Показват се публикациите с етикет Тарантино. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Тарантино. Показване на всички публикации

неделя, 1 декември 2019 г.

Малко Тарантиново

Диалог на Винсънт и Джулс в "Криминале"

В. Знаеш ли кое им е най-смешното на европейците?
Дж. Кое?
В. Дребните разлики. Имам предвид, че и там си имат същите лайна като тук, само че малко по-различни.
Дж. Например?
В. Ами например, в Амстердам можеш да си купиш бира в киното. Ама не в някаква хартиена чашка, ами направо в халба. В Париж пък, можеш да си купиш бира в "Макдоналдс". Знаеш ли как викат на четвъртфунтовия бургер (Quarter Pounder with Cheese) в Париж?
Дж. Не му ли викат така?
В. Не, човече. Метричната им система е друга, те не знаят какво по дяволите е четвъртфунтов.
Дж. И как му викат?
В. Викат му "Роял със сирене".
Дж. "Роял със сирене"? А как викат на "Биг Мак"-а?
В. "Биг Мак" си е така, само че е "Льо Биг Мак".
Дж. "Льо Биг Мак"! А как викат на "Уопър"-а?
В. Не съм ходил в "Бъргър Кинг". Знаеш ли какво слагат на картофките в Холандия вместо кетчуп?
Дж. Какво?
В. Майонеза.
Дж. Ебаси!
В. Казвам ти, човек! Направо ги давят в тия лайна.
Дж. Ооох!

* Макдоналдс на Сен Лазар, Париж

понеделник, 7 октомври 2013 г.

Тарантино и първообразите

1. Прииска ми се малко качествена веселба и си пуснах  "Безславни копелдаци" на Тарантино. Получих си удоволствието. Особено когато по едно време, Хитлер излезе от киното и си поиска дъвка от един есесовец. Оказва се обаче, че подобна на Брад Питовата еврейска бойна група, е съществувала реално през 1943.
2. Това е отрядът "Некама" /"Отмъщение"/на Аба Ковнер. Ковнер /1918 - 1987/ е роден в Севастопол, 1926-та семейството се мести в Полша, през 1942 Аба се оказва във Вилнюското еврейско гето. През 1943 немците ликвидират гетото /как? - чрез разстрел и депортация в концлагери/, Аба избягва в гората и организира партизански отряд, състоящ се само от евреи.
3. Непосредствено в края на войната, Ковнер е начело на компактна група, поставила си за цел да унищожи всички нацисти на земята - успяват да убият около 400 човека. На 13 април 1946 г., отмъстителите пробват да отровят хляба на 12 000 немски военнопленници в лагера "Stalag 13", но им докарват само дрисък, т.е. смъртни случаи няма. 
4. Не знам как, но целите на групата от разбираеми, по едно време плавно прерастват в налудни - те решават да унищожат шест милиона немци - по един за всеки убит евреин. За целта е желателно, да се отровят водопроводите на Хамбург, Мюнхен, Франкфурт и Нюрнберг. Ковнер заминава нелегално за Палестина и на връщане, с отрова в джоба, е арестуван от англичаните и лежи в затвор в Кайро. След освобождаването му отива в Палестина в кибуц, а по-късно, до смъртта си, е обществен деец и литератор в Израел.
5. Не знам дали Тарантино се е вдъхновявал от тази история или сценарият на "Копелдаците" си е чисто негова измислица, но това май няма значение.

*на сн.: вляво - Ковнер, вдясно - групата му 

събота, 26 януари 2013 г.

Джанго - таралянго


1. Гледах последният на Тарантино - Обезвериженият Джанго. Наистина, държи те до края, но след това имаш странното усещане, че са ти напълнили главата с памук и мозъкът ти генерира мисли, но са някак приглушени, заради изолацията.
2. Ди Каприо бил направил блестяща роля? Ама тя не е нова, folks - с външността си на красиво момиче да възбужда латентния хомосексуализъм на дамите от нула до сто. Това не е малко, но не е всичко.
3. И както си мислех, разбрах какво не ми достига. Пичът се е отказал да пише диалози. Действието е толкова много, че не остава време за думите. Очевидно жанрът го изисква - екшън си е. А аз си искам безумните диалози от  "Пълп фикшън".
Ето,  Кристофър Уокън посещава семейството на загиналия си във Виетнам другар:
"Той знаеше, че ако тия с дръпнатите очи намерят часовника у него, ще му го конфискуват. Но баща ти считаше, че този часовник ти принадлежи. И той не искаше, тези твари да пипат с мръсните си лапи, нещо, което принадлежи на сина му. Затова, той намери сигурно място, където да го скрие - в задника си. Пет дълги години той го носеше там. Но после умря от дизентерия. А часовникът предаде на мен. И аз крих това ъгловато парче метал в своя задник още две години. И сега, след седем години, аз се върнах вкъщи при семейството си. И сега, млади човече, предавам този часовник на теб."
4. Ако ми се гледат такива филми, /сполучливо наречени "revenge porn"/, но с любимите ми налудни разговори, минавам на Коените братя. Извън това, паркирам на Джармуш. Да не ми е зле?

на сн.:  Кристофър Уокън предава заветния часовник. На Борко Колев благодаря за корекцията.

петък, 4 май 2012 г.

Вампирите в бита

1. Избрахме си интригуваща екскурзия до Земята на вампирите – Трансилвания. Не беше никак скъпа, ясно защо. Попитахме една служителка дали трябва да си вземем нещо специфично, освен валута и топла жилетка. Тя каза, че не е лошо да си носим малко светена вода в шишенце, но по принцип Те не били агресивни и много рядко нападали някои особено досадни туристи. Не обичали да ги снимат с профи камери, но със сапунерки можело. Също не обичали да им цъкат с език и да им ходят със заключени пръсти. Това малко ме напрегна – аз практически никога не цъкам с език, но като ми го забранят, ставам неудържим.
2. Всъщност, ако трябва да сме честни, светената вода има чисто диагностична стойност – когато напръскаш някого, ако е вампир, избухва и се превръща в черен облак, ако не е – най-много да те напсува леко. Стори ми се, че някак прекалено безгрижно подхождат във фирмата. Чел съм, пък и съм гледал /Тарантино-Родригес – „От здрач до зори”/, че върколаците могат да са доста опасни. Посъветвахме се с Роси и решихме да вземем допълнително кръст /пъди ги, а забит дълбоко в гръдния им кош, ги убива/, тамян, фенерче, чесън /пъдят ги/ и малко, заострено колче от трепетликово дърво /не ги пъди, но забит дълбоко в гръдният им кош, ги убива/.
3. Не беше никак лесно с трепетликата, добре че знам къде расте едно такова дръвче - в Борисовата градина. Моментално го отсякох /през нощта, заради зелените патрули/ и издялках два кола – за мен и за Роси.
4. Тъкмо се екипирахме и настроихме и ни съобщиха, че маршрута пада – не се събрали достатъчно хора. Е да, София е център на страхливците. Освен да не съм прав – групата да се е събрала, но някак си да са започнали един по един да изчезват безследно, не знам. Тия от фирмата не казват подробности, само се потят силно и свеждат поглед, като ги попитам шеговито: „абе, госпожици, вие да не сте вампирки?”
5. Предложиха Истанбул, за по-малко пари – отстъпка заради неудобството, което ни били причинили. Това е адски съмнително за българска фирма. Да, ние приехме тази оферта, но ще си вземем и аксесоарите. Винаги може да се наложи спешно девампириране.

* на снимката: вампирско свърталище пред блок 222А

петък, 7 януари 2011 г.

Културни табута

1. Прочетох чудесна история в руската блогосфера и не се сдържах, веднага я допълних и тарантинизирах. И така...
Двойка чужденци се разхождали из Италия с кола и се забили в някакво малко градче да поразгледат. Не щеш ли, странно отмалели и седнали в една кръчма да се подкрепят. Имало десетина вида паста в менюто, а названията нищо не им говорели, затова жената избрала по благозвучие - "два пъти "Алеа-олеа", казала тя.
2. Оказали се спагети с някакъв чеснов сос, много вкусни и т.н. Мъжът, упражнявайки лош английски, помолил сервитьора да донесе и кетчуп. Оня за момент се вкочанил и направил ужасена гримаса, но все пак кимнал и хукнал към кухнята при готвача.
3. - Що така гледаш бе, да не би тъщата да е паднала с колата ти в урвата на Сан Микеле? - весело попитал готвачът. /Това е специфична италианска шега и илюстрира външност на човек, изживяващ смесени чувства/.
- Един ненормалник там поиска кетчуп към спагетите - обезсилено прошепнал сервитьорът.
Широката, лигурийска усмивка на готвача мигом се превърнала в мъчителна гримаса. След като се оправил от вцепенението, той казал с неестествено спокоен глас:
- Ще трябва да се обадя на собственика.
4. Собственикът полулежал на малко диванче в патиото на къщата си и замислено се взирал в чаша тъмночервено вино. В горещият италиански следобед нямало ни един знак, който поне да намекне за разиграващата се трагедия. Противно на очакванията на персонала, собственикът се отнесъл сравнително спокойно към лошата вест, успокоил уплашените си служители и казал, че ще уреди проблема, защото знае на кого да се обади.
5. Двойката почти привършвала спагетите си, когато в кръчмата влезли двама облечени в черно господа с тъмни очила. "Досущ като мафиоти", помислила си жената.
6. Приликата наистина била много голяма, ако щете и заради късоцевните автомати, които държали в ръцете си. Готвачът направил дискретен жест към мирно обядващите туристи и миг след това, двете момчета открили огън по нещастната двойка.
7. Доста кръв имало по пода. Убийците спокойно се изнизали от заведението.
- Нали искахте кетчуп, получихте го - отбелязал примирено сервитьорът.
*на снимката: спагети Алеа-олеа