Показват се публикациите с етикет поезия. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет поезия. Показване на всички публикации

петък, 11 юни 2021 г.

Светъл, поетичен текст

1. Има стихове, които толкова силно ми въздействат, че като ги прочета и ми става изключително невероятно, че някой може да напише такова нещо и че именно аз ги прочитам. После си казвам: не, изглежда е станала грешка, я да проверя какво точно ми е въздействало, може пък и да не ми е въздействало. Но усещам че не, няма да мога да ги прочета веднага, ще опитам пак след час. Някакъв ужасен, светкавичен рикошет, кой може да издържи на това? Кой може, след първото разтърсване веднага да си причини второ? С прозата е различно, но с картините, музиката и театъра е почти като със стиховете
2. Постепенно съмненията ми отпадат - да подкрепиш някого означава да го докоснеш и може би даже прегърнеш. Може, разбира се да го облъчиш и с много думи, но все пак запомнете - преди всичко докосване и прегръдка

* И.И. Машков, Автопортрет и портрет на Пьотр Кончаловски, 1910 г.

понеделник, 3 април 2017 г.

Мъничко Дерида




Oт: "Що е поезия", прев. Камен Петров

Дарбата на стихотворението, да не се позовава на нищо, без заглавие, то не инсценира повече, то се случва, без да си го очаквал, прекъсвайки дъха, прекъсвайки всички връзки с дискурсивната, и най-вече с литературната поезия.
Сред същите пепелища на тази генеалогия. Не фениксът, не орелът, таралежът, много ниско, ниско долу, близо до земята. Нито възвишен, нито безтелесен, ангелски може би за известно време.

Отсега нататък ти ще наричаш стихотворение една определена страст на единствения белег, подписът, който повтаря своето разпиляване всеки път отвъд logos-а, ахуманен, едва опитомен, непригоден отново към семейството на субекта: едно преобърнато животно, търкалящо се на топка, обърнато към другото и към себе си, накратко, нещо – скромно и въздържано – близо до земята, смирението, че преименуваш – така пренасяйки те в името отвъд името, един катахрезисен таралеж, стрелите му, държани в готовност, когато този слепец без възраст чува, но не вижда да идва смъртта.

Стихотворението може да се търкаля на топка, но то е още, за да обърне своите остри знаци към външното.

* на сн.: Дългоноса маймуна, Nasalis larvatus