Мисия

1. В една невръстна възраст, когато все още се чудех животът влак ли е или перон, си мечтаех да стана мисионер на някой практически ненужен остров с минимален брой аборигени, по възможност човекоядни. Планирах да им разказвам всякакви небивалици, използвайки местните митове, в които деликатно (и практически незабележимо) щях да вплитам монотеистични елементи и даже някои спорни моменти от съвременното богословие
2. Тъй като от Центъра не очаквах съдействие, а и поради твърде беглото ми познаване на християнството, щях да разчитам на институционалната си харизма (Вебер), която би възпряла всеки порив на неофитите да ме ръкоположат на голяма езическа клада от абаносови пънове и лавър и да ме превърнат в цвъртяща мисионерска пържола. От друга страна, тази възможност щеше да поддържа креативността ми будна и моите проповеди, подобно рой пчели, щяха без милост да жилят дивата мисъл /Леви-Строс/
3. За зла беда, малко след това видях, че подобен сюжет вече е използван в “Животът на Брайън” на Монти Пайтън и пренасочих интересите си към други, не по-малко плодотворни теми

Градиент

1. Художниците са длъжни да оцветяват околността с боите си, поетите - да облагородяват думите, достигащи до ушите ти, музикантите трябва да хармонизират звуците, които чуваш. Парфюмерите - да са в постоянна интрига с етера за да заменят пъклените молекули влизащи в носа ни с благородни такива, скулпторите са да правят неща колкото за съзерцание, толкова и за осезание и така, кръгът се затваря

2. После всичко това влиза в мозъка и започва да променя мислите ти. Внезапно усещаш разлика между старите си мисли и новите - украсените. Това едновременно те дразни и привлича. Създава се градиент, а човек много го привличат градиентите, защото иначе как да мисли?

ил.: Михаил Ларионов, "Проститутка на фризьор", 1920