Показват се публикациите с етикет бърбън. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет бърбън. Показване на всички публикации

петък, 14 октомври 2016 г.

Фрагм. -10-16

1. Нещо се изкефих на някакви мисли и си налях половин чаша бърбън, и изпратих Сашо /4г./ да ми донесе от магазина на ъгъла най-скъпата пура. Той, не че ме разбра и отиде, но за всеки случай каза "без двайсет е вече". Тези дни през пет минути ни съобщава разтревожено, че "вече е без двайсет!", не защото е опознал часовника /тия зодии късничко го усвояват, ако въобще/, а защото "така се казва".
2. В моя свят е прието всички да са политически ангажирани, затова аз никога не ходя да гласувам. Нито за кандидати на централната власт нито за тези на периферната. Такъв един апофатичен подход, смятам да е чудесен. Това не ме прави автоматично знаков герой на Хелър, но усещам, че се мяркам в книгата. А не щеш ли, чух, че който не гласувал сега, името му щяло да бъде изличено от списъците, щял да се пържи в ада и други подобни маркери, че съм на прав път. Днес обаче, на дънките си отвътре забелязах етикет с тайнствен знак "N" и внезапно разбрах, че вероятно съм наночастица, от която несъмнено зависи подреждането на загадъчна кристална решетка /може би даже крепяща световната хармония/ и пак се замислих за тия гласувания.
3. Аз разбира се, не бих отказал едно пряко гласуване, не в смисъл на някакъв нов извратен начин да си сгънеш бюлетината, а да излезем на улицата няколко /но не повече от трима/ човека и да подадем глас, извиквайки: "Много сте прости бее!" Но това е първо прекалено дадаистко и второ - всички ще започнат да се обръщат и може и да ни заклеймят с жълто паве. Явно не е това.

*на сн.: орех притиснат от външни обстоятелства

събота, 11 февруари 2012 г.

Дегустирането


1. Като си пазарувахме за Нова година в една пловдивска Била, Борко каза:  "давай сега да купим и бира". 
Аз: "Ама нали знаеш, че си нося един бърбън". 
Той: "Да де, ще ти трябва значи и бира". 
Аз: "Ама аз вече не пия бърбъна с бира". 
Погледна ме с неразбиране, без задоволство. Знам обаче, че не ми мисли злото.
2. А то как стана. 
Попадам на един сайт за дегустация на уиски и чета.
Glenrothes 1969 42yo Men o'Quaich DT 44,7%, Distilled Jul 1969, bottled Dec 2011. Finished for 4 months in a fresh Sherry Octave #498841, 65 bts.
Цвят: кехлибар
Аромат на бонбон "Тофи", ментови бонбони, пълен комплект сухи плодове за компот, захаросано сладко от сливи, зелен босилек, леко влажна цепеница от смолисти борове, треви.
Тяло абсолютно гладко, копринено, пластично. Вкус на портокалово сладко върху леко загорял тост, глътка силен асам. Райска наслада. Достатъчно сух и сдържан. Дървесното влияние е силно, но не прекалено. Нотки на куантро и оранжада в задния план.
Послевкусът е с нота на презряло манго на фона на възсух въглен, малко тръпчив, чаен, плътен, постепенно отива към стафидената тема.
Потресаващо дълъг, с ярък край на сушена слива.
Това е шедьовър, великолепно доведен до съвършенство, изострен за четири месеца в свежа хересна октава, след 42 години в бърбънова бъчва. Тук липсва мегамощта на хересните чудовища, няма я взривната задименост на торфените фрикове, тук цари хармония. Великолепно! 96 бала.
3. О, какъв кеф! Нима бих могъл да почувствам нещо подобно и аз? Веднага тичам към десетлевовия си "Джим Гарет" /на снимката/, заклащам, вдъхвам и отпивам миниатюрна глътка. Да видим:
Цвят: хоросан - мазилка на стара селска съборетина.
Аромат: резенче пресен джинджифил, мазе на стара къща на ул. Криволак, дълбоко вдъхване в полупразна кутия цигари "555", парфюмена следа от отминаваща оперна певица, горещ асфалт пред "Икея", меки, гниещи водорасли на варненски плаж, бонбони "Дръвчета".
Тяло: добре загладена жетоба, твърдо, for upper midle class only.
Послевкусие: дълги, парливи докосвания по гърлото, сянка на вещер с мирис на тамян, трънлив храст презрял глог, добре темперирана печена чушка.
Къс край, умряла от студ кибритопродавачка и почти едновременно - парване от горещо кюмбе. Жълто паве пред Парламента, отиващо към нотки на домашен шнапс. Швепс тиква /на преден план/.