Показват се публикациите с етикет Хисаря. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Хисаря. Показване на всички публикации

вторник, 27 май 2014 г.

Здравей, пържоло!

1. На път към Хисаря, спряхме на един Шел за да мушна две вредни баници /тесто/ с половинка вредна кола /кока/. Кафето също много им харесвам на бензиностанциите. На първо място ми е ОМВкафе, после Лукойлкафе, накрая Шелкафе. Вкусно ми е, явно слагат много глутамат и още някакви тежки елементи. Супите на ОМВ - прелест. Дълбокозамразени, с много консервант, траят месеци - чудно вкусни са ми и те.
2. До нас седнаха двама умерени местни мутрафони, бяха дошли с един от онези джипове Мерцедес, които наричат "дойче катафалкен". Пиеха някаква енергетична бълвоч в красиви зелени бутилчици и което ме уби - освен витамини, пишеше, че съдържа и колаген. Гледах охранените им червендалести ликове и си представях, как колагена фино опъва мрачните им физиономии, докарвайки ги до една небивала одухотвореност.
3. В Хисаря надлъж и нашир кръстосваха четвъртити рускини. Кралици на нискобюджетния туризъм, те преброждаха кичерийниците и нивга не излязоха с празни ръце. Две от тях седнаха до нас в кръчмата и в противовес на нашта цаца с бирка, си поръчаха по 50 коняк Плиска и пържола. Дълго уточняваха гарнитурата - келнерът беше от поколението, което не държи да чете Достоевски в оригинал, но все пак се разбраха. Асоциирах гнусно - представих си се свит в стомаха на едната рускиня. Отгоре ми се излива коняк Плиска. Аз, като всеки възпитан французин, очаквам и шоколад. Вместо това - гръм от ясно небе - здравей, пържоло! - пляс по главата. Какъв точно е този живот, месир?

* През нощта, около развалините имах мистично преживяване. На снимката съм го показал, колкото можал.

събота, 31 март 2012 г.

Хисаря - репортаж

Ако живееш в Хисаря и излезеш да си копаеш дворчето, нещо да си чоплиш там с мотичката, отдолу излизат останки от древни римски сгради - бани или част от резиденция на второстепенен римски легионер.
Веднага идва комисия, обявяват ти двора за паметник на културата и се правят, че не те забелязват. Става ти толкова тъжно, че заплакваш. В знак на протест, напускаш, като разграждаш двора си и оставяш само вратата - нека се чувстват виновни.

Хисаря, общ изглед

Ще пуши

Хисаря бай найт. Пуер етернус

Структурата на минарето - бисквити, слепени с крем, както и предполагах

Снимах и малко хора в Хисаря, без да знам какво ще се получи. Обикновено в такива случаи не се получава нищо. Така и сега.

Просяк пред църквата
Девойка богомолка с майка си

Интелектуалка, не скъсала пъпната връв със земята, хората, църквата

Ще танцуват

Гледат танците. Красиви, но придирчиви

Балкан

Ерос, както обикновено

Тлъста, разгонена, хисарска рунтавела

Готина никонианка

Хисарска блондина за късмет




понеделник, 26 март 2012 г.

Лелите в Хисаря


1. Тези лели в Хисаря си разговаряха страхотен разговор. Обсъждаха римската стена.
- И как са я строили... сигурно някакви лостове са слагали.
- И колко отдавна!
- Да, а нали са били слабоумни! /искаше да каже вероятно с по-неразвит мозък или по-назад в науките ли, не знам?/.
- Не бе, как слабоумни, просто не са били толкова образовани като сега.
2. Лелките, които не изглеждаха да са магистри по психоанализа примерно, бяха дошли да се топнат в градската баня срещу лев и осемдесет, в женския ден /утре - мъжки/ и наистина бяха много по-напред от римляните във всяко отношение /ум, образованост и т.н./
3. Представих си четири римски лелички през 4 век сл. Хр., как са си вървели из парка и са си говорели нещо подобно за траките, които са се моткали там доста преди тях.
4. А знанието, май френд - едно и също и тогава, и сега, но го преподреждаме и внимаваме да ползваме различни думи, че иначе - излагация. Е, много хора не мислят така, Леличките на снимката не мислят така.
5. Амиии - леличките тогава, да си приготвят по един и осемдесет и да заповядат в банята, че това поне е сигурно. Засега, хихихи.