Път и шествие

1. Едно от най-хубавите неща когато пътешестваш, е мисълта: “Нямам представа къде ще нощувам”. Повечето хора се плашат от нощта и то не защото някакъв архаичен ужас от тъмнината ги мори, а от най-обикновените обитатели на нощния свят - дриади, мойри, лъговици, някакви досадни речни духчета без названия и т.н. - много са
2. Веднъж, в подобна нощ оставих прозореца на колата си отворен и докато се мотаех наоколо да гледам лунния изгрев, вътре влязла някаква същност. Първоначално си мислех, че е блатник (наблизо имаше блато), но те би трябвало да миришат лошо, а в колата дъхтеше нежно на пуканки, което ме наведе на мисълта, че е или курдуш или млада мойра. Така или иначе - очаквано спах лошо, с множество пробуждания с чувство на страх и уют едновременно. Трябва да се внимава
3. Всяко пътешествие е шестване в търсене на себе си по оставени минимални и абсолютно ирационални следи - случайни стъпки, звуци, аромати. Например, като се наведа да взема някакво камъче от земята, почти съм сигурен, че има поне още един човек на планетата, който прави същото в този момент. Какъв е той, прилича ли по нещо на мен и по какво? Дали му влияе това, че го копирам или той мен? А ако не дай си боже, са двама? Например един китаец в Гуанджоу и един афро-африканец (бивше "негър") в Того?

*сн.: скрийншот от "Френският бюлетин на Либърти, Канзас Ивнинг Сън" /Уес Андерсън/