Майер/Куделка

Много добра фотографска изложба в СГГ. На първия етаж е Вивиън Майер, на втория - Куделка. Сцените на Майер са нещо като триумф на "решаващия момент" /Бресон/, срещу доста по-концептуалните и някак прекалено обмислени фотографии на Куделка.
Вътре прожектират и филма за Майер, но той е доста тъжен, не ви съветвам.

Майер

Куделка

Изборни резултати

0. Ето една от този тип "непредаваеми" истории, които са смешни само в момента на случването им

1. След като гласувах, седнах на една пейка да почета много смешна книга, да поразсъждавам за парадокса на Ароу и др. В съседство седяха двама старци, (добре де, двама възрастни, двама от петата възраст) и спореха, естествено за политика. Някак еуфорични от разходката до 34-то училище, от благото отношение на комисарите към тях и от чистия въздух (концентрацията на кобалт и уран 238 в изборния ден беше само два пъти над витално допустимата)

2. Правеше впечатление, че и двамата демонстрираха еднакви политически платформи (ясно какви), но въпреки това поддържаха доста висок градус на спора и очаквах сбиване в близките седем минути. Едновременно с това, трескаво търсех да усетя онзи недоловим дискрепанс, който подобно лъскав торен бръмбар, оформяше зрънцето на спора им, промъкваше се между доминиращата им парадигма и подобно малко дяволче Деридаче, се опитваше да им я деконструира

3. Вече започнах да подозирам най-лошото - че полудявам, защото пенсионерите бяха на едно мнение за Тодор Живков (хубаво е било), за Луканов (фифти-фифти), за Царя (давал надежда, но после спрял, особено ги огорчаваше, че на този фон, ловко си прибрал имотите), за Костов (лошо, лошо) и въпреки това безмилостно се нападаха

4. Отдалечих се преди да разбера при Костов ли е било най-лошо или при Костов

* на сн.: LSD за долар. Ridge Rock Festival, 1970

Ч24М!

1. Мислех си, че по случай 24 май, Празник на славянския лингвист, ще могат най-после да разчетат, т.е. преведат ръкописа на Войнич. И наистина, някъде в средата на май, учен от Бристълския университет със съмнителната фамилия Чешир, публикува статия, че е разгадал текста. Бил написан на мъртъв, проторомански диалект и както се очакваше, бил популярна алхимическа енциклопедия за любознателния читател от Късното средновековие

2. На когото не му се рови: ръкописът на Войнич е трактат, написан през 15 в. на неизвестен език и неизвестна писменост. Открит е от американския библиофил Уилфрид Войнич през 1912 г. в един италиански замък

3. Но не, веднага излязоха критики на превода и даже медиевистката Jennifer Ouelette направо си го казва: "No, someone hasn’t cracked the code of the mysterious Voynich manuscript. Sorry, folks, 'proto-Romance language' is not a thing."

4. Очевидно ще мина отново на кирилица и на старославянски, както съм си свикнал. И както казваше Къмито, легендарна личност от варненската бохема на 70-те: "Може ако искаш да седнем да почерпиш една супа и един джин".

* На сн.: из трактата. Вляво ясно се вижда думата "Почва" на кирилица

Антрополог, в известен смисъл

1. Някъде като ще ходя, нали гледам какво са писали другите за мястото - къде да отида, какво да видя. Естествено, чета препоръките на туристите с единствената цел да избегна местата, които трябвало да посетя и да направя точно обратното на raccomandazioni-те (ако става дума за Рим)

2. Не е ли смешно - едни туристи пишат препоръки за други туристи. Просто е - слизам от самолета, взимам совалката (сувлаки, на грц) до центъра и внимателно се вглеждам през прозореца. Слизам и вече съм готов да екскурзоводя - какво толкова, първо съм чел, второ - вече видях по-важните неща, трето - език не знам, но това само добавя красив, интимен щрих към уменията ми

3. Но, ако няма да водя група и да пътеписвам в графомански сайт, ми остава единствено да се правя на антрополог. Това е по-сложно. За успешна идентификация с Леви-Строс (при мъжете) и Мийд (при жените) ще трябва “автентичен опит на терен”. Логиката е проста - ако си в тълпата сред туристите - ти самият си турист - неавтентичен, нетеренен. Ако си сам - о, да, ти си Фробениус в делтата на Конго.

4. Забелязах, че хората в нормалните страни живеят приблизително еднакво и ако твърде се отдалечиш от хотела в антропологичен рауш, попадаш в някакъв вариант на Люлин 5, може по-луксозен, а може по-макабричен. Я по-добре се върни ("не выходи из комнаты, не совершай ошибку", Бродски) и обобщи данните в нежна апология на читавекиите и медините или стани мазен гастрофил, опиши гурме-откритията си, вкарай ни в евдемоничния свят на небце/разум транзакциите

5. И пак, банално - не е важно къде, важно е дотам. Пътят, с други думи.

* на сн.: родопската теснолинейка или някаква друга, но пак теснолинейка

Андроиди

1. Да, говорим си с един приятел, как любовта в крайна сметка се състояла от разговори и секс, а също така от секс и разговори, но едновременно наблюдавам и бебето Матей. Докато майка му е визуално достъпна, то веселичко ходи из стаята и току и подава тайни знаци за вечна любов, но в момента, в които тя отиде до кухнята да сръбне кафе, бебето заплаква неутешимо - очевидно е, че тя го е изоставила завинаги. После тя се появява и бебето се успокоява, но известно време ходи обидено ("Не съм длъжно, мисли си то - да понасям всички тези изпитания"). Ето - любовта може да бъде и трагедия

2. Скоро в един басейн в провинцията си забравих очилата за плуване. Хубави бяха - жълти, с тях си досущ андроид, но не като телефона, а като тия на Бостън Дайнамикс. След седмица се оказах пак там, а междувременно бях прочел текст за Япония. В него, един турист тръгнал да съзерци Фудзияма и по пътя си изръсил някъде картата за транспорта. На една междинна гаричка казал на гишето, без особени надежди и след седмица го намерили и му я върнали с извинения за забавянето. Оказвайки се в същия басейн, поплувах, очите ми станаха като чиниите от "Оловния войник" в двутомния Братя Грим и вдъхновен от японските нрави, проверих някой да не ми е предал очилата на рецепцията. Не ги беше, тук не е Япония.

Сн.: Malick Sidibe

Триест/Варна

В Триест беше много интересно. Изведнъж си наумих, че ще ходя из града и ще търся сходства с Варна (там съм израстнал). И разбира се, намерих и то не защото морските градове си приличат, а по тайнствени, други някакви механизми.

Къщата в която е живял Дж. Джойс (от 1904 до 1915). В 1908-ма брат му злорадо отбелязва: "Брат ми претърпя неуспех като поет в Париж, като журналист в Дъблин, като влюбен и като писател в Триест, като банков чиновник в Рим, а след това отново в Триест - като частен учител и преподавател в училище". В действителност, в Триест, Джойс е величав - завършва "Дъблинчани", "Портрет на художника като млад" и започва "Одисей".

Но най-хубавото в Триест, (не знам за другаде) е, че ако искаш да си купиш витамин С, трябва да поискаш "витамина Чи". Ето тези неща ме карат да се чувствам добре, да не кажа щастлив.

Побутвам леко Джойс да пише по-естествено

Финето ("крайче", итал.)

Иван Андонов като художник

Картини на един мой любимец - Иван Андонов (1934 - 2011). Режисирал 35 филма, играл в 34, рисувал, писал стихове