става!" (Платон, "Федър")

* сн.: Martino Di Silvestro

неделя, 22 ноември 2015 г.

Трапезни беседи

1. Когато пирували /т.е. по време на симпозиумите си/, древните гърци се развличали с вино и умни разговори. Темите били най-различни, според интелектуалния ресурс на пируващите. Платон например, си изяснявал със Сократ какво е истинска любов, а не толкова философски настроените пиромани, обсъждали по-ниски теми.
2. Плутарх, в съчинението си "Трапезни беседи" е записал 95 такива разговора. Ето темите на някои от тях:
  • Уместно ли е на пир да се говори за философия?
  • Домакинът ли трябва да задава темата за разговор или гостите сами да я избират?
  • Защо на старците им е по-вкусно неразреденото вино?
  • Защо на старците им е по-лесно да четат отдалече?
  • Защо наесен хората стават по-лакоми?
  • Кое е по добро - на всеки да се сервира поотделно или да се слага обща чиния?
  • Защо жените се напиват по-трудно, а старците - по-лесно?
  • Защо полупияните се държат на краката си по-зле отколкото напълно пияните?
  • Защо хората изпиват три или пет чаши и никога четири?
  • Защо месото се разваля по-бързо на лунна светлина, отколкото на слънчева?
  • Защо се счита, че спящият не го удря мълния?
  • Защо юдеите не ядат свинско - почитат ли свинята или я презират?
  • Защо ни е приятно да гледаме актьори изобразяващи гняв и страдание и ни е неприятно да гледаме гневни и страдащи хора?
  • Защо Омир нарича солта "божествена"?
  • Защо гладът като пиеш намалява, а жаждата при ядене се усилва?
  • Защо за да е студена водата в нея хвърлят камъчета?
  • Защо у Омир за всички течности има епитети, а за маслото няма?
  • Защо виното от съда е най-добре да се взима от средата, медът от дъното, а маслото - отгоре?
  • Ако някой, докато е на пир, го поканят на друг пир, трябва ли да приема поканата или не?
  • За рождените дни на известни хора
  • Защо Платон е казал, че бог винаги се занимава с геометрия?
  • Защо нощем звуците се чуват по-добре от денем?
  • Могат ли да се появят нови, неизвестни още болести и защо?
  • Защо сънищата през есента не се сбъдват?
  • Защо лунните затъмнения са по-чести от слънчевите?
  • Защо буквата А е първата в азбуката?
  • Какво е общото между поезията и танца?
  • Четен или нечетен брой са звездите на небето?
/взето от М.Л. Гаспаров, "Занимателна Гърция"/

на сн.: Филиполи, близо до Кавала

петък, 11 септември 2015 г.

Сократ и др.

1. Мислех, че във вижданията си съм досократик, но не, оказа се, че съм използвал без да знам, сократовия метод и сократовата ирония в общуването си с кого ли не. В есето на Айзък Азимов "Относителността на грешното" /'88/, чета: "В дискусиите на тема "Що е справедливост" и "Що е добродетел?", той /Сократ/ си давал вид, че нищо не знае за тези понятия и молел другите да му ги обяснят. Правейки се на невеж, Сократ подмамвал опонентите си да опишат възгледите си, като им задавал нелепи въпроси и ги отвеждал в такива дебри на противоречия, че те се отказвали да спорят и признавали, че не знаят за какво говорят. И каква необикновена толерантност проявили атиняните, позволявайки му десетилетия наред да говори така и чак когато станал на седемдесет, не издържали и го помолили да изпие малко отрова."
2. Класиката на Агата Кристи "Десет малки негърчета" /"Ten Little Niggers"/ излиза в Англия през 1939-та. В Щатите, нежната гилотинка на политкоректността вече работи и романът там се нарича "И никой не остана" /And Then There Were None/. В зловещата броилка негърчетата са заменени с индианчета. Пиесата, чиято премиера на Бродуей е през 1944, се казва "Десет малки индианчета". Интересно, че с индианчета през 44-та все още е можело. По-късно ги заменят и тях с "десет малки войничета". В компютърната игра по романа пък, работим с "десет малки морячета". В края на краищата, за мен е ясно, че се касае за десет и те са малки. Другото не ми е важно, защо да увеличаваме същностите.
Въпреки, че "малки" изглежда доста съмнително. Кое им е малко? Дали няма да се обиди пак някой?
3. Понякога си мечтая да съм старинна английска поетеса и да съм написала, например това:
Firefly, Firefly
Golden night of serenity, yeah
show us the light naturally.
/"Firefly" на Темптейшънс, втори куплет/.
Това щеше да ми е за прехраната - продавам го на Темптейшънс и получавам звонк. А за душата щях да напиша:
"...и дървото, наречено живот, което 
расте колкото се надяваш. 
Това, което го подхранва 
е чудото, което държи 
звездите разделени."
Щях да се казвам Е. Е. Е. Къмингс-Дикинсън, андрогинка ниедна.