1. Човек като отиде на зъболекар и изведнъж разбира, че всичко досега е било една гигантска суета. Това "кой съм", "накъде отивам", "какъв е смисълът", "какво е любовта" - става изведнъж неясен фон, а пред очите ти се появява плакат, на който с големи букви е изписано: "Memento mori!" И наистина, ти си на стола, слабо познат човек вкарва в устата ти малка газова турбина въртяща се с 3900 оборота в минута и ти точно тогава да се замислиш "дали направих достатъчно добрини на хората?" Пич, животът ти виси на косъм, какви добрини? Я по-добре се приготви да умреш!
2. Както ни учеше едно време Скорсизи: "Много е важно как ще влезеш в кадъра, това определя и темпа, и ритъма на епизода по-нататък". Малко от нас после станаха актьори и още по-малко останаха в Холивуд, но навикът да влизаме ефектно в кадъра (задавайки темпа и ритъма на произведението) си ни остана завинаги
3. Дочух странен разговор: "Още от 14-годишна се движа само с такси". "Ама къде, в кой град това?" - попита я приятелката и. "Е, не в България, естествено!"
4. Не всеки е успявал да си отговори на въпроса "Кого искаш да бъдеш?" Има толкова примамливи възможности. Лично аз знам кого - искам да съм Стиви Уондър. Ама, че малко съм щял да недовиждам (всъщност - въобще нищо няма да виждам) и съм щял да съм пълничък (Стиви гони двестате) - какво от това - нали като запея и всичко ще си дойде по местата. Единственото е, че човек не може да пее непрекъснато и подозирам, че леки проблеми ще се появяват в промеждутъците между песните.
* сн.: Txema Salvans
