петък, 13 февруари 2015 г.

Тихата жена в Средновековието

1. Рисунката илюстрира нашумял случай през четирийсетте години на 15 век.
В това интересно време, според църковните укази, при полов акт, жената трябвало да лежи тихо и скромно, да се движи колкото може по-малко, да не издава звуци и разбира се, да не си сваля нощницата.
Веднъж, един съпруг се върнал от лов късно през нощта и как му дошло не знам, но веднага се насочил към спалнята за интимна среща с госпожата.
2. Тя се държала /което и прави чест/, точно според канона - хладно, тихо, безмълвно, неподвижно. На сутринта обаче, се изяснило, че милата просто била умряла и то още преди връщането на съпруга и. Тази случка толкова дълбоко го покрусила, че никаква изповед, не помогнала. Опечаленият ловец тръгнал право за Рим, да получи опрощаване на греха си. След като Папата чул тази тъжна история, издал указ, в които на жените, по време на акт се разрешавало да проявяват известни признаци на живот, без разбира се, да прекаляват.
3. Църквата, като всяка подобна структура /ком. партия, етц./ определяла и как точно хората да правят любов. Всички пози, освен мисионерската били греховни и съответно - забранени. Имало обаче и известна вариативност. Според теолози, едни сливания били по-греховни от други, при следния рейтинг:
1 - мисионерска
2 - странична
3 - седейки
4 - стоейки
5 - задна
(1 - нулева греховност, максимална богоугодност, 5 - максимална греховност, морално съмнителна)
4. Историците обясняват тази мекота в подхода с факта, че знатните граждани често били толкова закръглени, че практикуването на мисионерски секс силно ги затруднявало и църквата някак си им влязла в положението.

* На картинката виждаме дявола организиращ неприятни изживявания на смелия ловец. Източник: "Хроника констанца", Германия, 1450г.

Няма коментари:

Публикуване на коментар