Показват се публикациите с етикет Еверест. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Еверест. Показване на всички публикации

сряда, 27 септември 2017 г.

Смяната на темите

1. Всеки си има любим психолог. Моят от едно време е Ървин Гофман /Erving Goffman,1922 - 1982, благодаря ти, Томчо/ - по един прекрасен начин концептуализирал взаимодействието институция - психично болен и аз често споря с него наум, като му показвам грешките и даже му ги коригирам /също наум/, като съм в настроение.
2. Жертва съм на онзи ефект, дето като четеш някой сладкодумец, /Гофман е точно такъв/, си мислиш - баси гения, баси прозренията, но като влезеш в психиатричното отделение /не като пациент/, си казваш: "май не е точно така". Въпрос на гледни точки.
3. Ето например, тук е божествен: "хората попадат в психиатричната клиника не защото възприемат изкривено реалността, а защото не спазват правилата за интеракция с другите. Ако вие разказвате, че сте видели извънземни и оттогава чувате гласове в главата си, в клиниката ще попаднете не заради това, а защото когато другите са ви дали знак, че считат разговора за странен, вие, вместо деликатно да се засмеете и да смените темата, продължавате да говорите за летящи чинии... психиатрията наказва хората заради настойчивостта им да поддържат теми, които другите биха искали да сменят, а не защото самата тема е странна. В един учебник по медицинска психология описват човек, който много обичал да говори за изолация на тръби и можел да сведе всеки разговор към тази тема. Това се приемало за несъмнен белег на умствено разстройство. От друга страна, ако човек под никакъв предлог не се съгласява да говори за изолация на тръби, даже когато всички наоколо настояват за това, това също се приема за симптом... правилата, които човек нарушава, са правилата определящи как да се сменя темата на разговора, а не тези, диктуващи как да се възприема светът".
Това е от "The Presentation of Self in Everyday Life".
4. Но най-очарователна е последната му реч, за конгресa на Амер. социол. асоциация, която за съжаление не е могъл да изнесе, поради напредващата му болест. Тъй като постоянно го питали защо изследва именно това, което изследва, а не нещо друго, той привежда историята на английския алпинист Джордж Мелъри. Мелъри е бил професор по математика в Кембридж и по собствените му думи не обичал планините. Той искал само да изкачи веднъж Еверест и после да се върне и да заживее спокойно, без повече да покорява височини, по-големи  от последния етаж на колежа си. Колегите му предлагали да заживее спокойно, прескачайки фазата с Еверест, "защо ти е Еверест, Джордж?" - питали те. "Защото го има", отговарял професорът. Така отговаря и Гофман на въпроса защо изследва обществото - защото го има.
5. Мелъри наистина тръгва за Еверест през 1924 г. Последно го виждат на път за върха, а тялото му откриват през 1990 г. Споровете дали е успял да го покори или не, продължават до днес.

* сн.: Сали Ман

петък, 20 ноември 2015 г.

Еверест. Цени за изкачване

1. За всеки случай си ги записах:

  • 2000 - 6000$ - полетът до Непал и до началото на пътеката /зависи откъде летиш и в какъв хотел отсядаш в Катманду/.
  • 2000$ - изкачване до Базовия лагер с доставка на багажа и екипировката
  • 25 000$ - разрешение за индивидуално изкачване
  • 70 000$ - разрешение за група от седем човека
  • 12 000$ - за събиране на боклука от склоновете. Част от парите ти връщат, ако накрая покажеш същия брой кислородни бутилки, като на тръгване.
  • 3000$ - за услугите на придружаващия офицер за връзка, представител на правителството на Непал или КНР, следящ спазването на законите
  • 2500 - 3000$ - за услугите на екип шерпи, който проправя пътя по ледопада Кхумбу
  • 2000$ - храна и гориво за шест седмици /толкова време е нужно за подготовката и самото изкачване/
  • 5000 - 7000$ - за услуги на готвач
  • 500$ струва бутилка кислород. Необходими са минимум пет
  • 1000$ - маска и редуктор
  • 5000$ плюс задължителни бонуси /7 - 20%/ - за услугите на личен носач-шерп
  • 5000$ - за разполагане на лагера и екипировката
2. Всичко: 70 000$ за сам човек. 
Въпреки че, на място се оказва повече - тук си купиш дюнер, там кафенце, почерпиш някого малка водка - на тази височина /8848м/ парите много вървят.
3. Снимката обаче, не е на Джомулунгма, а на връх Побит камик по пътя към Трън /и при моста - надясно/. Изкачването му е доста по-евтино.