петък, 24 юли 2015 г.

Светулки

Ето четири от по-сполучливите ми. Всяка съдържа десетки летящи фенерчета и неизвестно цвете за преден план.
1.

2.

3.

4.

сряда, 22 юли 2015 г.

Подходи към деконструкция на паметник

1. В средата на май тази година, един руски селянин се напил и какво го прихванало, взел голям чук и обезглавил паметника на Ленин в центъра на селото. Като изтрезнял, аграрният демон не могъл да обясни причините за тази странна постъпка, а и не си спомнял съвсем ясно за какво става дума. Завели наказателно дело за вандализъм и го осъдили на една година затвор. /снимката вляво/
2. Докато местната власт решавала откъде да вземе пари за възстановяване на паметника, на 19-ти юли друг абориген решил да си направи селфи на фона на обезглавения паметник, но докато се снимал, напред-назад, какво станало, отчупил му торса. Фотолюбителят бил хоспитализиран с травма. Сега на постамента са само краката на великия вожд. /снимката вляво долу/
3. Можем да си поиграем на психоанализа. Ето ги двата подхода към неясния обект на желанието. В първия случай, имаме мощен импулс от несъзнаваното, улеснен от интоксикацията /алкохол/ - следва мигновено удовлетворяване с помощта на огромен чук /фалос!/. За да се намали вината в резултат на това, случката се амнезира.
При втория имаме полуосъзнато желание - от една страна правиш така, че статуята да се дочупи, от друга страна, свръхазови влияния те правят толкова несръчен, че се нараняваш, което ще те оневини и ще ти създаде алиби - и пред себе си, и пред другите.
4. Това ми напомня примера на Вацлавик - за руснака и американеца, които искат да се чупят от работа. За целта, американецът казва, че го е заболяла глава и го пускат вкъщи, където той страда, че е излъгал шефа си. Руснакът пък, прави така, че наистина да го заболи глава и след това вкъщи си му е спокойно.

вторник, 21 юли 2015 г.

Екзистенц максимум

1. Проблемът като ти починат родителите не е толкова в скръбта - тя се уталожва и остават хубавите спомени и някои досадни. По-скоро, нараства онзи егоистичен страх и нежелано осъзнаване, че ти си следващият. И то не е като "искам- не искам" или "не смятам, че е съвсем така", а просто - в естествения природен цикъл е дошъл твоят ред. Няма го повече онзи утешителен възрастов буфер, който тайничко те успокояваше. Започва едно обратно броене. Въпросите са от типа: "интересно, дали ще доживея да видя...?" Интересно си е.
2. Колко хубаво стана - прочетеш някоя новина и не и вярваш, трябва да я провериш. Ровичкаш в интернет и си мислиш: "добре де, това не трябваше ли да го свърши журналистът, той фантаст ли е, че ги пише такива?"
Или може би е в сила обратният процес: възможността за мигновена проверка кара журналистите да си казват: "ще пиша каквото ми дойде на ум - те все едно ще проверят как е в действителност." Да де, ама едни 96% вярват на написаното и няма да проверяват нищо. Или не вярват, но ги мързи. Или не искат и толкоз. А картинките? Дубриеее, приемаме, че това не е фалшификация на събитието, а една от версиите му. Много станаха бе, ще шизофренясаме.
3. Гръцки военен пилот на F-16, както си патрулирал границата в Егейско море, не издържал и на свръхмалка височина, следвайки релефа на местността /за да не го хванат радарите/, се приземил на изоставено турско летище. Там, той си повикал такси до близкото градче, откъдето изтеглил от банкомата 6000 турски лири /ок. 2000 евро/. После, по същия начин се прибрал инкогнито на родното летище. Патриотичният таксиметрон, съобщил в полицията инициалите на машината, а по данните от банкомата установили и името на човека.
Твърдят, че историята е измишльотина, но много ми харесва. Ако не беше теглил пари, щеше да е сюрреалистичен акт по дефиницията на Бунюел/Бретон. По-правилно е "Брьотон".

сряда, 15 юли 2015 г.

Мисли за холокоста

1. В "Проблемът Спиноза", Ялом описва паралелно животите на Бенедикт Спиноза и на главния теоретик на холокоста - Алфред Розенберг. Спиноза - ясно какво е написал, а Розенберг сътворява "Митът на 20-ти век", където обосновава, че без холокост, Германия, а и светът, няма как да мине.
2. Попаднах на Виктор Клемперер - еврейски учен - лингвист /1881-1960/, оцелял случайно в еврейското гето в Дрезден. Пише дневник, излязъл чак 1968 във вид на крайно интересната /според мен/ книга "Езикът на третия райх", известна още като "LTI". Там срещаме следната случка /прев. от руски/:
"Никога в живота ми, от една книга не ме е боляла глава така, както от "Митът на 20-ти век" на Розенберг. И не защото книгата се отличава с особено дълбокомислие, трудно разбираема е, или ме е потресла по някакъв друг начин - не. А просто защото Клеменс ме удряше по главата с нея почти цяла минута. /Клеменс и Везер- палачи в дрезденското гето, особено садистични/. "Как си посмял, еврейска свиньо, да четеш такава книга!" - крещеше Клеменс. За него това беше като поругаване на светиня. "Как си имал въобще нахалството да държиш в себе си библиотечна книга!" От концлагер тогава ме спаси единствено фактът, че книгата бе записана на името на съпругата ми - арийка."
3. В хитлеристка Германия унищожаването на големи групи хора се базирало основно на два принципа - медицински и расов. Когато, след евреите, психичноболните и хомосексуалните, дошъл ред на циганите, се появил малък проблем. Официалната пропаганда определяла немците като чисти арийци, дошли от север и завладели Индия. Циганите пък, също идват оттам, по-близки са до съвременните индийци от расова гледна точка и говорят език от индоарийската група. Следователно - циганите са може би не прекалено, но доста по-арийци от немците. Тогава учените внезапно открили, че циганите, живещи в Европа са плод от смесването на арийското племе с най-низшите раси по света /Ханс Гюнтер/. Към концлагерите светнало зелено.
4. Един от последните евгенически закони на Хитлер е от 1945 г. - да бъдат унищожени всички немци с белодробни заболявания.
Лудостта разбира се, дебне отвсякъде.

* сн.: Vee Speers

сряда, 8 юли 2015 г.

Травъл фото фром Гърция

Пак към любимото място - полуостров Пилио.
1. До Волос - интересно, но не прекалено. Спряхме да видим една крепост, която винаги ми е приковавала погледа.

2. Заедно с група поляци открихме, че вътре се влиза до 15ч., бяхме закъснели. Но пък - какъв изглед от хълма.

3. След Волос се започва катеренето по планината. Джипиесът се обърква и жената постоянно ни кара да направим обратен завой "при първа възможност". Хаха, тук всички завои са обратни - веднъж на така и веднага на онака. А какво иска тя всъщност? Нима не иска да видим това?

4. Ето ги любимите пилионски шосенца.

5. Гърците имат такава прекрасна митология с любов, внезапни забременявания, ужаси, смърт и безкрайни развлечения между роднини; чудя се как са се навили да минат към скучния, егоцентричен моносюжет на християнството.

6. Има нещо магийско в това - и наляво Волос, и надясно Волос, при еднакво разстояние. Лайфхак: по единия път имаш двеста безумни завоя, а по другия - триста, но по-вяли.

7. Стигаме целта към 20.30. Цагарада /Tsagarada/ - голямо село на много нива, покрито с гъста гора /най-вече платани, страхотно дърво!/. Кратък обзор и тръгваме да си търсим стая.

8. Оглеждаме къщите и най-вече дворчетата им. Някоя от тези?

9. Честно казано, ето тук искам. О, това било Estiatorio /ресторант/, значи не става.

10. Чудно е на Пилио - никой не говори английски или немски - караш на невербални умения. Стопаните пробват с познатия номер - ако много повтаряш нещо на собствения си език, най-накрая, поне от учивост ще те разберат. Различавам думичката "ксенос" - чужденец, което ми припомня една история с Хисаря.

Веднъж, с един приятел - Ники и дъщерите му /с американски паспорти/, искахме на всяка цена да пренощуваме в поч. дом на БДЖ. Не защото бленувахме за среднощни гари и влакове-беглеци, а защото много ни хареса сградата, ето я, на снимката. Лелката попита имаме ли нещо общо с железниците. Не /винаги съм си мечтал да подкарам локомотив, но завърших друго/. Каза за 15 лева на човек, но като видя чужди паспорти, премаля, получи нистагъм и обясни, че за чужденките ще е по-скъпо. За да уточни колко, звъня някъде. Оттам и казаха: "не, лельо Хисарке /името е условно/, това беше при социализма, сега цените се изравниха". Та така, някак си.

11. Но да се върнем в настоящето. Първо искат по 65. О, казва Роси, ще намеря за по-малко. Да, след половин час намираме за 40. Попадаме на много красива собственичка-монолингва, градина с двойна палма, хортензии и мраморна богинка в двора, няма никого  /нисък сезон/, щуро. Ето:

12. Стига бит, следва бийт.
Информация за архитекти: инфраструктурата в тези селца включва следните задължителни елементи: централно площадче, покрито изцяло от короната на свръхмощен клен, под него - не повече от сто масички със столове, отдясно църква, отляво кръчма. В по-големите села - втора кръчма под 90 градуса или /по-рядко/ паралелна с първата. В дъното - стълбички към горната земя /шосето/, отзад - стълбичка към долната земя /друга махала/.
Площадът на селцето Пинакатес

13. Кръчмата на същото

14. Ето каква е ситуацията

15. Тази къща да си я купи човек - кръглата стълба ме убива бавно.

Остава да ви покажа: плажовете, теснолинейката, още планински, нетуристически селца.
Извод: бих дал една заплата, ако това ще помогне да не ги закачат и обиждат. Просто са много готини.

събота, 4 юли 2015 г.

Фрагменти от 4-ти юли

1. Всички теории, че някой станал лош /невротик, луд, наркоман, престъпник/, защото не получил достатъчно любов в живота си, са с презумпцията, че си седя на един стол, чакам си любовта и при късмет идват едни добряци и ми дават - понякога много, понякога малко, а ако са катили - хич. Лошо, Седларов.
2. Ето какво ти трябва докато седиш на стола и чакаш да стане сделката: 
- да можеш да дадеш знак, че я искаш
- да имаш отворени и фино настроени сетива за да я усетиш 
- да можеш да се справиш с нея като я получиш, за да не те смачка, ако е много, а ти си хилка
- да дадеш знак, че и ти имаш нещо в замяна
- да си се научил как да благодариш за нея
Има и още, но не сега. Ако си затворен, гледаш тъпо и други липси, вероятно няма да те насилват прекалено и любовта ще отиде при друг. Така е, когато не умееш да правиш любов с ближния.
3. Основният резултат от ходене по лекари, както всеки знае, е натрупване на съмнения. И как иначе, богът на здравето Асклепий има седем деца. Четири момичета /понякога слагат и пето/ - Хигия /на чистотата/, Панацея /на лекарствата/, Ясо /на изцелението/, Аглая /на разкоша, не знам защо/. Момчетата са Подалирий /терапия/, Телесфор /водещ до добър изход/ и Махаон /хирургия/. Допускам, че лекарите, преди да вземат решение, несъзнавано те прекарват през целия пантеон. Много мнения - много съмнения.
4. На испански бира е "cerveza" /сервеса/, а череша е "cereza" /сереса/. Подозирам, че в испанските кръчми често ще видиш нелепи картини на мъже стоящи пред халба череши и други, с чиния бира. Проблемът възниква само след определена степен на опиване, когато дикцията се влоши. Това е само хипотеза -  освен в Саламанка /магистратура по Дон Кихот/, не съм бил в Испания.

* на сн.: богинка в гръцки двор /Пилио/

сряда, 1 юли 2015 г.

Астрономия - деца-индиго - божествени цигулки

1. Потърсих в Гугъл кога и къде в небето ще мога да наблюдавам и евент. снимам, съединението Венера - Юпитер. Само трите първи резултата бяха астрономически, всичко останало беше астрология - Витлеемска звезда, транзит на Юпитер, транзитиращи и натални планети, тригони, секстили, любовните блянове се сбъдват и т.н. Нямам нищо против астрологията /в психологическия и сегмент/, но си казвам: баси, толкова ли са зле нещата.
2. Една интересна статия /англ./ ТУК за градските легенди в образованието - за особената компютърна надареност на новото поколение. Никакви доказателства за преобладаването на "мултитаскинг", "дигитално надарени /"digital natives"/ и т.н. дечица, стигнали до гениалността чрез постоянното вперване в смартфона си и постване на селфита във ФБ. Т.е., има и такива и онакива и всякакви, както винаги е имало. Има и неутешителни неща - това, че светкавично пишат по екранчетата и други учудващи компютърни умения е супер, но според изследователите, повечето не могат ефективно да използват извлечената информация и най-важното - не знаят защо им е. Но не мога да отрека, че са гении да ти поръчат фанелка по интернет.
3. Вадим Репин /световноизвестен цигулар/ за инструмента си:
"Гуарнери винаги ми е бил слабост и вече много години свиря с цигулки на този майстор. Трудно е да се обясни разликата между цигулките на Страдивариус и на Гуарнери с думи, но главното мисля, е в подхода към звукоизвличането. Цигулките на Страдивариус са неземно красиви, имат божествен звук, витаят в облаците. Затова ми се струва, че неговите инструменти с красотата и благородството си в някаква степен ти диктуват условията на изпълнението. При Гуарнери пък, освен тези качества има и голям радиус от нюанси в посока на "некрасивото", т.е. ако трябва да се "излае" или да се предадат някакви по-приземени човешки чувства, цигулките му са незаменими.

* фото: Стенли Грийн