Показват се публикациите с етикет екскурзия. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет екскурзия. Показване на всички публикации

петък, 4 май 2012 г.

Вампирите в бита

1. Избрахме си интригуваща екскурзия до Земята на вампирите – Трансилвания. Не беше никак скъпа, ясно защо. Попитахме една служителка дали трябва да си вземем нещо специфично, освен валута и топла жилетка. Тя каза, че не е лошо да си носим малко светена вода в шишенце, но по принцип Те не били агресивни и много рядко нападали някои особено досадни туристи. Не обичали да ги снимат с профи камери, но със сапунерки можело. Също не обичали да им цъкат с език и да им ходят със заключени пръсти. Това малко ме напрегна – аз практически никога не цъкам с език, но като ми го забранят, ставам неудържим.
2. Всъщност, ако трябва да сме честни, светената вода има чисто диагностична стойност – когато напръскаш някого, ако е вампир, избухва и се превръща в черен облак, ако не е – най-много да те напсува леко. Стори ми се, че някак прекалено безгрижно подхождат във фирмата. Чел съм, пък и съм гледал /Тарантино-Родригес – „От здрач до зори”/, че върколаците могат да са доста опасни. Посъветвахме се с Роси и решихме да вземем допълнително кръст /пъди ги, а забит дълбоко в гръдния им кош, ги убива/, тамян, фенерче, чесън /пъдят ги/ и малко, заострено колче от трепетликово дърво /не ги пъди, но забит дълбоко в гръдният им кош, ги убива/.
3. Не беше никак лесно с трепетликата, добре че знам къде расте едно такова дръвче - в Борисовата градина. Моментално го отсякох /през нощта, заради зелените патрули/ и издялках два кола – за мен и за Роси.
4. Тъкмо се екипирахме и настроихме и ни съобщиха, че маршрута пада – не се събрали достатъчно хора. Е да, София е център на страхливците. Освен да не съм прав – групата да се е събрала, но някак си да са започнали един по един да изчезват безследно, не знам. Тия от фирмата не казват подробности, само се потят силно и свеждат поглед, като ги попитам шеговито: „абе, госпожици, вие да не сте вампирки?”
5. Предложиха Истанбул, за по-малко пари – отстъпка заради неудобството, което ни били причинили. Това е адски съмнително за българска фирма. Да, ние приехме тази оферта, но ще си вземем и аксесоарите. Винаги може да се наложи спешно девампириране.

* на снимката: вампирско свърталище пред блок 222А

понеделник, 14 февруари 2011 г.

Безпл. обяд

1. Нали имаше едни много евтини екскурзии за пенсионери /сега май ги финализираха/, при които за 10 кинта ги водят с автобус по разни красиви местенца из България. Ето какво пишеше в проспектите:
"Цената включва: безпл. обяд, подаръци /за господата - водоустойчиво фенерче, за дамите - дом. ръкавица или пласт. салфетка за сервиране/. Крас. природа".
2. Една баба станала голяма фенка на тези екскурзии. Като се връщала, размахвала я "дом. ръкавица", я "пласт. салфетка за сервиране" - все полезни за домакинството неща. Също така, изглеждала доста освежена от "безпл. обяд" и от "крас. природа". Отворила се душата на старата жена, а сърцето и няма-няма и възкликвало: "Ехееей! Здравейте бездънни небеса, сълзите ми от петък са пресъхнали!" /Събитието се провеждаше в събота/.
3. За да намалят ентропията, децата съхранявали бабината пенсия, като и давали по 15 кинта за всяка екскурзия. Десет за таксата и пет за непредвидени разходи или оргия със сладолед. Всичко вървяло прекрасно, но след третият път, бабата-туристка започнала да си иска допълнително пари. Като я питали защо са и, давала доста мъгливи обяснения, и те и добавяли още десет кинта отгоре.
4. След още няколко екскурзии, пътешественицата нагло поискала 50 кинта и децата се разтревожили, но все пак и дали без мрънкане. На следващата екскурзия, туристката поискала пак петдесетарка отгоре. Тогава децата настояли да им каже какво прави с тези пари?
5. Разбрало се, че на тези воаяжи, старците биват омайвани да купуват разни интересни неща, на стойност малко над десетачката и по точно - между триста и хиляда лева.
6. Бабата - възпитана и добра душа, не можела да откаже и влязла в сложна лизингова схема, като капарирала много полезно еко-одеяло за триста кинта, което постепенно смятала да изплати.
7. Разбира се, семейството придобило полезното одеяло, а бабата разбрала, че "безпл. обяд" отдавна вече няма.
8. И никога не е имало, баби. Остана малко "крас. природа", но за цената: ask!"

* на снимката: изоставена кухня-майка за безпл. обеди