Показват се публикациите с етикет Маркес. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Маркес. Показване на всички публикации

петък, 7 април 2023 г.

Първите думи

Всеки си има любими книги, но не всеки си има любими начални фрази. Значи, ще трябва да ви предложа няколко свои. Щеше да е хубаво да са в езика на оригинала, но не съм чак толкова напреднал.

Камю, “Чужденецът”
“Мама умряла днес. Или може би вчера, не знам.”

Селинджър, “Идеален ден за лов на рибка-бананка”
“В хотела имаше деветдесет и седем рекламни агенти от Ню Йорк, които така бяха окупирали линиите за междуградски разговори, че младата жена от стая 507 трябваше да чака за своя разговор от пладне близо до два и половина.”

Маркес, “Сто години самота”
“Много години по-късно, пред взвода за разстрел, полковник Аурелиано Буендия щеше да си спомни онзи далечен подиробед, когато баща му го заведе да види леда.”

Кавафис, “Итака”
“Когато тръгнеш нявга за Итака,
моли се пътят ти да е далечен…”

Кафка, “Преображението”
“Една сутрин Грегор Замза се събуди след неспокойни сънища и откри, че в леглото си е преобразен на огромно насекомо.”

Оруел, 1984
“Априлският ден бе ясен и студен, часовниците биеха тринайсет часа.”

Платонов, “Изкопът”
“В деня на тридесетгодишнината на личния му живот, Вощев го уволниха от малкия механичен завод, където той добиваше средства за съществуването си. В документа бяха написали, че го отстраняват от производството, вследствие ръста на неговата слабосилност и замисленост, сред общия темп на труда.”

Илф и Петров, “Дванайсетте стола”
“В околийския град Н. имаше толкова много бръснарници и погребални бюра, че човек можеше да си помисли като че ли жителите на този град се раждаха само за да се обръснат, да се подстрижат, да се освежат с одеколон и да умрат.”

Фото: Judy Dater

събота, 26 февруари 2011 г.

Есента на диктаторите

1. Едно време си мислех, че Маркес малко преувеличава, но се оказва, че не. Колко им е трудно на старите диктатори. Ето, направили са всичко възможно да заприличат на клоуни - боядисали са си косата в неестествен цвят, ушили са си странни униформи с много злато и дрънкулки по тях, докарали са си онзи плашещо-педерастичен вид, който едновременно привлича и отблъсква простия труженик.
2. Непрекъснатото натякване от придворните, че са велики, ги кара да загубят връзка с реалността и да повярват в божествения си произход. Когато разберат, че е невъзможно да умрат, веднага започват да пишат Книга-устав, в която са казани единствено правилните неща - Зелената книга, Рухнама, Чучхе-идеята.
3. За да намалят поне малко ужаса от постоянната ерекция, променят летоброенето /Ким Ир Сен/, слагат нови имена на месеците /Туркменбаши/ и дисциплинират живота на населението си, по собствени налудни идеи /всички/.
4. Накрая започват да лудеят на воля - като Лудия крал Ото - възседнали тенекиен лебед на покрива на замъка си. Всичко започва да им изглежда като компютърна игра - демиургът наблюдава действията на дребните фигурки на голям компютърен екран. Може да пуска и да спира играта, да я ускорява, да я връща, да прескача нива и т.н. В случай на нужда може да ги разстрелва без скрупули, защото те не са истински.
5. Трагично-комичното е, че това, което изглежда вечно и непоклатимо, се събаря в един миг. Умират от естествена смърт /Ким Ир Сен, Туркменбаши/, други ги застрелват или разстрелват /Чаушеску/, за трети - не знам /Кадафи, Ким Чен Ир, Лукашенко/. Никой не може да предскаже нито кога, нито как. Но е абсолютно ясно, че "this is the end, beautiful friend, this is the end".

*на снимката: Москва, Музей "Винзавод", проекти за диктаторски униформи /2010, юни/.