Показват се публикациите с етикет Бокачо. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Бокачо. Показване на всички публикации

понеделник, 23 март 2020 г.

Без прецедент

1. Човек не е висок колкото кон и даже не колкото жираф. При мъжете имаме средна височина 1.80 м, като идеалната пропорция за избягване на неврозата е 1.10 м устрем и 70 см чувства. При жените, при ср. височина 1.70 м, мечтата ни е да постигнем 1.10 м чувства и 60 см устрем
2. Неубедителността на собственото ти минало (доста благополучно до момента, мисля) те натиска да реминисцираш нежелателните промени в ежедневието ти в качеството на мини-трагедии. Вирусът не е само левичар (изравнява правата на бедните и богатите), но и ключар (изравнява задълженията всички да си стоят вкъщи)
3. Усещането че те носи, люлее или парализира може да означава много неща, но преди всичко ти намеква, че трябва да смениш метода. Етимологията на “метод” е “гонен от хайка кучета” и второ значение “страх”. Идеята да си смениш страха (метода) с по-достоен и структуриран, зад пределите на аморфната екзистенция (пак с екзистенциален естествено, други не държим) е доста елегантна. Елегантността идва от това, че получаваш един истински, дизайнерски Дарт Вейдър, а не онази размита клоунада, призвана да ти разнообразява работния ден с безвкусни шеги
4. И не забравяме: провалът на политиките не води непременно до естетическа депресия. Карантината на избягалите от Флоренция дървени философи (“саванът няма джобове”) е също 14 дни, според Бокачо

* на картината: Бокачо - свири им на китара и нещо ги омайва