1. "Важна е тази категория "Нещото в себе си" - ми каза скоро в доверителен разговор Р. - как иначе да разберем света?". Не, не съм дорасъл да медитирам върху Кант (и върху Спиноза също), но все по-силно се убеждавам, че Светът прави всичко възможно, за да не бъде разбран. От мен със сигурност. И докато преглеждам Reddit за идеи и малко повече яснота, ми попада странна информация. Оказва се, че колкото и да ми е статичен велтаншаунгът (баварски диалект - "Картина на света"), всичко наоколо се движи с бясна скорост.
2. Тоест, докато блея в монитора, аз (и всички мои приятели) се въртим със Земята със скорост 1650 км/ч (максимумът е на Екватора)
3. После - всички заедно летим около Слънцето със скорост 108 000 км/ч
4. По-нататък става още по-обезпокоително - заедно с цялата сюрия наречена "Слънчева система", ний се носим около центъра на Млечния път (свръхмасивна черна дупка в съзвездие Стрелец) със скорост 828 000 км/ч
5. Не забравяме, че като всеки път и Млечният се движи - със 600 км/сек около чудовищна гравитационна аномалия наречена Великият атрактор
6. Атракторът, заедно с нашата галактика и още петдесетина други гравитационни неволници, наречени "Местна група галактики" се обединяват в "Галактичен свръхкуп Ланиакея", а Ланиакейските галактики пък, влизат в "Суперклъстър-комплекса Риби-Кит" и обикалят около нещо, което астрофизиците наричат "Тъмен поток". Ако и след това ги попиташ: "А този Поток, той какво?", гледат лошо и мълчат.
7. И някой като ми каже: "Не обичам да пътувам". Пич, ти не си се спрял!
* сн.: Антирелативист вдига скандал на Айнщайн, худ. Michael Califano (1935)
