Показват се публикациите с етикет Десислава. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Десислава. Показване на всички публикации

събота, 3 май 2014 г.

Фрагменти от 1 май

1. Вчера в Ловеч, едни родители наричаха детето си "Дисислава". "Дисислава това, Дисислава онова" и т.н. Да кръстиш детето си Десислава, само за да му окепазят името с източните си говори - не бива така, не е хубава постъпката. Колко по-просто щеше да бъде, примерно на изток от Пловдив да забранят имена съдържащи "е". Това "Емилия, Елена" - строго забранено, хора. Все едно ще ги наричате Имилия, Илиена, така че - строго забранено, както вече някъде споменах. Не ви трябва тази буква и толкова. Използвайте Иридия, Тимон, някакви такива. Пак са гръцки, пак са красиви. /Да не забравя - в Перник, съответно да забранят "л"-то. Все едно произнасят нещо съвсем друго/.
2. Ако в България садяха всички ниви с рапица, щяхме да сме страната с най-красиви ниви в света. Или - 70% рапица, 30% овес - той също се гледа ефектно. Може и лалета, но тогава ще заприличаме на Холандия, което е тъпо - всяка страна трябва да има своя индивидуалност. Нашата може да е боклук и рапица.
3. От един приятел грък си купихме два вида мед - портокалов и от едно растение, наречено Аrbutus - плодовете приличат на малки, разноцветни, бодливи ташачета. Този втория е много интересен, защото горчи. Но е адски вкусен и ти се иска да го излапаш целия сик ет нунк. Но след половин лъжичка, се отказваш. Но след известно време, като го гледаш и лакомията ти шепне: е, колко пък да е горчив, ако си бърз, ще се натъпчеш преди да ти е загорчал. Нищо подобно - загорчава моменталически и човек спира вбесен - медът пак те е надхитрил.
4. Андре Жид е великолепен: "Всичко, което е трябвало да бъде казано, вече е казано. Но тъй като никой не е слушал, всичко трябва да бъде повторено отново".

*на сн.: Из Крушуна - баща, майка и дъщеря