Показват се публикациите с етикет Фрагм. 12-17. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Фрагм. 12-17. Показване на всички публикации

петък, 29 декември 2017 г.

Фрагм. 12-17

1. Спомени на  момче с аутизъм, за училището:
"... най-сложно ми беше да съм в ситуации, които ми се струваха съвършено абсурдни, а всички останали ги възприемаха като нещо, разбиращо се от само себе си. Например - откритите уроци. Предварително ги репетираш няколко пъти, после идват едни хора и ние се преструваме, че ни е за пръв път и че ни е много интересно, че сме умни и съобразителни деца, адски мотивирани и схващащи всичко моментално, а седящите отзад, си дават вид, че ни вярват. Може ли да съществува по-абсурдно 45-минутно занимание  от това?
Всеки път ми беше ужасно неловко от идиотизма на ставащото и се чувствах някак "повреден", защото пък, всички останали разиграваха тези сцени почти с удоволствие".
2. Делян, /2.5/ е склонен да рецитира "Аз съм българче", след помолване, но винаги започва с: "Катеричка рунтавелка/със опашчица - къделка", плавно преминавайки към оригинала. Явно решава, че това е необходимата преамбула за сваляне на последващия родолюбив патос. Сашо пък /5/ смята, че не трябва прекалено често да ме заговаря, защото после можело по-дълго да мълча и да не ми се говори. Някаква комуникативна квота съзира момчето.
Прави са и двамата.
3. Изкарах някъв грип и нищо особено - друсах се с антибиотична маса докато оздравях. Сега вече здрав, получих приятен бонус - вследствие на хриповете се смея като стар английски актьор пенсиониран от "Глобус" - дълбоко, хистерично, задушаващо, горчиво.

* сн.: Matt Black