Показват се публикациите с етикет Швейцария. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Швейцария. Показване на всички публикации

събота, 11 септември 2010 г.

Часовникарят

1. Има един часовникар наблизо, понякога го посещавам. Слага ми батерийка, туй-онуй. Човекът е винаги строг с клиентите и пред него аз предпочитам ролята на объркана девойка.
2. Вероятно това го предразполага и той открехва за мен малко от удивителният свят на часовникарския бизнес. Историята, за съжаление е винаги една и съща. Очевидно преценява, че след като не съм горд наследник на голяма часовникарска фамилия, не съм достоен за разнообразие. Затова, винаги ме потапя в сироп от битова параноя с конспирологична оцветка.
3. - Този часовник е отварян! - многозначително ми съобщава той.
- Е да, за да му сложа батерийка, понякога ми го отварят.
Той ме поглежда както се гледа дребен, уродлив гном.
- Казвам, че е пипан механизмът!
Аз млъквам заинтригуван.
4. Тогава почва страшната история за това, как махали швейцарския механизъм и слагали вътре "китайски боклук"
5. Добре де, мисля си, за какво им е всичко това? Какво го правят после този механизъм? Слагат го в детско влакче, правят адска машина или го разтягат и използват за колажи в стил Дали?
6. Най-вероятно го пъхат в корпус от китайски часовник. После, като си купиш Брайтлинг за 25 кинта от Илиенци, си знаеш, че вътре всичко е швейцарско.
7. Никога не посмявам да попитам. Обикновено се съгласявам, че напоследък народът страшно се е изпедерастил и разговорът приключва с обичайната неудовлетвореност при незададени важни въпроси.

* снимал съм часовников механизъм в изоставеният лифт на Копитото