Показват се публикациите с етикет Бояна. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Бояна. Показване на всички публикации

петък, 19 юни 2015 г.

Децата на децата ни

1. Бебето на Бояна /Делян/ се научи да реве като Джо Кокър сравнително отдавна. С лекота докарва същата плътна, конячена бленда с фалцет в по-високите регистри. После вкара и няколко ръмжащи /граул/ техники от ранния Луис Армстронг и концертите станаха неудържимо примамващи. Днес, с учудване наблюдавам, че е усвоил и уа-уа ефекта на Майлсовия тромпет от джаз-рок периода му. Не са ли прекрасни тези преходи?
2. Бебето на Доротея /Сашо/, като един невинен чистофайник, постоянно се опитваше да изтрие маскировъчните петна на бермудите ми с тоалетна хартия. Понеже това ми се стори абсолютно креативно в своята невъзможност, започнах да го каня да го прави по-често, дори му дадох специално парцалче. Тогава обаче, Александринът усети недостойното ми желание да го сизифизирам /глагол от "Сизиф" - аз сизифизирам, ти сизифизираш, етц./, и изгуби интерес към процедурата. Успях да заснема това нещо в последния момент.
3. Изключително приятни момчета са, честен кръст.

* на сн.: диверсификаторът

четвъртък, 31 януари 2013 г.

Бояна и гендерното и любопитство


1. Дъщеря ми Бояна, като беше малка, предизвикваше тревожни размисли в семейството с увлечението си по някои чисто мъжки атрибути - прашки, пистолети, коли. Политиката ми на минимална намеса, позволи на детето да си организира нелоша колекция от прашки. Имаше си любима - бойна, както и няколко по-малки, бих казал - сувенирни.
2. Баба и Доротея, загрижена за гендерния идентитет на момичето, криеше прашките, слагайки ги нависоко, а на нивото на очите и разпръскваше небрежно кукли, сюрреалистични бебенца с ванички и други, по-подходящи играчки. Невинното дете обикновено успяваше с лъвски скок да си набави част от арсенала, след което предпочиташе да се качи на кварталното дърво, заедно с приятелката си Слава и отвисоко да наблюдават живота на местните. Обикновено оттам я сваляхме за обяд и други тихи занимания, предназначени за възпитани деца.
3. След прашките, за най-смислен подарък, Бояна считаше пистолетите. Притежаваше различни модели - големи, реалистични патлаци без възможност да поразиш врага - само за престиж и по-малки, стрелящи с пластмасови топчета. Очевидно е, че последните се ценяха най-високо. Нямам ясен спомен дали се е включвала в групите на кварталните стрелци или е била самотен килър, но като знам, че не се бои от разнообразието, сигурно е членувала във всички подобни структури.
4. Разбира се, голямата и мечта беше радиоуправляема кола, но преди масовизацията на китайските играчки, това беше непосилен разход за младо семейство. За старо - също. Все пак, в един момент инвестирахме в автомобилното играчкостроене и Бояна получи голям китайски червен автомобил с кабел и пулт. Тъй като вкъщи винаги е имало дребни кучешки породи, лесно свикнахме да прескачаме и неживия екземпляр, виещ и светещ под краката ни.
5. Доколкото влечението и към колите се задържа, тайно си мечтаех тя да стане автомонтьорка и да ми оправя Ладата, замествайки баща ми, чиято специалност "корабна механика" все пак го беше отдалечила от стандартните двигатели с вътрешно горене. Той обикновено поправяше мотора, но попътно разваляше нещо друго, по-дребно. Така, някои по-фини функции на колата /чистачки, габаритни светлини/ постепенно отпадаха, за сметка на главната - весели дискомфортни експедиции към неизвестното.
6. Е добре де, Бояна избра по-оригинален път към автомобилите - да им се любува и да ги кара. Мисля, че това е мъдро решение.

* на сн.: 1993 г. Бояна с баща си, спокойно обсъждат гендерни въпроси.

сряда, 17 ноември 2010 г.

Напускат джаза

Винаги когато съм на джаз концерт, наблюдавам следното: някъде 15-20 минути след началото, някакви хора стават и си тръгват. Това не мога да си го обясня. Предположенията ми:
А. Това са хора, които са си мислели, че отиват на концерт на Григ, на рояла - Веско Стамболов. Още в самото начало са се почувствали леко боднати от атмосферата. Вместо костюмирани мъже със значителни физиономии, пушещи във фоайето и скръбни жени с рокли-гол гръб, виждат несериозни пичове с опашки и техните руси девойки-красоти, които весело подскачат около тях.
Още от първите тактове, когнитивният дисонанс нараства. Първо, Григ не е писал за саксофон, баскитара и маримба, второ не е ясно защо творчеството му трябва да предизвиква такива крясъци и възторг. Все пак, изчакват малко за да видят няма ли някой да излезе на сцената и да съобщи: "Скъпа публико, станала е малка грешка. Сега тези хора-афроамериканци ще си отидат и ще дойде г-н Стамболов с програмата си. Още един път се извиняваме, негрите са утре, те са се объркали нещо".
След като това не се случва, тези хора възмутени си тръгват.
Б. На някакви хора от публиката, неприятен женски глас им е съобщил по телефона, че преди 18 години, след романтична ямболска вечер с камериерката на хотела, в който са били командировани, се е родил чудесен нов живот. Сега момчето е на 19 и си иска издръжката за периода накуп, в кеш. Т.е., не иска акции, заменки, фючърсни книжа, а банкноти. Ясно е, че такъв човек веднага ще скочи от мястото си и ще полети нанякъде, независимо от жанра /джаз ли, кино ли, ще хукне веднага!/.
Ц. Това са хора, които искат незабавно да посетят тоалетната. Да, но после защо не се връщат, аз нали следя?
Д. А има едни, дето пък заспиват. Роси например, съм я виждал заспала на Стенли Кларк, точно когато дъни най-суровия си фънк! Ънбиливъбъл.

Ето такива наблюдения и мисли обикновено ми пречат да гледам и слушам спокойно концерта си.

* на снимката: Бояна спи под ръката ми, но не на концерт.

понеделник, 9 август 2010 г.

Психарски филм с деца

1. Поканих Доротея /22/ да гледаме един психарски филм /"Телохранителят" на Куросава/ в Одеон. Тя попита разтревожено: "Да не е стар?" "Да, казах, от 1961 е". "О, стари филми аз не гледам, поясни тя. Даже приятелките ми се чудят понякога - "защо не искаш да отидем на кино?", питали те. "Защото сигурно ще искате да гледаме стар филм", казвала им тя.
2. Приятелките и се опитвали да я водят на филми от 2007, т.е. стари филми. Тя дори добави, че и стари книги не обича. Аз се посмях от сърце. Тя поясни, че говори за книжното тяло. Обичала книгата да е нова и ако може с твърди корици.
3. Бояна /20/, от своя страна, каза, че щом искам, ще дойде на кино, но също попита колко стар е филмът. Казах и. Тя каза: "добре, нямам нищо против да погледам малко стари филми".
4. Как ли си представят "стар филм". Дали го мислят като ням, черно бял, с надписи и музикален съпровод с пиано на живо в салона? Или с бледи цветове, лош звук /не е Долби!/ и непознати актьори - неамериканци.
5. Най-вероятно си мислят, че става дума за някакъв ранен Шварценегер, от времето на първия Терминатор, когато той беше от лошите. Или някаква подобна кривина.
6. Старият филм не може да не предложи някоя неприятна изненада. Те изглежда не искат изненади.


Деца