събота, 17 март 2018 г.

С кафето

1. Мери Холи се поразбуди от ясното златисто априлско утро, извърна се и видя, че съпругът й я наблюдава, направил жабешка уста с помощта на двете си кутрета.
- Голям смешник си - рече му. - Итън, ти си гениален комик.
- О, госпожице Мишчице, ще се омъжиш ли за мен?
- Наспа ли се, смешко?
- Годината е в деня, а денят е в утрото.
- Наспал си се, май. Нали помниш, че днес е Разпети петък?
- Гнусните римляни се строяват отсега за Голгота - отвърна той безизразно.
Стайнбек, "Зимата на нашето..."
2. През 90-те, нали държавата известно време изчезна и всичко стана безстопанствено, и баща ми довлече отнякъде голяма ламарина, с която да "подсили" външната ни врата (жилищните кражби показваха екстремум). Не знам откъде я беше намерил, но някакви хипари се бяха забавлявали преди това и бяха написали отгоре "House of pain" с черен спрей. Плеснах и една бяла боя, но явно съм пестил, защото скоро надписът отново изплува. Тъй като не исках да живея в къща от болка, нито пък бях фен на хип-хопа, се наложи да турна отгоре още една ръка (second hand, англ.), но надписът отново изплува. При третата намеса сложих яркосиня боя, намерена в мазето. Слава на Джизъс, (gives you power like hell), надписът повече не се показа.
3. Един приятел си говорел с местен байо в някакво затънтено гръцко село и последният се възмущавал, как може на виното ("краси́" на гръцки) италианците да му викали "вино", след като е ясно, че думата е "краси́". "Как е на български "краси́"? -  попитал. "Вино", казал приятелят ми, а оня само поклатил тъжно глава. Ако научеше, че на старогръцки е "ойнос", съвсем щеше да му се стъжни.

* сн.: фотоувеличение по Драгалевската пътека

вторник, 13 март 2018 г.

Филминг

Бушеми - Хрушчов в "Смъртта на Сталин" (с разр. на Columbia Broadcasting System, Metro Goldwin Meyer)
1. "Нелюбов" на Звягинцев е мрачен по един неприятен за мен начин. В този смисъл, по-светло мрачнея със "Завръщане" от 2003-та
2. "Билбордите" са ми твърде фентъзи, прекалено гратифициращ полусъзнаваните ми желания за локална справедливост (като не може глобална) и накрая - да си дойдем на думата - талион форевър
3. "Смъртта на Сталин" - когато да те убият става толкова достъпно, че чак ти e весело. Бушеми - върховит
4. "Макмафия" - криминалнообразователен сериал за особеностите на бизнеса с руснаци в Англия, не че не се досещаме, но дали не е вредно за здравето да се говори за това?
5. Край, за март ми се изчерпа стратегическият запас от пуканки

петък, 9 март 2018 г.

Вселените

1. От три дена преследвам мистичен зелен кълвач из Южния парк и няма и няма. Какво го преследвам - търся го - казаха ми, че там живее, без уточнения. После се стъмни и взех някакъв екзотичен автобус да ме приближи малко до вкъщи, щото отмалях, баси. Полупразен, вътре красива жена чете книга, някакви тинейджъри тичат по дължина, както разбирам, да видели дали няма задръствания. На спирката - две адски тънкокраки момичета стават отнякъде и се насочват да слизат. Красивата затваря книгата си и аз виждам малко от заглавието: "Последната любов на..." Страхотно, а?
2. Посъветваха ме за една книга, в която трима астрономи разискват възможност/невъзможност за пътуване във времето и др. (Welcome to the Universe: An Astrophysical Tour на Tyson, Strauss & Gott). Изтеглих я в някакъв идиотски формат "epub", конвертирах я в крив PDF, да я прегледам. Много хубаво обясняват парадокса на дядото, там го наричат "Парадокс на бабата". Става дума, че ако попадна в миналото и случайно превиша пределите на неизбежна отбрана и убия баба си, преди да е родила майка ми, тя няма да я роди, съответно и аз няма да се родя и няма да мога да извърша тази простотия (да превиша онези неща). Но аз съм жив, следователно баба ми е жива, родила е майка ми, а тя - мен, т.е. при това положение не мога да убия бабата (да превиша ония) и да искам.
3. Едното от решенията било Евъретовият модел за множествените вселени - в една от тях не е имало WW2, в друга никой не е стъпвал на луната, в трета съм аз, но без камера, в четвърта има зелен кълвач, но му се кефи Роси, а аз липсвам и т.н. Тъжно. И кой ще ми даде да избирам и да си ги нагласявам (никонът, кълвачът, Роси и някои други неща да са заедно)? Не, нека си остане тази, с криптокълвач, полупразен рейс, хубавица четяща за последната любов и др.

* на сн.: Зелен кълвач от интернет (by Jan Sevcik, Naturefoto cz)