неделя, 27 август 2017 г.

Случвало ли ви се е?

1. Не знам, елитарност или депресия е, но напоследък въобще отказвам да обяснявам на хората подробности от професионалния пейзаж. Като си представя, че трябва отново да разкривам на неспециалисти проблемите, които възникват с болните и приличат на телесни, но не са и ми става толкова тежко, че предпочитам да премълчавам. Но понеже не можеш да мълчиш, когато са те потърсили за мнение, използвам кратък стандартен монолог, като целта ми е да ги отчая, например, чрез редукцио ад абсурдум. Мисля, че ми се получава.
2. В някакъв социологичен текст бях чел за една най-висша проява на дилетантизъм и експертен крах - да трябва да обясняваш на другите как точно практикуваш професията си и то в някакъв оправдателен контекст. Защото, ако неразбираемото се нарече "гаф", на всички веднага им олеква. Е, това време дойде.
2. Не, край. Отивам на острова. Пък после, то си показва.

* сн.: Nikos Economopoulos 

петък, 25 август 2017 г.

Експериментален Луцифер

1. Всеки знае за Станфордския експеримент /1971/, в който психологът Филип Зимбардо си подбира 21 студенти и ги кара да играят на "затвор" в мазето на Психологическия факултет със строго научна цел, естествено. Единайсет от тях ще са "надзиратели", останалите - "затворници". 
2. Първоначално, експериментът щял да е две седмици, но към шестия ден, нещата стават неконтролируеми и Зимбардо го прекратява. И какво толкова го изплашва? Ами, почва да става твърде истинско - надзирателите се превръщат в садистични гадове, затворените клетници вдигат бунт и т.н.
3. Всъщност, експериментът изследва колко бързо и как точно настъпва озверяването на нормални, добре възпитани младежи, поставени в екстремални условия и виждаме, че Зимбардовите студенти-психолози, изобщо не се туткат - готови са още на втория ден.
4. Това, което приятно ме вдъхнови в книгата /Филип Зимбардо, "Ефектът Луцифер", има я на български отскоро/, е паралелът, който Зимбардо прави между злодеянието и героизма. Цитат:
"И така, трябва да се съгласим, че мнозинството хора, вършещи злини, твърде малко се отличава от това на героите. Баналността на злото има много общо с баналността на героизма. Нито едното, нито другото не е пряко следствие на някаква особена предразположеност; в човешката душа или в генома, няма никакви специфични признаци, предразполагащи към патология или героизъм. И двете възникват в определени ситуации и в определено време, под влиянието на мощни ситуационни фактори, подбуждащи ни да пресечем границата между бездействието и действието. Съчетавайки се, те увеличават вероятността за извършване на зло или на добро. Сред тях са:  груповият натиск и груповата идентичност, превръщането на личната отговорност в колективна, ориентацията към "тук и сега", отсъствието на мисли за бъдещи последствия, наличието на примери за подражание и изповядването на дадена идеология".
5. И без Зимбардо си го знам: няма надежда, но има надежда.

вторник, 8 август 2017 г.

Охра-сиена-умбра - Джорджо Моранди

Тия дни си открих нов художник - Джорджо Моранди, 1890 - 1964. Един от водещите италиански и европейски модернисти. Рисувал е почти само натюрморти с бутилки. Като балерини са му.
"...Бутилките /малка главичка и широко, като във фуста тяло/ заменят мадоните в националната му традиция. Както и Галилей от близката Падуа, Моранди търси геометрията в природата. Заради нея, той разглобява реалността на прости, напомнящи същите тези бутилки, форми. Любимите му художници са Пиеро де ла Франческа, Сезан, Пикасо, Мондриан, но той е по-строг от всички тях. В картините му, където две - три бутилки танцуват със светлината, даже лаконизмът би бил излишество".
/Еко/
Ето 16 сн.
1.

2.

3.

4.

5.

6.

7.

8.

9.

10.

11.

12.

13.

 14.

15.

16.

17.

събота, 5 август 2017 г.

Химически спомени

1. Нали в седми клас се увличах по химия /много готина учителката беше/ и за да спра да детонирам смески с калиев перманганат на поляната пред Мотописта, наш'те ми дадоха 15 или колкото там кинта /много пари!/ за да си купя една игра - "Млад химик" - комплект реактиви и книжка с описание на различни ефектни /и вероятно преценени като безопасни/ опити. 
2. Приемаше се, че с този комплект, заниманията ми ще станат спокойни, безрискови и някак по-академични. Като разгледах книжката, веднага разбрах, че отдавна съм надскочил скучните опити, описани там и мога да си позволя един по-висш пилотаж с наличните реактиви.
3. В комплекта имаше сяра и затова, като начало, се опитах да получа сярна киселина. Прочетох как го правят в промишлеността - горят сяра на въздух, получават серен двуокис /SО2/, който доокисляват с ванадиев катализатор до SO3, после го разтварят във вода и получават сярна киселина /H2SO4/. За жалост, ванадий нямах и затова, колкото и да горях сяра и да разтварях получения газ във вода, тъпо и упорито получавах само слаба серниста киселина /H2SO3/. Но пък бях полезен на съседите във входа - разбраха как се чувства човек в ада.
4. После си поиграх с амониевия бихромат. Не знам с кой акъл го бяха сложили в детска игра - солите на шествалентния хром са силен канцероген. При загряване на спиртна лампа, той изгаряше като красив малък вулкан, с лека експлозия в началото
5. Родителите ми бяха дали картбланш за опитите ми в банята, без да подозират, че там смятах да получавам хлор, амоняк, водород и други. Спомням си колко дълго трябваше да се разхождам навън, докато се проветри апартаментът от хлора и как веднъж кучето влезе в банята и едва не се отрови от цезиевия пероксид. Помня и как се взриви водородът и стъклената тръбичка прелетя с голяма скорост край ухото ми. А опитите ми с азотна киселина и NO2 завършиха с лек трахеит през зимата на 1974 г.
6. После вече се увлякох от оптика, а там ситуацията е доста по-спокойна и екологията е съвсем друга.

четвъртък, 3 август 2017 г.

Някои аспекти на синьото

Не е нещо особено, по-скоро е изследване на цветовете и по-специално на синьото /12 сн./.

Левкада

Превеза
 Превеза
 Превеза
 Левкада






Повечето ходят на море, ние на езеро с гъски ходихме. Кастория



вторник, 1 август 2017 г.

Северозападните покрайнини...

... на Гърция /Парга, Корфу, Ахерон/

Винаги предлагам да се започва с Парга. Тя е изснимана отвсякъде, затова, без оригиналничене, ето няколко кадъра.

От крепостта

Тайна библейска пътека към града

Трябва да се поинтересувам за цената, но няма да ми излезе скъпо, защото ще си докарам собствени петунии

Най-после видях казан за зехтин

Остров Kорфу
Всички ходят там и гледат разни канали, дворец на Сиси, не знам кво си, а никой не се сеща да каже - ами това е една мини Италия, една Италия лайт, може би не толкова цветна и фундаментална, но си е тя. Така че, който иска да отиде в Италия, но му е далече или скъпо, или го мързи - взима се ферибота от Игуменица и се отива в град Корфу, на остров Корфу /Керкира/, и се гледа. Ето какво имам предвид.



А ето и колекцията ми от сюнгери

Река Ахерон
Довършваме си джапанезето /шляпане във вода с джапанки/ от миналата година в реката. Не всеки би рискувал да влезе в ледената вода и недайсибоже да се размине с Хероновата лодка, пълна с умрели. Но: митът работи само нощем, така че около хиляда петстотин деветдесет и шест туриста бяха нагазили без да рискуват. Ето.


Следва: Превеза, Левкада, Кастория