Показват се публикациите с етикет Фейсбук. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Фейсбук. Показване на всички публикации

вторник, 16 януари 2018 г.

Четенето

1. Сигурно ви се е случвало - иска ти се да препрочетеш някоя книга и едновременно с това те е страх, че ще се разочароваш. Защото, когато си я чел е била толкова важна за теб, така те е впечатлила, така ти е повлияла, а сега си друг и всичко е толкова различно. И точно така става, ако дръзнеш.
2. Австралийска писателка преподава литература на бъдещи учители-първокурсници и ги кара да напишат какво обичат да четат. Очертават се следните групи:
- в първата, съвсем малобройна и основно женска група, са чели класици от 19 век - сестрите Бронте, Джейн Остин, Елиът, Дикенс
- втората, също малка, изцяло мъжка група са чели научна фантастика от 20-ти век /Азимов и т.н./ и понякога битниците /Керуак, Буковски, Бъроуз/
- третата и най-мощна група, са чели "Гладни игри", "Загадъчното нощно убийство на куче", "Момчето в раираната пижама" /това са неизвестни за мен шедьоври, затова ги давам в оригинал - The Hunger Games, The Curious Incident of the Dog in the Night-time, The Boy in the Striped Pyjama/, романите за Хари Потър и много автобиографии - на спортисти /мъжете/ и на жени, отвлечени и държани затворени с години от похитителя /жените/
- последната, също много голяма група "четат" Фейсбук и понякога мъжко/женско списание.
"Никой от студентите не чете нищо от австралийски автори" - възмущава се преподавателката.

* сн.: Yasuhiro Ishimoto, Чикаго, 1950

неделя, 27 септември 2015 г.

Фрагм. от 26 септ.

1. Вътрешните отделения на болниците наподобяват едни детски градини наобратно - объркани бабки и дедки ходят по памперс и ризка из коридорите и се опитват да разберат къде са и ако успеят - следващият тежък въпрос е - защо са /там/. Лекари и сестри, досущ лелички в този детски свят, ги хващат подръка и ги насочват към легълцата им. Но не мируват и там - телата са здрави и енергични /да живее съвременната фармацевтика/ и си търсят сатисфакцията, отмъщавайки ни с безумие. Това, което преди благо и разказвателно се наричаше  "атеросклеротични мозъчни промени", сега се отсича с груба команда: "деменция" и въпросът е приключен.
2. Научих за интересен статистически фокус, наречен "индекс на Робин Худ". Разделят се парите на най-богатия човек в страната, на броя на населението и виждаме каква сума би получил всеки гражданин. Не знам какво показва това и какво ми дава. Едва ли някой милионер би го направил за мен и познатите ми. Може би, ако съм марксист и реша да правя революция, с изтребване на богатите и експроприация на парите им, ще ми послужи като насочваща информация. Иначе ми е безполезно. Ето една малка таблица /оригиналът/. За България не намерих, пък и то, кой ли ще си каже.

(Изчисленията са на базата на Bloomberg Billionaire Index и CIA World Factbook). Индексът е в графа 5.
3. Фейсбук - целият текстов поток се състои от копия, копия на копията и копия на копия на копията, съпроводени с неискрено одобрение. И защо само текстов, визуален също. Като китайците. Но най ми харесват измислените цитати на велики хора. Примерно Фройд да е казал: "Невронните мрежи не правят от глупака гений". А Юнг, пък: "Живеенето в жилищен комплекс не те прави комплексар, но неминуемо те кара да хиперкомпенсираш".

* на сн.: кофти подход на пристанище Йерисос.